Един от най-сърцатите баскетболисти в НБЛ Пламен Алексиев сложи официлно край на активната си спортна кариера. Гардът изигра последния си мач в българския шампионат миналата събота, при загубата на своя Черно море Тича от Левски Лукойл с 57:110.
Пред BBALL.BG Пламен Алексиев говори за кариерата си, за треньорите си и младите играчи, за постигнатото, за играта и за бъдещето. Ето какво сподели капитанът на варненци:
– Кога взе решението да сложиш край на кариерата си?
– От началото на пандемията обмислям това решение и тази година окончателно взех това решение.
– Видяхме сълзи в очите ти преди последния ти мач с Черно море Тича. Какви мисли минаха през главата ти, докато дикторът в залата изреждаше постиженията ти?
– Какви ли не. Всичко изплува в съзнанието ми от ранна възраст, когато влязох за първи път в залата, та чак до завръщането ми от Стара Загора и нелепата контузия на ахилеса.
– Има ли нещо специално, което някой ти каза в събота и ще запомниш завинаги?
– Радвам се, че доста хора дойдоха да ме уважат и ми се обадиха по телефона да ме поздравят, за което съм им благодарен.
– Поглеждайки назад каква равносметка би направил за себе си?
– Като цяло аз влязох в залата на 14 години и доста хора казват, че е доста късно, но аз от малък се занимавам със спорт, с доста труд и лишения, мисля, че съм оставил следа в хората около баскетбола и в него. Естествено, имало е много неща, които съм си мечтал да направя, но за жалост не се получиха. Доволен съм от постигнатото, но и съжалявам, че не успях да стана шампион с Черно море.
– Има ли момент в кариерата ти, който ти е по-специален?
– Най-специалният момент, като си върна лентата, според мен е спечелването на Купата на България в Плевен.
– Кои са треньорите, на които дължиш най-много?
– Има двама треньори, които вече не са сред нас и това са Христо Борисов и Симеон Варчев. Също така – Петко Делев, Дарин Великов и Любо Минчев. Всички тези треньори ме иградиха като човека, който съм, и баскетболиста, който бях.
– Какви съвети би дал на младите играчи?
– На младите играчи бих казал да вярват в себе си и да преследват мечтите си, но за да имат успех трябва да положат много труд, саможертви и да изхабят много нерви, и никога да не се предават.
– Ще ти липсва ли играта?
– Естествено, че ще ми липсва играта и затова мисля да се занимавам с това, което съм правил през последните 20-тина години. Мисля да си почина малко, да подредя мислите си и тогава ще видим.
– Какво би казал на всички фенове, които не успяха да присъстват на мача срещу Левски Лукойл?
– Благодаря на всички фенове на баскетбола за безрезервната подкрепа в добри и лоши моменти на паркета. За жалост всичко си има край и той дойде. Респект!
