След края на кариерата си Мартин Дурчев не остава далече от баскетбола. Бившият играч на пловдивския Академик се е върнал към корените си и от около година се е захванал със задачата да превърне родния си клуб Етър-49 в притегателен център за децата във Велико Търново.
Пред BBALL.BG Мартин Дурчев, който понастоящем е президент на Етър, говори за развитието му, целите и как се издържа един клуб в трудните времена, в които живеем. Ето и какво сподели той:
– От колко време сте президент на Етър-49 и защо взехте решение да се завърнете в родния си клуб?
– Ако трябва да съм максимално точен, съм вписан официално като председател на клуба на 10 септември 2021 г. Решението да се завърна в родния ми клуб и то не само да помагам, ами и да го ръководя, го взех отдавна. Чувствам, че имам морален ангажимент към клуба, към баскетбола и към обществото като цяло. Преди всичко за мен това е един социален проект.
– Колко труден бе преходът за вас от професионален играч към ръководител?
– Честно казано изобщо не беше труден този преход. Както знаете, оттеглянето ми от професионалния баскетбол беше доста рязко и изненадващо за мнозина, но аз бях готов за тази стъпка и реших, че е настъпил момента да сменя поприщата и да се отдам на семейството си във всеки един аспект. В момента трупам безценен опит като ръководител не само в Етър-49, но и в бизнеса, и смело мога да кажа, че тази роля ми се отдава с лекота. Чувствам се на място, въпреки огромните отговорности.
– Каква е концепцията ви за развитието на клуба?
– Концепцията ми за развитието на клуба е доста смела и широкообхватна. Аз като цяло съм голям идеалист. Моите мечти и идеали ми дават енергията да развивам клуба.
Няколко са основните стълбове, около които нашият клуб ще се развива:
1. Образованието ще е основен приоритет в Етър-49. Имаме вече няколко партньори в тази посока, които започваме да обявяваме в клубния ни сайт и социалните мрежи. Важно е да се каже, че всяко дете и родител подписва вътрешен правилник, който няма юридическа тежест, но е задължителен, ако децата искат да са част от клуба. Интересно е да се спомене, че всеки състезател трябва да поддържа минимален успех – Добър 4.00 в учебното си заведение, както и определени норми на поведение не само в училище, но и в обществото, залата и т.н. Вътрешният ни правилник ще бъде скоро публикуван в сайта ни и ще бъде публично достъпен за всеки.
2. Резултатите от мачове, както и класиранията на държавните първенства вече не са приоритет за треньорите в клуба. Треньорите ни са освободени от цели и очаквания, свързани с класирания и резултати. Единственото изискване, което аз имам към тях и винаги ще имам е да създават качество, но не само спортно, а и човешко. След години ще седна с тях и ще видим дали сме успели в мисията си.
3. В Етър-49 няма такси за децата и членството е напълно безплатно. Децата ни получават също така безплатна екипировка, както храна и транспорт при гостуванията за мачове и турнири. Силно вярвам, че в България темата с таксите се е превърнала в порочна практика. Повечето клубове и треньори са се превърнали в микробизнес организации, за което обаче не можем да ги съдим с оглед ситуацията в държавата и спорта ни.
Има и още важни неща, но не искам да отегчавам никого. С времето всичко ще се публикува в официалните комуникационни канали на клуба. Засега, а и занапред, ние ще работим тихо и скромно и ще си гоним целите, които сме си поставили.
– Каква е ситуацията с базата във Велико Търново?
– Смея да твърдя, че сме създали отлични условия за работа в нашата зала и се стремим да постигнем максимална плътност на работа, за което сме монтирали допълнителни кошове. Черешката на тортата за нас предстои много скоро, защото клубът спечели проект към ММС за смяна на подовата настилка. Тази зима се надявам да успеем да изпълним всичко перфектно и залата ни ще бъде един оазис за работа, както за състезателите, така и за треньорите ни. Като цяло инвестирахме много средства, защото вярвам, че без хубава база и условия за работа, няма как да търсим високи резултати.
