Годината е 1992-ра. В тихите нощи на Кънектикът един двугодишен хлапак заспива всяка нощ с топка в ръцете си. Често мама Стефани се налага да влиза през нощта, за да я премести, тъй като по размер почти наподобява този на рожбата й.
Веднъж топката е баскетболна, друг път пък футболна, просто защото малкият все още е на кръстопът коя от двете да избере.
***
23 години по-късно той има план. Тренира сутрин и вечер, от понеделник до петък. А уикендите? Уикендите са за почивка след безкрайните нощи, в които стреля, докато ръцете му не изтръпнат. Има достъп до баскетболната зала от 22:00 часа до полунощ. И просто работи. Работи за всичко, за което някога е мечтал. За всичко, което му е било отнето. За да докаже, че е подценен и от това го е заболяло. При това много.
Стоп. Хайде подред.
2013 г. за повечето от нас бе една обикновена година, започнала в един обикновен вторник и приключила в един още по-обикновен… вторник.
За Шейн Гибсън онези 365 дни вероятно, обаче, са били най-разочароващите, които някога досега е имал.
След края на блестящ сезон в последната му година в колежа редица специалисти предвещават, че средно 21.6-те му точки с успеваемост 44.7% при стрелбата ще му отворят широко вратите към Меката на баскетбола – НБА.
Гибсън остава незабелязан в драфта, но въоръжен с инат и амбиция се прицелва в лигата за развитие към Асоциацията. Изтеглен е под №4 в третия кръг на драфта от Санта Круз Уориърс, но три дни по-късно е трейднат в Ери Бейхоукс. Две седмици по-късно се затръшва и тази врата.
След като осъзнава, че на върха е студено и вятърът може да обрули и най-високо вдигнатата глава, вместо просто да превърне неуспеха си в генератор на комплекси и фобии, Шейн избира да отклони няколко оферти от Европа и да остане в САЩ, за да се готви за втори опит в Д-лигата.
***
Година по-късно вторият шанс идва от Айдахо Стемпейд. Този път дори не в третия, а в шестия рунд на драфта.
И, ако това не е достатъчно, за да убие самоувереността дори на Майкъл Джордан, почакайте да чуете какво се случва още в първия ден на тренировъчния лагер.
„Имаше 15 екипа. Пет червени, пет бели и пет сини. За мен екип нямаше. Прекарах почти целия ден гледайки отстрани, на пейката“, разказва той.„В края на деня отидох при треньора и му казах: „Човече, аз не съм 16-тият човек в този отбор“.“
И, докато някои момчета ще седят кротко, молейки се моментът им за изява все някога да настъпи, той знае, че след всичкото онова среднощно обстрелване на коша, мястото му не е на пейката. Да знаеш какво искаш и да се
бориш за него невинаги е признак на арогантност. Е, природата му, непризнаваща „не“ за отговор, му спечелва място в отбора. През 2014/2015 изиграва 50 мача, в които 36 пъти е титуляр и вкарва средно по 12.5 точки. Поставя клубен рекорд от общо 138 отбелязани тройки за сезона.
Какъв тогава е преблемът, сигурно се питате. Ами, проблем има, и за жалост, решението му не зависи от Шейн Гибсън.
Въпреки феноменалната му стрелба, той е висок едва 188 см. А в баскетбола на най-високо ниво подобен ръст е подходящ единствено за позиция „1“. Но светът на плеймейкърите в НБА е „пренаселен“.
„Ставаше по-добър с всяка следваща година. Шейн просто не спираше да се развива. Всеки ден, с всяка следваща тренировка, с всеки следващ мач. А освен ефективната му игра, работната му етика и дисциплина са неща, с които всеки треньор би бил горд. Беше един от онези играчи, към които съперниците ни построяваха защитата си и срещу когото се подготвяха допълнително. Въпреки това, колкото и добре да го пазеха, той пак стреляше и вкарваше“, спомня си един от наставниците на Гибсън в колежа Сакрет Харт, Антъни Латина, и добавя:
„Той живееше в залата. А за никого не е тайна, че най-добрите стрелци в историята на играта са именно тези, които работят най-здраво. Винаги е бил изключително мотивирано хлапе. Обичаше да играе, обичаше да е в залата. Винаги съм казвал, че само ако беше 195-196 см, щеше да е Рей Алън.“
Уви, Шейн Гибсън не е Рей Алън. Вместо в Стара Загора, днес Шейн Гибсън можеше да е в отбор от НБА. Не му достигат, обаче, малко шанс, късмет и едни нищо и никакви 7-8 сантиметра.
***
Тази година Любомир Минчев построи „къщичката“ си в Берое от момчета с качества и характер, но и с дисциплина. И нищо, че понякога тази „къщичка“ изглежда напукана или наклонена, щом до момента не пада – значи се държи. За тази сграда не е нужен нотариален акт. Тя просто се гради интелигентно, с търпение и постоянство. И част от основите й е именно Гибсън.
Талантливият, но и самоуверен до арогантност Шейн вече няколко месеца е в България. И, да. От онези играчи е, които или обичате, или ненавиждате. Няма средно положение.
Зад безмилостната му ръка стоят години на безкрайни тренировки и инат. Инат, който му помага въпреки качествата си на шутинг гард, да живее заклещен в тялото на плеймейкър. И да го прави така, че да ви се завие свят, докато някой се опитва да го пази. Така че… Бягай, Форест, преди да е решил да стреля.
