Александър Везенков даде пресконференция по повод преминаването си в НБА, където ще играе за Сакраменто от есента. Така крилото ще стане вторият българин, който ще се изявява в лигата след легендата Георги Глушков през 1985/1986 с Финикс.
„Абсолютно всичко се случи до 1 до 4 юли, защото там бяха по-емоционалните часове и дни, в които трябваше да премисля какво ще се случи. Отидох до САЩ за 4-5 дни. Със сигурност е едно ново предизвикателство, отивам в страна, в която никога не съм живял и всичко е огромно. От друга страна, това е една мечта, която всеки баскетболист иска да преживее. Много се радвам, продължавам да правя това, което правя всяко лято – да тренирам, да се фокусирам психически и физически, както и да се опитам да отида колкото се може по-подготвен, за да адаптирам и по-бързо. Това ще ми помогне на терена„, сподели по време на срещата с медиите Александър Везенков.
„Всичко започна през декември, когато помощник-генералният мениджър на Сакраменто дойде. След това дойдоха още 5-6 човека. Сега като се запознах с повечето играчи, видях че те са земни. Помогнаха ми от първия ден и цялата организация е така направена, както в Олимпиакос. Всички работят, за да се чувстват като отбор и като едно семейство. Тези неща помогнаха за моето решение. Правата ми преминаха през много отбори, през тези години само един път бях близо да премина в един от тимовете. Аз много пъти съм казвал, че НБА е една мечта, но не исках да съм там просто, за да го направя, а исках да се развивам, но тогава нищо не беше ясно. Това лято всичко беше ясно – какво те искат от мен“, добави новото попълнение на Кингс.
„Не познавах европейските момчета, а и сега не можах да се запозная с тях, но всички казват, че са прекрасни. Относно моята роля, нищо не е ясно. Сакраменто е такъв отбор, в който играе най-заслужилите. Да, има две суперзвезди, но другите играят, ако се докажат. Нищо няма да променям от последните години. Знам какво имам и какво мога да дам на отбора. Мисля, че за да настояват толкова и те имат нещо предвид. Не очаквам да играя нито 30 минути, нито въобще да не играя. Има много мачове и със сигурност ще вземам участие. Сега тренирам всеки ден и гледам да съм подготвен“, каза още Александър Везенков.
„Собственикът на Сакраменто – Вивиек Рандиве се радва, че съм там. Това е един отбор, който 17-18 години не е бил в плейофите, а през миналия сезон завърши трети в Западната конференция. Всички в града са фенове на баскетбола, друг спорт няма и толкова време без плейофи е много тежко“, коментира още 27-годишният баскетболист.
„От една страна ми е много радостно да съм лице на баскетбола в България, но от друга страна е огромна отговорност. Да, Евролигата е много силен турнир, но когато станах част от НБА, всички разбраха. Трябва да научим децата, че трябва да се полагат усилия, но по-важно е да ги вкараме в залата, а това е задача на всички нас. От моя страна ще направя всичко възможно, за да запалим децата по баскетбола“, увери Александър Везенков.
„Преди е било много по-трудно за европеец да играе в НБА, а сега вече 3-ма – 4-ма от най-големите звезди са европейци. Американците вече гледат Евролигата, дори гледат по-ниските нива в Европа. Семейството ми прие моето решение много емоционално, а всеки от вас познава баща ми и знае, че той няма как да се зарадва повече от нормалното. Трябва да се види дали отиването ми там е само началото или пък е максимумът ми“, допълни той.
„Време има за всичко, има за тренировки, за почивки, за дискотеки. Когато си на 17 години не е важно къде ще отидеш на почивка, защото няма и да помниш, когато си на 30 години. Когато си млад, е време за тренировки. Искам да играя в Ню Йорк, в Бостън, в Лос Анджелис – там има зали, които сме виждали само по телевизията, да се докоснеш до тези играчи, до тези зали. Просто в Америка всичко е по-огромно. Това, което също спомогна моето решение, е фактът, че Сакраменто е отбор, който участва в плейофите и побеждава, защото има разлика между силен тим и такъв, който се намира на последните места в НБА„, призна крилото.
„Някога харесвах Дирк Новицки, а сега харесвам баскетболисти, играещи красив баскетбол. С Майк Браун си говорихме за нормални неща, за атмосферата и за личния живот. Много е важно, че има българска общност в Сакраменто, а иначе в почти всеки отбор в НБА има много силни играчи. Да се изправя срещу Леброн Джеймс, Стеф Къри, Янис Адетокунбо и Никола Йокич е нещо много хубаво. Когато бях на 19 години и играх с легенди от европейския баскетбол, се почувствах по същия начин“, разкрива 206-сантиметровият баскетболист.
„Със сигурност моето семейство ще дойде с мен в началото. Това са мачове, които просто не сме гледали дори по телевизията. Христо Стоичков и аз не сме се чували от много време. В Барселона беше до мен, а той е истинска легенда там. Ако графиците и на двамата съвпаднат, може да се видим“, завърши Александър Везенков.
