Спортът възпитава, казват. Възпитава ценности като упоритост, вяра, твърдост, любов към всяко усилие, към убедеността в името на една кауза. Всъщност, да си спортист не е професия, да си спортист е призвание. Избраните да го носят в себе си, могат да се похвалят, че са припознали тази отговорност и умеят да я защитават с всяка частица от тялото и душата си.
Сред тези, които гордо могат да се похвалят с това, че са посланици на истинския дух на спорта в България е и представител на играта, която обичаме всички и която ни събира между четирите стени на залите. Това е Александър Везенков.
Той носи шампионски гени, но е и доказан шампион по сърце и дух. Лидер. Такъв, който умее да застане най-отпред, пред всички, и да поеме първи най-трудната задача. Влиза смело в битките, без страх. В името на целта. Истински символ на отдадеността към играта, която ни е подарена преди 162 г. от нейния създател Джеймс Нейсмит.
Александър Везенков е от онези спортисти, които могат да накарат дори и най-големите песимисти да повярват в чудеса. Всъщност, постигнатото от него в последната година по европейските терени е чудо, което самите ние не разбираме като мащаб. Огромна гордост е името на българин да се споменава до личности, оставили своя отпечатък в историята на играта като Aлфонсо Форд, Игор Ракочевич, Кийт Лангфърд, Алексей Швед, Нандо Де Коло, Тони Паркър, Тео Папалукас, Хуан Карлос Наваро, Димитрис Диамантидис, Андрей Кириленко, Василис Спанулис и др. Самите те са образите, върху които е формирано лицето на европейския баскетбол и на Евролигата в последните две десетилетия. Завинаги до тях ще остане и този на крилото на Олимпиакос.
С лекота Александър Везенков преодоляваше всяка една от звездите в баскетболна Европа през последните месеци, за да стигне до първия си финал в най-силната клубна надпревара на Стария континент. Там, в Каунас, той остана на броени секунди от още една славна глава в кариерата си, но на големите по принцип е им отредено да успяват по трудния и трънлив начин. Може би тези няколко секунди в Каунас, в неделя вечер, ще му бъдат върнати в миг, в който го очаква нещо още по-велико. Не се съмняваме, че е така, защото Александър Везенков го заслужа, заради трудолюбието си, заради характера си и заради отдадеността си, изумили дори и неговите съперници. А няма по-голямо признание от това на този, който се е борил 40 минути срещу теб с всички сили. Точно това демонстрира преградката на центъра на Реал Мадрид Еди Таварес, станал и MVP на Финалната четворка, с която той отдаде уважението си към българския национал, докато последният стоеше на паркета в “Жалгирио Арена” със сълзи на очи. Човешко е. Дори и най-големите имат право на такива моменти.
Walter Tavares displays true class as he extends a hand of respect to Sasha Vezenkov after the EuroLeague final 🤝pic.twitter.com/oxIRTUHZwI
— BasketNews (@BasketNews_com) May 21, 2023
Александър Везенков си тръгна от Литва и като Реализатор №1 на Финалната четворка, след като само преди година по същото време в Белград стана Най-добър борец. Този път обаче зад гърба си има още призовете за Най-добър реализатор и Най-полезен играч на сезона в лигата. Нещо, с което досега можеше да се похвали единствено Нандо Де Коло.
Sasha Vezenkov had a HISTORICAL season
•17.6ppg(2FG–>65.5%/3FG–>37.8%)
•6.8rebs
•1.9ast
•21.5PIR□Euroleague MVP
□Euroleague Top Scorer
□All-Euroleague First TeamAnd last but not least:
THE BEST PLAYER IN THE LEAGUE!@SacramentoKings he is ready#OlympiacosBC pic.twitter.com/QD9e13g2qO
— EuroleagueMuse (@EuroleagueMuse) May 21, 2023
Всичко това 27-годишният българин ще отнесе със себе си като опит към следващия етап от кариерата си. А какъв е той и дали се нарича НБА, решението ще зависи само от него. Едно е сигурно, отвъд океана го очакват с отворени обятия, защото Европа той вече покори, може би не с трофей, но с отношение, хъс и амбиция.
Ние, тук в България, обаче трябва да си дадем ясно сметка, че Александър Везенков е положителният пример, който трябва да бъде следван от младите, дори и в държава, в която положителното въобще не е на мода в последно време. Всъщност, Везенков ни върна към времената, в които всеки, без значение дали се вълнува от спорт или не, разпознава и обича своите спортисти. Чака с нетърпение да ги види по телевизията или на терена в залата. Убедено можем да заявим, че в последните месеци, Везенков отново запали искрата на всички, обичащи спорта у нас, не само на децата. Всъщност, той не запали искра, а възпламени пожар. Така, че той е победител в най-голямата битка – тази за любовта на хората.
ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКО, КОЕТО СИ И ПОСТИГНА ДО МОМЕНТА, САША!
Снимки: Redbasket/Instagram/Euroleaguebasketball.net/Olympiacos/Фейсбук
