Eдна от легендите на родния баскетбол Полина Цекова продължава да бъде отдадена на играта. Освен с треньорството, с което в последните години активно се занимава във Франция, тя демонстрира и на паркета, че класата е вечна.
Полина Цекова участва на европейско първенство за ветерани, което се проведе в Албуфейра (Португалия) в периода 10 до 17 юни. Тя бе част от състава на Италия, с който спечели бронзов медал. Освен това, бившата състезателка на Хюстън Кометс стана и реализатор №1 на турнира.
В последния мач от надпреварата Полина Цекова и отборът й печелят срещу Чехия с 39:29, като 24 от точките на победителките отиват в актива на българката. Ето какво разказа тя пред BBALL.BG за събитието:
“От години знам, че има такива състезания за ветерани, известни като мастър. Има ги във всеки един спорт, дори има такива Олимпийски игри. Винаги ми е било мечта да съм част от такова нещо.
Ноември миналата година ми се обади бившата помощник-треньорка на Приоло, която беше когато играех. С нея и с момичетата от тима поддържаме връзка. Тогава тя ми обясни, че има точка в правилника, която позволява чужденец, играл повече от две години в чуждо първенство, да играе за тази страна. Тъй като аз съм играла четири години в Италия, съм в границата за 55 години. Каза ми, че правят отбор, а имената в него са ми познати от периода ми в Италия. Още тогава ме поканиха на тренировка в Наполи. Тогава се събрахме, като имаше вариант този отбор да играе на световно през септември. Направих сметка за подготовката. След първото събиране тогава разбрах, че трябва да се тренира. След това момичетата продължиха да се подготвят поне по два пъти в месеца, но аз не можех да ходя, заради работата. Организирахме се по време на ваканциите, когато мога, да съм с тях.
Отидох още един път в Наполи, около рождения ми ден. Виждах, че те играят дори контроли, а аз взех решение да тренирам, като започнах с моите момчета до 20 г., като им правя загрявките. Сутрин ставах в 6.00 ч. да вдигам щанги преди да отида на работа. Вечер след тренировка оставах, за да направя няколко спринта или 100 шута. Започнах да пазя диети, да броя калории, свалих 10 кг. Направихме за последен път тренировка в Катания, на 20 май, когато вулканът Етна изригна и затвориха летището там. Все пак успях да се прибера на другия ден.
През февруари стана ясно, че ще участваме само на европейското в Португалия и ни остават само пет месеца за подготовка. От италианската федерация по макси баскетбол тогава са приели с известна доза недоверие дали ние ще успеем да се подготвим за пет месеца. Тогава си казахме, че трябва да се стегнем и да се опитаме да вземем медал, без значение какъв е. Те имат мъжки отбори 50, 55, 60 и 70 години, които съществуват от 2007 и 2008 г. Събрахме се в Лисабон. Тогава никой до момента ни ми беше споменавал думата мастър. Смятах, че ще пристигнем тук, има осем отбора, знаем си групите. Ние бяхме тимът, който за първи път участва на подобно събитие, бяхме в най-силната група. В един момент аз разбрах, че се намирам на един мастър по баскетбол. Това означава, че има европейско и световно първенство от 35 до 75 години. Това са над 40 отбора, като има 3000-4000 човека делегации. Това е един голям празник на баскетбола в рамките на една седмица.
Преди един от нашите мачове видях среща на отбора на Украйна срещу Естония до 75 години. Това да видиш възрастни хора да тръгнат на бърза атака… След мача, докато се разминавахме на пейката, им казах: “Господа, моите уважения!”
Има отбори от всички краища на света. Във всяка възраст има шампионат. Играе се в осем зали, като във всяка една от тях от сутрин до вечер има баскетбол. Шампионатът се провежда в Албуфейра – най-хубавият район в Португалия. Уникална красота. След третия мач имахме почивен ден и имахме посещение на известната пещера Бенагил. Аз отдавна не бях идвала в Португалия, хората са много гостоприемни. Това градче се намира на два часа и половина от Лисабон. За него научих повече от Мариана Костуркова. Тук има живот навсякъде.
В началото беше трудно, докато намерим ритъма. Но с времето и мачовете започнах да си припомням някои движения и започнах да се забавлявам. В първия мач от групата бихме Украйна с 16-17 точки, а след това играхме с Латвия, който от години е част от подобни турнири, с 2-3 високи състезателки над 195 см. Загубихме с 10 точки в последните четири минути, защото може би не издържахме. Беше много физически мач. Третият мач беше с англичанките, като той беше решителен. Мисля, че спечелихме със 7-8 точки, за да се класираме за Топ 4. Много беше трудно. Завършихме втори в групата.
На полуфиналите играхме срещу Естония, който бе големият фаворит. Този тим играе заедно от 45-годишна възраст. В този момент разбрах, че съм най-добрият реализатор на първенството, със средно по 30 минути на мач и средно по 19 точки. Искахме да скочим на Естония, опитахме, но на петата минута видяхме, че имаме срещу себе си армада, а не отбор. Техният плеймейкър е на 63 години и не можеш да я хванеш. Ако ги погледнеш в гръб тези естонки, все едно гледаш момичета на по 25 години. За да се обиграят, те самите са играли в някакво първенство.
В мача за третото място излязохме срещу Чехия. С едно от момичетата се разпознахме и се оказа, че сме играли един срещу друга в девическите национални отбори, срещу отбора на бивша Чехословакия. Умората наистина беше голяма, но и двата състава продължихме да се държим на игрището. С изненада установих, че съм вкарала 24 точки от общо 39 за целия тим. Обявиха ме за най-добрия реализатор на първенството. Изморена съм много, но съм много горда. Да бъда с бронзов медал на европейско за ветерани – минавало ми е през главата, но винаги ме е било страх да мечтая.”
Снимки: Личен архив/FIMBA Italia Master Donne/Susanna Galli
