Александър Везенков по всяка вероятност е най-коментираната фигура в българския спорт в последните месеци. И ще продължи по същия начин и в идните. Просто няма как.
Страната ни ще има представител в НБА за първи път от почти 40 години насам. Досега единствено настоящият президент на федерацията Георги Глушков може да се похвали с досег до най-добрите – играе за Финикс през сезон 1985/1986, а до това лято само се надявахме и мечтаехме отново да има българин в Асоциацията.
И това вече е факт. Везенков, спортист №1 на страната ни за 2022 година и „Най-полезен играч“ на последния сезон в Евролигата, подписа тригодишен договор с набиращия скорост отбор на Сакраменто. Саша, както е известен в баскетболния свят 28-годишният национал, вече изигра и първите си минути за клуба от столицата на Калифорния, макар и в предсезонни контроли. Официалният дебют тепърва предстои в края на месеца.
28-годишният стрелец с убийствена лява ръка пое към „обетованата земя“ на баскетбола с репутацията на играч №1 в Европа. Все пак бе избран за MVP на най-силния баскетболен турнир на клубно ниво, носещ име, различно от Национална баскетболна асоциация.
Новият №7 на Сакраменто остави следната статистика в последния си сезон с Олимпиакос в Евролигата – 17.6 точки, 6.8 борби, 1.9 асистенции и 1.0 отнети топки в точно 40 двубоя. Силното представяне в офанзивен план му донесе и наградата за топреализатор на турнира, носеща името на Алфонсо Форд, също бивш играч на Олимпиакос и двукратен реализатор №1 на надпреварата, за съжаление отишъл си от този свят на 32 години.
Отличието за „Най-полезен играч“ на Евролигата се връчва в настоящия му формат от сезон 2004/2005 – за мачовете до Финалната четворка всяка година. Везенков стана осемнадесетият носител и ще бъде петият такъв, който отива в НБА, след като е станал най-добър на Стария континент.
Почти всички останали, печелили наградата, също са играли в НБА, но преди да стигнат до индивидуалния приз. Изключение правят единствено Теодорос Папалукас, Димитрис Диамантидис, Рамунас Шишкаускас и Серхио Йул, които така и не стигат отвъд Океана.
А сега Везенков тръгва по стъпките на Милош Теодосич, Неманя Биелица и Лука Дончич, потеглили към Лигата след като са спечелили наградата за MVP. Заедно с него дебют в НБА ще направи и Василие Мицич (№1 на сезон 2020/2021 и подписал с Оклахома Сити Тъндър преди няколко месеца).
Първи от гореспоменатите трима към САЩ поема Неманя Биелица – „Най-полезен играч“ на сезон 2014/2015, когато в 29 мача за Фенербахче има по 12.1 точки, 8.5 борби, 1.9 асистенции и 1.3 отнети топки и това води до трансфер в редиците на Минесота.
Сръбското крило изкарва три сезона в Тимбърулвс, два сезона и половина в новия отбор на Везенков, Сакраменто, а след това преминава за кратко през Маями, преди да стане шампион с Голдън Стейт през 2022 година. Най-силното му представяне е именно в Кингс – през 2019/2020, когато 208-сантиметровият вече бивш баскетболист се отличава с 11.4 точки, 6.4 борби и 2.8 асистенции при 41.9% успеваемост в стрелбата от тройката. Биелица се отказа от професионалния спорт преди броени дни, а равносметката му отвъд шампионската титла с Уориърс са общо 449 мача със средни показатели 7.6 точки, 4.6 борби и 1.8 асистенции. Той смени Европа със САЩ на 27-годишна възраст – една година по-млад от Везенков към настоящия момент.
Две години след него, през 2017-а, в американско приключение се впуска и един от най-добрите плеймейкъри в света изобщо, Милош Теодосич. Също сърбин, вездесъщият пойнт гард е станал MVP на Евролгиата през 2010 година като играч на Олимпиакос, а седем лета след това Лос Анджелис Клипърс го привлича в редиците си.
Тео вече е на 30 по онова време и така и не успява да се адаптира напълно към начин на живот и строгия режим, на който са подложени баскетболистите в НБА. В първия си сезон е на ниво със средно 9.5 точки и 4.6 асистенции в 45 двубоя, но през втория изиграва само 15 мача и се връща в Европа след точно 60 срещи в Лигата и средно 8.0 точки и 4.0 асистенции в тях, дължащи се на стабилното му представяне в новобранската му кампания.
