Хрисимир Димитров е един от най-успешните български баскетболисти. Спортната му кариера започва в родния град Плевен. Дългогодишен национален състезател, шампион на България с отборите на Плама Плевен и Левски.
Има 22 сезона с екипите на плевенския Спартак, столичните Левски и ЦСКА, Фикосота /Шумен/, руския Локомотив /Ростов на Дон/ и Черно море /Варна/. Спечелил е четири шампионски титли – две с тима на Спартак /Плевен/ през 1995 и 1996 г., когато тимът носи името Плама и две с Левски през 2000 и 2001 г.. Три пъти е победител в турнира за Купата на България, с отбора на ЦСКА през 1994 г., с Плама през 1996 г. и с Левски през 2001 г. Приключва състезателната си кариера с екипа на „сините“ през 2013 г. След това играе в аматьорската баскетболна лига. Остава верен до край на екипа с №14.
Пред БНТ Хрисимир Димитров говори за миналото на българския баскетбол, за настоящето и съвсем логично и за бъдещето му. Ето и какво споделя той:
– Колко близо и колко далеч си от баскетбола?
– Следя всички отбори и мачовете от първенството, така че съм в течение какво става, но не се занимавам с баскетбол.
– С какво се занимаваш сега?
– От няколко години съм в сферата на застраховането.
– Не те ли сърбят ръцете за топката?
– Няма как да не те сърбят при положение, че 2/3 от живота ми са минали в залата.
– Спомняш ли си датата 19 ноември 1996 г.? И с какво?
– Да, много добре. Това е датата и годината, в която с отбора на Плама Плевен победихме в Плевен отбора на Реал Мадрид за КЕШ. Това беше изключителен успех за отбора, а и за България. Ние оставаме единственият български отбор, победил Реал Мадрид само с български играчи.
– Кой е клубът на сърцето ти?
– Те са два. Спартак Плевен, отбора от който тръгнах и ми даде шанс да покажа, че има хляб в мен, и Левски, с който спечелихме няколко титли и купи, бях вече с много повече опит и основен играч сред голяма конкуренция. Играх в Левски 7-8 години и на 3 юни 2013 г. с екипа на Левски беше последният ми мач. Левски остава втори мой дом.
– Кой мач с националния отбор няма да забравиш никога?
– С националния отбор имам много запомнящи се мачове. Играл съм 13 години в представителния отбор, играл съм много мачове срещу силни отбори.
– Какво не ти харесва в днешния баскетбол у нас?
– Много неща, ако трябва да съм честен. Основно това, че играчи и отбори са непостоянни. Изоставаме много най-вече от към скорост и физика. Критиката е градивна, нека да не звучи като хейт.
– Все пак не откриваш ли положителни неща?
– Положителните неща са свързани със Сашо Везенков. За съжаление е само той. Дано това, което постигна той, да мотивира много подрастващи да го гонят.
– Променил ли се е баскетболът за последните 10 години откакто не играеш?
– Не бих казал че има някаква осезаема разлика в нашето първенство.
– Можеш ли да направиш паралел с играчите по твое време и с тези сега?
– Това, което ми прави впечатление сега е, че не всички отбори имат изявен лидер, който да дърпа отбора, когато мачът се клати. Докато играх не си спомням да е имало играчи и то от ядрото на националния отбор, които да са отказвали да играят. Мисля, че това е достатъчно за картинката.
– Следиш предполагам националния ни отбор, в който в последните мачове видяхме добра игра и от по-младите, какъв е твоя анализ на мачовете от предквалификациите за европейското първенство, които приключиха?
– Да, следя националния отбор. Има няколко млади играчи, които имат качества и ги показват благодарение на това, че им се дава шанс. Дано имат мотивация да продължават да играят на високо ниво. Относно мачовете, смятам, че съвсем резонно се класирахме за квалификациите за европейското първенство. Ние бяхме най-добрият отбор в групата, но не трябва да допускаме повече да изпадаме до предквалификации. Това бие по името и самочувствието на България.
– Беше изтеглен жребия за европейските квалификации. България е в група с Германия, Черна гора и Швеция, ще успеем ли да се класираме за Евробаскет 2025?
– Относно жребия, мисля, че групата е преодолима. Много зависи от това с какъв състав ще бъдем, имам предвид дали някои от тези играчи, които отказаха да играят за националния ни отбор в предквалификациите или бяха контузени, дали Росен Барчовски ще повика някой от тях или ще останем в този състав. На 98% Везенков няма да може да вземе участие, но резонно ако приемем, че Германия са фаворит за първото място в групата, съвсем нормално е ние да бъдем втори или максимум трети. Силите ни с Черна гора са изравнени, мисля, че сме по-добри от отбора на Швеция. Трябва да си поставим за цел да спечелим групата.