Изградихме съвременна треньорска стая с всички технологични удобства за треньорите ни и се надявам те да мислят само за баскетбол, да работят с удоволствие и висока мотивация. В момента правим и клубна стая за състезателите ни, където да могат да си учат уроците, да четат книги и да гледат баскетболни мачове под давлението на треньорите им.
Както повечето клубове в България, и ние имаме проблем с намирането на други зали, в които да провеждаме тренировки, защото една зала не е достатъчна да събере повече от 3-4 възрасти, ако се тренира с висока плътност и интензивност, и се цели създаването на високо ниво играчи.
– Колко деца тренират в момента в Етър-49 и колко треньори са част от него? С колко отбора разполагате в момента?
– В момента, в клуба ни има около 40 деца, главно във възрастите U13/14 и U16/17. Треньорският ни екип се ръководи от Ивайло Стоименов, който е главен треньор в клуба и той има пълната спортно-техническа власт при нас. Изцяло той си взима решенията и съответно той носи цялата отговорност свързана със спортно-техническата част в клуба. Задачата му не е никак лека, защото изискванията ми към него са доста високи, но аз вярвам в него и ако не беше той, аз нямаше да вляза в клуба с ръководни функции, а щях само да помагам отстрани финансово. Мога да кажа, че двамата, ръка за ръка, градим всичко в клуба. Другият ни треньор, който е с голям опит, е Станислав Балъков. Имаме и две момчета от школата, които са с потенциал да станат треньори и в момента са на пробен период. След края на сезона, ако главният треньор прецени, може да им бъдат предложени трудови договори при нас като треньори за постоянно.
– Във времена на криза как се справяте с финансирането на клуба?
– Много болезнен е този въпрос. Както знаете в баскетбола в България пари няма и всеки, който дава, било то лични средства или през бизнеса си, го прави поради някакви емоционални, сантиментални или морални причини. Бизнес логика не съществува. Жалкото е, че все по-малко такива идеалисти останаха и нещата вървят към разпад. В тази връзка можем само да сваляме шапка на г-н Петър Георгиев, за нещата които прави в Самоков и толкова години не се отказва.
Засега се справям с издръжката на клуба. Всеки ход при нас е внимателно обмислен и не е плод на емоционални подбуди. Имаме си план и стратегия за развитие и си я следваме бавно и постепенно. Вярвам, че пирамидата трябва да е с много стабилни основи, за да издържи един проект дългосрочно и затова държа да не прескачаме стъпала в развитието си. Жалкото е, че водих разговори с доста хора за подкрепа на този проект, но засега не срещам съмишленици чисто финансово, което не е добра политика в дългосрочен аспект. Мечтата ми е клубът да има различни източници на финансиране и когато някой ден мен ме няма, това да не доведе до разруха на всичко изградено. Засега ще си бутам сам каруцата в калта и дано занапред да го постигна това.
– Има ли възможност в бъдеще да видим Етър-49 в професионалния баскетбол при мъжете и жените?
– За женско направление не говорим при нас. Нямаме нито възможността, нито компетенциите да се развиваме в женско направление. Относно създаването на мъжки отбор в НБЛ, това ни е една от стъпките в развитието, но в момента не е на дневен ред това. Много хляб има да изядем, докато стигнем дотам. Засега можем да обещаем само треньорска работа, етика и морал.
И искам да завърша с един цитат на Георги Господинов по случай празника на народните будители и да пожелая на баскетболната общественост да буди (невидимо и неусетно):
„Буден човек! Така викаше дядо ми едно време и в това имаше всичко – жив, умен, добросъвестен, който има очи да види, отворен за света, не като нас, дето само ядем хляба бадева. Будният човек сам е будител, без да знае, без да има претенцията за това. Будният буди! Бавно и невидимо, неусетно. (Усетят ли го, тежко му.) Затова бавно и невидимо, неусетно будете!
Честит празник!“
(б.а. – повод е Денят на народните будители, който България отбеляза на 1 ноември);