Един от съотборниците му, Сам Декър, дори открито излиза и заявява, че Теодосич е имал прекалено голяма любов към чийзбургерите, като даже ги похапвал за закуска и това му изиграло лоша шега.
През 2017/2018 „Най-полезен играч“ на Евролигата е детето-чудо на Реал (Мадрид) и едно от лицата на Асоциацията в момента – Лука Дончич. Словенската сензация печели титлата в турнира, по пътя към трофея е страхотен – 16.0 точки, 4.8 борби, 4.3 асистенции и 1.1 отнети топки в 33 мача за „белите“, като впечатляващото е, че едва във втората половина на сезона навършва 18 години, а през лятото логично е избран в Драфта.
Атланта го взима под №3 и го праща в Далас, а оттогава досега всички знаем какво прави Лука по игрищата в САЩ и Канада. Безспорно невероятен талант, такъв, който не се ражда особено често. Вече е четирикратен участник в Мача на звездите, през дебютния си сезон е „Новобранец на годината“, а през последната година бе във вихъра си със средно 32.4 точки, 8.6 борби, 8.0 асистенции и 1.4 откраднати топки като индивидуални показатели.
Към момента равносметката му за пет сезона от гледна точка на статистика изглежда така – 27.6 точки, 8.6 борби и 8.0 асистенции, а Маверикс играха в плейофите в три от върпосните пет години, като в негово лице виждат достоен наследник на Дирк Новицки. Германецът прекара цялата си кариера в Тексас и дори изкара един сезон редом до Лука непосредствено преди отказването си.
Три коренно различни примера, с кариери в НБА развили се по съвсем различен начин.
А сега идва ред вратата на най-добрите да се отвори за Александър Везенков, когото цяла България ще гледа с очакване и нетърпение през новия сезон.
Василие Мицич и Саша ще бъдат съответно MVP №4 и №5 на Евролигата, които поемат по пътя към още по-голямата мечта след силни години в Европа.
А кои са останалите отличници на Стария континтент, които са имали досег с НБА преди да бъдат избрани за най-добри в Европа?
Американецът Антъни Паркър, първият носител на приза (сезон 2004/2005 и 2005/2006, и двата случая с Макаби), има три сезона в Асоциацията в края на 90-те с Филаделфия и Орландо, а след това се връща там пре 2006-а и остава до края на кариерата си през 2012-а.
Испанската легенда Хуан Карлос Наваро печели наградата през 2008/2009, след като се е върнал в Барселона след единствения си сезон с екипа на Мемфис Гризлис.
Андрей Кириленко вече е доказана фигура в НБА с десетилетие в Юта зад гърба си, когато се завръща в Европа за сезон заради локаута в Щатите. Печели отличието с екипа на ЦСКА (Москва), а после изкарва още два сезона в САЩ.
Сезон 2012/2013 г. Номер едно в Европа е Василис Спанулис, по онова време шокирал Гърция с трансфера си от Панатинайкос в Олимпиакос, където игра в остатъка от кариерата си. Преди това е прекарал една година в Хюстън (2006/2007).
Сезон 2013/2014 г. Серхио Родригес се е върнал в Испания след четири години в САЩ, обличайки екипа на Реал (Мадрид) през 2010-а, а в четвъртия си сезон с „белите“ става MVP, след което пак изкарва година в НБА и пак се връща в Европа. В момента отново играе за испанския колос и е трикратен шампион на Евролигата.
Нандо Де Коло от ЦСКА (Москва) е най-добър през сезон 2014/2015. Французинът подписва с руснаците след кратък престой в Сан Антонио и Торонто, като с московчани печели и две титли в турнира след това.
Чешката кула Ян Весели е MVP на сезон 2018/2019, когато играе за Фенербахче. 213-сантиметровият играч е подписал с „фенерите“ след три сезона във Вашингтон и кратък престой в Денвър.
И Никола Миротич, когото Везенков наследи на върха на баскетболна Европа.
Роденият в Подгорица испански национал е MVP през сезон 2021/2022, в който защитава цветовете на Барселона, а преди това изиграва шест сезона с екипите на Чикаго, Ню Орлиънс и Милуоки.
Aвтор: Александър Сотиров/Corner.dir.bg
Снимки: USA Today/Sacbee.com/Mavs PR/Twitter/ФИБА/Sacramento Kings