– Скоро обаче ни предстои участие и в олимпийски квалификации, играем с Украйна, Турция и Исландия? Какви са шансовете ни за успех? Как бихме могли да се опълчим на тези отбори?
– Щом ще участваме, значи имаме шансове. С оглед моментния състав на отбора ни, смятам, че с това с което може да се противопоставим на отборите е мотивация и желание. Играта на отбора върви засега във възходяща линия от предквалификациите. Дано продължим и там така. Силно се надявам да не сме си отдъхнали за това, че сме се класирали за квалификациите за европейския шампионат и в Турция да не берем срам.
– Кой от младите в националния тим харесваш и защо?
– Всички от младите искат да играят и да се изявят. Видно е, че Константин Костадинов е израснал и се надявам да продължава. Харесва ми Иван Алипиев, много по-уверено играе, има и самочувствие.
– Последните години Балкан направи силен отбор, Черноморец игра финал, ЦСКА се завърна на баскетболната карта, достатъчно силна ли е конкуренцията между тези отбори, как ти се струва цялостната картина?
– Да. Вече има повече отбори, които са равностойни и стават вързани мачове, има интрига и конкуренцията е по-сериозна. Просто нивото е по-ниско.
– Следиш предполагам НБА и Евролигата, кое първенство е по-интересно за теб?
– Гледам Евролига предимно. НБА само финалите следя. Евролигата ми допада понеже е съвкупност от физика, скорост и тактика, всичко на много високо ниво. НБА е само физика и шоу.
– Спомена вече Везенков, какво означава за България да има играч като Везенков?
– Той е като червен диамант за нас. Изключителен успех, и за него, и за страната ни. От край време спортистите са тези, които прославят България. Стефка Костадинова, Станка Златева, Христо Стоичков, Йордан Йовчев, голяма част от света знае за нас благодарение на тях, не на някой политик. Затова Везенков, освен голяма баскетболна звезда, е и най-добрият посланик на България по света. Желая му здраве и да успее да направи кариера в НБА.
– Как ще се впише той в отбора на Сакраменто, имайки предвид качествата, с които разполага?
– Можем само да се надяваме бързо да се адаптира и да няма притеснения и прекалено голям респект към лигата и играчите. Той е показал какво може, само трябва да го покаже там. Стискаме му палци.
– Може ли Везенков да запали повече деца да тренират баскетбол?
– Със сигурност ще има деца, които ще започнат да играят баскетбол, за да станат като него. Той за момента е най добрият пример.
– В какво се крие смисълът на играта баскетбол?
– Смисълът на играта е да ти носи удоволствие. А когато баскетболът ти е професия, няма нищо по-хубаво от това да работиш това, което най-много обичаш да правиш.
– Най-важното нещо, което трябва да притежава един баскетболист, за да успее?
– Постоянство. Често наблюдавам играчи и то с опит на които се разчита много в отбора да вкарат 25 точки. На следващия мач имат 7-8 точки. Това е недопустимо за играчи с претенции, че са на топ ниво. Най-скъпите играчи са тези, на които не им варира статистиката. Трябва да имаш и късмет, но не да разчиташ на него.
– Пак ще те попитам, баскетболът за теб е…
– До момента 2/3 от живота ми. Магия. Най-великата игра на света.
– Когато се връщаш назад, какво чувство е оставал у теб баскетболът?
– Жалко, че баскетболът е игра, която трябва да спреш, понеже така ти казва тялото в даден момент. Ако беше като дартс, сигурно щях да играя до 100 години.
– Давал си много, очаквал ли си в замяна нещо?
– Когато съм давал не съм го правел, за да очаквам. Така съм устроен, че винаги съм бил усърден в тренировките и в мачовете и за това съм достигнал прилично ниво.
– Има ли носталгия или гледаш само напред?
– В началото след като спрях беше тежко положението. Не вярвах, че това се случва. Но нямам как, животът е такъв, че имам отговорности към семейство, роднини и борбата продължава.
– Ако срещнеш на улицата момче, което нищо не прави, което виждаш, че си губи времето, какво би му казал, как би го мотивирал да спортува или пък да играе баскетбол?
– Бих му казал, че ако иска да бъде щастлив през живота си,трябва да спортува. Какъвто и да е спорт.
– Кое е нещото, което те прави щастлив сега?
– Двете ми деца и съпругата ми. Не знам дали човек може да обича повече или по-малко, но сега имам повече време да сме заедно, виждам децата как растат и ги обичам още повече.
