Берк Мехмед е роден във Варна на 9 септември 2002 г. и се развива като баскетболист в школата на Черно море Тича. Получава покана за мъжкия отбор на 16-годишна възраст и изиграва първите си минути в НБЛ в мач срещу Берое.
На провелия се това лято европейски Чалънджър за младежи до 20 г. Берк Мехмед се нареди сред най-добрите. Баскетболистът на Черно море Тича финишира осми, а процентът му зад дъгата е 53.8%. Ето какво разказва той за себе си:
– На колко години започна да се занимаваш с баскетбол?
– Започнах да тренирам на 7 години, в първи клас.
– Преди това тренирал ли си друг спорт?
– Тренирал съм тенис на корт седем години.
– Как стана така, че баскетболът надделя над тениса?
– Дълго време за мен тенисът и баскетболът вървяха ръка за ръка и не исках да се отказвам нито от едното, нито от другото, защото треньорите по тенис ми казваха, че имам талант и мога да постигна много, но същото беше и с баскетбола. Накрая се случи така, че в един и същи ден имах турнир по тенис и баскетболен мач. Тогава имах разговор с родителите ми, в който ми казаха, че оставят на мен да реша с кое да продължа и че трябва да приключа с единия спорт. Така избрах баскетбола.
– Любим баскетболист и тенисист?
– Любимият ми баскетболист е Стеф Къри, а любимият ми тенисист е Рафаел Надал.
– Как преминава един ден на Берк Мехмед?
– Сега всеки ден преминава различно, но докато бях на училище: ставане в 7.00 ч., часове от 7.30 ч. до 10.00 ч., след това тренировка около два часа, пак се връщам в училище за 2-3 учебни часа и следва тренировки с юноши и мъже до 21.00 – 22.00 ч., вечерям и си лягам възможно най-рано.
– А как разпускаш в свободното си време?
– В свободното си време излизам с приятели, плувам, когато имам възможност, и гледам клипчета в Уoutube.
– Случвало ли ти се е да пропуснеш тренировка, за да отидеш на купон например?
– Много пъти се е случвало приятели да ме карат да пропусна тренировка, за да отидем някъде, но никога не съм го правил. Ако се е случвало да пропусна, съм имал основателни причини.
– Момичетата помагат или пречат на баскетбола?
– Не мога да кажа дали пречат или помагат. Зависи много от момичето. Те искат време, което е нормално и зависи кое ти е приоритет – спорта или момичетата. Ако знаеш кое е на първо място, не мисля, че това би могло да ти попречи.
– Имало ли е момент, в който ти се е искало да се откажеш?
– Имал съм много трудно моменти, но никога не съм искал да се откажа и няма да го направя. Трябва да преминаваме през трудностите, за да градим характер.
– Какво те е мотивирало през всичките тези години?
– През годините са ме мотивирали родителите ми да следвам целите си и да не се отказвам, защото рано или късно всички часове, прекарани в тренировки ще се отплатят подобаващо. Мотивират ме и някои от любимите ми играчи, дали в НБА или в други лиги, като си казвам, че ако тренирам много, някой ден ще стана като тях.
– Разкажи ни за някой куриозен случай на мач…
– Не мисля, че съм има куриозна случка, но сега се сещам за един случай. На мач в Бургас едно от момчетата обърка пейките и седна на противниковата пейка и треньорът ни му подари компас. Но това може да се случи на всеки.
– Има ли нещо, от което си се лишил през тези години?
– Лишавал съм се от много удоволствия, за да прекарвам времето си в тренировки, защото желанието ми да играя баскетбол на възможно най-високо ниво е огромно.
– Как оценяваш представянето Ви в Тбилиси?
– Мисля, че представянето ни в Тбилиси е добро. Все пак имаше отбори от А дивизия, които видимо ни превъзхождаха физически, но за малкото време, което имахме да се подготвим, изградихме стабилен колектив и се опитахме да спазим треньорските указания по най-добрия начин.
– С какво ви превъзхождаха другите национални отбори?
– Превъзхождаха ни най-вече с физика и опит може би, защото повечето играчи са родени 2001 г. и играят в добри мъжки отбори и силни лиги, но ние се раздадохме максимално.
– Какво е да те тренира Георги Младенов?
– Щастлив съм от това, че имах честта да ме тренира Георги Младенов, защото е треньор с изключително голям опит и да не забравяме, че е легенда за българския баскетбол. Мога да науча много от него.
– Треньорът, който ти е дал най-много…
– Всички треньори, които са ме тренирали, са ми давали много. Опитвам се да извлека колкото се може повече от всеки един, за да ми е полезно сега и в бъдеще.
– А има ли треньор, който би искал да те тренира?
– Нямам специални предпочитания. Бих искал да тренирам с всеки треньор, който би помогнал за моето развитие.
– Коя е силната ти страна на терена?
– Силната ми страна е стрелбата от разстояние, стрелбата от тройката и в последния сезон играта на нисък пост.
– Има ли яснота относно това къде ще играеш през 2021/2022?
– На първо място, искам да играя за Черно море Тича. Клубът е основна част от моето развитие и благодарение на всички треньори успях да се развия. Имам предложения и от други клубове и скоро ще взема решение.
– Къде се виждаш след 5 години?
– Надявам се в някой добър отбор, където ще играя и ще се развивам като играч и като характер, възможно на най-високо ниво.
– Какво би казал на малките, които искат да се занимават с баскетбол?
– Да тренират здраво, да не се отказват, ако се решили да се занимават с баскетбол. Пътят към успеха е работа, работа и само работа.
