Националният ни отбор за кадети спечели сребърните медали на европейското първенство, Дивизия Б, което се проведе в Румъния. “Лъвчетата” завършиха турнира в Питещ с 6 победи и 1 загуба и догодина ще играят в Дивизия А.
По този повод BBALL.BG се свърза с наставника на тима ни Стойо Чолаков, който сподели какви са емоциите след шампионата и какво значи този успех за родния баскетбол. Ето и какво каза той:
– Часове след края на турнира какви са емоциите след спечеления медал?
– Ако трябва да бъда честен още съм в период на осъзнаване на успеха. Може би когато поотмине психическата умора ще мога да се нарадвам на този момент.
– България ще се завърне в Дивизия А, където за последно бе през 2011 г. С какво успяхте да достигнете до това класиране?
– Ролята на треньорския щаб е да изкара максимума от възможностите на своите състезатели. Мисля, че именно това подобри шансовете ни за класиране, защото момчетата успяха да се вложат на 100% в турнира. Пред тях и пред нас, треньорите, имаше само една цел, която си повтаряхме през всички лагери и накрая я постигнахме. Но, разбира се, заслугата е изцяло на храбрите момчета!
– Тимът завърши шампионата само с една загуба. Каква е твоята лична оценка за играта и представянето му?
– Всяка друга оценка освен перфектна би била погрешна. За съжаление действителността в България е доста различна от това, което ни се иска да се случва и това прави успехът на момчетата още по-значим. Голяма част от родните специалисти осъждат националните треньори след да кажем посредствено представяне. Никой обаче от тях не се запита защо и как се работи с тези състезатели по клубовете, защото един треньор има само един месец за подготовка с тези момчета, какво остава в другите 11 месеца? Най-лесното е да прехвърляме взаимно вината си, вместо да търсим решение на проблемите. В този ред на мисли смятам, че е редно да отдадем заслуженото на треньорите на тези момчета, които са свършили наистина много добра работа. Хубавите неща трябва да се казват.
– Какво не ви достигна, за да се преборите за златото?
– Като цяло отборът на Хърватия се отличаваше от всички други отбори, както на физическо, така и на тактическо ниво. Това е отбор, който може би щеше да бъде в средата на таблицата в Дивизия А. Мисля, че повече физически не успяхме да им се противопоставим, досега във всички други мачове си спечелихме борбата.
– Какво каза на момчетата след финала?
– Казах им, че гордея с тях и че могат да виждат в мое лице приятел, защото са мъжки характери.
– Ивайло Скрински намери място в Идеалната петица на турнира. Какво значи за един треньор да стане част от подобен момент за един играч?
– Ивайло е едно наистина амбициозно и целеустремено момче, което знае какво иска. Фактът, че той успя да бъде лидер на отбора, но без да прекалява го прави дори още по-добър състезател. Радва ме това, че той осъзна важността от това отборът да върви напред, а заедно с него идват и индивидуалните изяви, а не въпреки него. Това ме прави много горд.
– Имаше ли някаква допълнителна мотивация в отбора, след като младежкия и юношеския тим останаха на крачка от по-добро класиране на европейските?
– Ние гледахме и обсъждахме всички мачове на големите. Анализирахме дори на моменти с момчетата играта и как можем ние да се постараем повече в тренировъчния процес. Всеки път казвахме почти едно и също нещо – че не отстъпваме много от другите отбори.
– Виждаш ли в потенциала на този отбор бъдещето на мъжкия състав?
– Да, след мача казах на момчетата, че този набор 1993/1994, който за последно класира България в Дивизия А, сега е основата на мъжкия национален отбор. Нищо не пречи на тези момчета да стигнат дори по-далеч, разполагат с всички предпоставки.
– Какво послание изпраща този успех на българския баскетбол?
– Българският баскетбол е жив и тази малка баскетболна общност трябва да бъде много по-обединена, за да имаме такива успехи. Не са важни медалите от републиканските първенства, а състезателите, които ще излязат от тях. Имаме много добри момчета, заедно с набор 2008, който ще ни представлява в Дивизия А, трябва да им обърнем повече внимание. За първи път си позволявам, но и съдиите също трябва да уеднаквят критериите си, защото има много места, на които толерират водещите състезатели и когато излезем навън, децата се чудят защо не им дават фаулове.
