Баскетболистът на Балкан Мануел Суарес навърши 29 години в края на миналата седмица. Центърът се надява на още победи с ботевградчани до края на сезона. Това сподели самият той.
– В събота част от феновете на клуба те сюрпризираха с торта за рождения ти ден…
– Изненадата беше страхотно преживяване за мен. Това е петата ми година в професионалния баскетбол и никога не ми се е случвало нещо подобно. Като чужденци, които играят в други страни, ние нямаме много близки хора наоколо и приятели. Тук са съотборниците, тренираме, прибираме се вкъщи.
И тази изненада за мен означава много, защото те са се постарали да ме зарадват и са вложили усилие в това. Това пък показва, че феновете в Ботевград не са просто фенове, те наистина се интересуват от нас.
Ботевград май не е най-малкият град, в който си играл и живял. Ботевград е много хубаво и спокойно градче. Въпреки че много хора тук не говорят английски, всички са много мили и това много ми харесва. Играл съм в по-малки градове в Испания, може би наполовина по-малки от тук. Там обаче феновете не бяха толкова подкрепящи, докато тук наистина си личи истинската любов на хората към нас.
На хората, които ме изненадаха и ми донесоха торта, казах: „Ние сме тук да играем, но без вас, вашата подкрепа и енергия, ние няма да сме това, което сме”. Всичко е заради тях и аз наистина оценявам всеки един от тях и всеки, който идва на нашите мачове, отделяйки от времето си, за да ни помогне да победим.
– Как възприемаш своите съотборници?
– Съотборниците ми са страхотни. През годините съм играл в много отбори, но тук всички просто работим здраво и харесвам всеки един от тях.
– Това, което знаем за теб, е, че си роден в САЩ и имаш и испанско, и чилийско гражданство. Майка ти е от Чили, баща ти е испанец. Живял ли си и в двете държави?
– Докато растях, всяко лято прекарвах в Испания. След това бях в Чили около 2 години и там играх за националния отбор. Страхотно е да имаш три паспорта. Мога да пътувам по света без проблем. Не ми трябва виза, така че това е благословия.
– Къде е постоянното ти местожителство?
– Местожителството ми е в Калифорния. Не мога да стоя на много студено, а тук започва да става такова, което не ми харесва. Всяка сутрин си обличам якето, а в Калифорния съм свикнал да се събуждам всяка сутрин и да си обувам късите гащета.
– Вярваш ли в Бог?
– Вярвам във висшите сили. Вярвам, че всичко, което правим е благословия. Има хора, които драскат по вратата и се молят да им се даде възможност. А аз съм наистина благодарен. Имам шанса да се срещам с нови хора, да говоря с хора по целия свят, каквито сте вие и всички останали.
Иначе съм католик. Но за мен, независимо дали си християнин, мюсюлманин, или какъвто и да е, всеки има право да вярва в каквото пожелае и всеки има своя собствена връзка с висшите сили и кой съм аз, за да определям на когото и да е, в какво да вярва. Можеш дори да вярваш в стол, ако пожелаеш, това е твое решение. Всичко зависи от това какво те прави щастлив и какво те кара да продължаваш напред. В края на краищата, ти си този, който трябва да се събуди всяка сутрин с усмивка на лицето и това е всичко, което ме интересува.
– Какво очакваш до края на сезона с Балкан?
– Разбира се, че очаквам да побеждаваме във всеки мач, но това зависи изцяло от нас, как тренираме всеки ден и наистина оценявам възможността да изляза на терена с точно тези момчета. Всички те са страхотни играчи, работят здраво, а освен това, са и страхотни като хора.
