Зейн Ноулс сред основните фигури в селекцията на ЦСКА през този сезон. С негова помощ “червените” стигнаха до Топ 4 в НБЛ, а от днес стартират участието си и в турнира за Купата на България в София.
Пред официалния сайт на ЦСКА центърът говори за сезона на своя тим до момента, как се е запалил по баскетбола и за турнира за Купата. Ето и какво сподели той:
– Зейн, ти си човекът, който от първият ден на този проект има най-голяма тежест за представянето на ЦСКА. Игра във всеки мач досега, лидер си по точки, борби и най-често си в отбора на седмицата. Как виждаш развитието на ЦСКА от септември до сега?
– Началото на сезона беше много трудно за нас. Беше най-лошото, което можеше да се случи. Но знаех, че нещата ще се подобрят. Имахме важни играчи с контузии, което бе основният проблем. Сега виждате, че сме напълно различен отбор, след доста интензивни тренировки, завръщането на контузените играчи и с новите момчета сме много по-добър отбор.
– Разкажи ни как се запали по баскетбола и как той стана твоя професия…
– Преди баскетбола играех футбол. Един ден докато чаках майка ми след тренировка видях един кош в парка. Така започнах да стрелям с футболната топка и се влюбих в това чувство. По това време растях бързо и бях доста висок защитник. Но след 2 седмици спрях с футбола и се насочих към баскетбола. Бях на 14, но за съжаление не ме приеха в отбора на гимназията. Едва след година получих място там. След това ме поканиха в гимназия в Маями и продължих в университет с пълна стипендия. Така стигнах и до професионалния баскетбол.
– Всички знаем, че си един от най-здравите физически играчи в НБЛ. На каква възраст разбра, че успехът на терена минава през фитнеса? Работиш ли индивидуално за тази форма?
– Бях много слаб, когато бях по-млад. Имах талант, но университетските отбори не ме искаха толкова много, защото не бях „достатъчно силен“ за позиция 4 или 5. Бях много кльощав. Така че реших последната си година в гимназията да започна да ходя на фитнес с мой приятел, с надеждата да получа възможност да отида в университет. Тогава разбрах колко важни са размерът и силата, заедно с таланта. Бях на 18 години. Окончателно се влюбих във фитнеса едва на 22-годишна възраст. Приех го по-сериозно едно лято, за да изведа тялото си на друго ниво. Тогава осъзнах колко страхотно се чувстват тялото и умът ми от това. Но да, тренирам индивидуално. Правя допълнителен фитнес, извън задължителните отборни тренировки, няколко пъти седмично.
– За втори път си в България. По какво се различават първият и вторият ти престой тук?
– Този път съм тук за много по-дълго. Предният път бе много за кратко. Така че не изживях толкова много България. Но дори тогава знаех, че много харесвам страната и исках да се върна. Сега получавам пълно изживяване тук с ЦСКА и обичам България.
– Би ли продължил да живееш в България след края на кариерата си?
– Много добър въпрос! От всички държави, в които съм играл през живота си, България ми е любимото място. Много съм мислил за това. Обмислям да остана тук след края на кариерата си. Тук съм като у дома си и се чувствам прекрасно.
– Има ли конкретен отбор/опонент, срещу когото ти е най-трудно?
– Мисля, че много от отборите са с изравнени сили тази година. Всеки може да затрудни и победи всеки. Загубихме мачове срещу отбори, които хората смятаха, че ще победим лесно. Победихме пък такива, срещу които ни бяха отписали. Аз подхождам сериозно към всеки мач и съперник. Когато играем, сме непобедими.
– Има ли победа на ЦСКА, която да оценяваш като най-важната досега?
– Хм, може би първата победа срещу Балкан у дома. Всичко сочеше, че нямаме шанс, а и бяхме с къс състав. Беше много важен успех.
– Предстои турнир за Купата на България. Вече си печелил този турнир, какво е чувството да си №1?
– Страхотно е да бъда отново в този турнир. Спечелих купата преди 3 години, сега я искам отново. Надявам се да победим.
– Как оценяваш шансовете на ЦСКА в турнира?
– Имаме много силен отбор. Много оръжия на терена. На всички ще им бъде много трудно срещу нас.
– Защо избра този номер на екипа си?
– Откакто промених номера си на 77, животът и кариерата ми се промениха. Има духовно значение за мен.
– Какво предпочиташ? Да вкараш 20 точки при 50% успеваемост или 12 точки при 80% успеваемост?
– Зависи от ситуацията. Ако отборът ми има нужда да вкарам 20 – добре, но не ме интересува толкова статистиката, особено когато отборът печели. Напоследък противниците ме пазят с двама души, което отваря играта за моите съотборници. Така че естествено точките ми намаляват. Ще приема 12 точки с висок процент на успеваемост, стига ЦСКА да печели.