Повече от шест месеца изминаха от началото на сезона в българския мъжки баскетбол и точно четири от началото на турнира за Купата на България. Той официално приключи за този сезон, след като снощи във Велико Търново Рилски спортист победи Левски Лукойл с 89:80 във финала в ДКС “Васил Левски” и вдигна втората си купа за последните три сезона.
Двубоят си имаше всички предпоставки да бъде интересен и наистина бе такъв. Напрежение преди това, пълна зала, навръх Националния празник на България, 3 март и два отбора, които дадоха най-доброто от себе си. Наистина достоен завършек на една изпълнена с вълнения и емоции надпревара, но кои бяха малките неща, които наклониха везните в полза на Рилски. Може да не са много, но наистина са важни. Ето и кои са те:
Сработката
В доста моменти от двубоя си личеше, че Рилски спортист е доста комплектован и играчите наистина се познават много добре. Докато в лагера на Левски Лукойл определено им трябва повече време, за да направят колектива, който желаят. Този път Христо Николов и Станимир Маринов не стигнаха. Неманя Милошевич се включи добре в срещата, отбелязвайки 18 точки при дебюта си за столичани, но с тренировки за седмица, трудно се печели трофей. Трябва повече търпение и работа. След като не успяха да постигнат едната си цел, на столичани им остана да преследват другата – шампионската титла, а имат и Балканска лига.
Под коша
Триото на Рилецо Шелдън Джетър, Травис Тейлър и Еван Раванел успя да се справи с високите играчи на Левски – Кийт Клентън и Джъстин Нокс. Изпълнена задача, с която не много могат да се похвалят този сезон. Последните двама финишираха с общо 14 точки, докато съперниците им приключиха с общо 33 точки.
Най-добрият подавач в лигата
За треньора на Рилски спортист Людмил Хаджисотиров е истинско щастие да разполага с най-добрия подавач в България. Дерек Райт е №1 по асистенции в НБЛ, а освен това е трети по този показател в Балканската лига. Във финала за купата направи цели 8 завършващи подавания или повече от всеки друг на терена. Американецът приключва участието си в турнира с общо 30 асистенции.
Йордан Бозов
Гледайки Йордан Бозов в съботната вечер във Велико Търново си спомних за играчите, заради които като малка нямах търпение да вляза в залата. На 39 години, с частично разкъсан менискус капитанът на Рилецо изнесе показно за истинските ценители на баскетбола. Гардът на самоковския клуб за пореден път доказа, че в спорта няма млади и стари, а има можещи и неможещи. Пример не само за младите, но и за всички нас като поведение на и извън терена. След края на двубоя той отдаде заслуженото не само на своя отбор, но и на съперника. Нещо, което напоследък май сме забравили как се прави. Преди около 10 дни той призна, че иска да стане шампион с Рилски. Желанието му да зарадва Самоков с трофей вече е изпълнено, а за другото, времето ще покаже.
Истината обаче е една – играчи като Йордан Бозов, като Филип Виденов, като Станислав Говедаров са пример за непримиримост, лидерство и воля да се бориш, докато часовникът покаже “0”, както казва големият Пол Пиърс. Дано техният пример зарази и тези около тях, защото българският баскетбол им нужда от повече такива като тях.
