Краят на 2023/2024 в Самоков донесе и край на кариерата на Вероника Джикова. Гардът приключи сезона с Купа на България с Рилски спортист, както и с бронз в женското първенство.
Пред BBALL.BG Вероника Джикова сподели как е взела това решение, с какви емоции се разделя с играта и какви съвети дава на младите състезателки. Ето какво сподели тя:
– С последния мач за сезона на Рилски спортист сложихте край на кариерата си. Как се стигна до това решение?
– Никога няма подходящо време за край на една кариера. За един спортист това не е лесно решение, защото никога не спира да гори за любимата игра, но идва един момент, в който трябва да се предприеме тази крачка и да се съсредоточи към други важни неща в личен план.
– Каква е вашата равносметка за последната година с отбора от Самоков?
– Смятам, че последната година беше най-успешната година досега за женския отбор на Самоков – златна купа на България и трето място в първенството. С много упоритост, труд и желание този сезон беше начало на промяната в женския баскетбол в Самоков след дългогодишно отсъствие.
– Какви съвети бихте дали на младите състезателки, които сега вървят по вашия път?
– Да бъдат много упорити и взискателни първо към себе си и след това към съотборничките си. Да бъдат непримирими и винаги да искат да надграждат това, което са постигнали. Да следват мечтите си и да ги преследват независимо от трудностите и пречките по пътя, защото винаги ще има нещо или някой, който ще иска да им попречи! Борете се, мили момичета, бъдете смели и дерзайте!
– Преминали сте през тимове както в България, така и в чужбина. Има ли момент в кариерата си, който бихте отличили и никога няма да забравите?
– Всеки един момент е бил значим за мен и незабравим. Всяко едно положително преживяване е повлияло по такъв начин, че не бих го забравила, както в чужбина, така и в България. Всеки спечелен медал, всяко ново запознанство, приятелите, които остават за цял живот, местата, които съм посетила благодарение на баскетбола. Моментите са много, но никога не се забравя първият ден, в който един състезател стъпва в залата и съответно последният изигран мач, и емоцията от преживяното през годините. Тя е най-силна накрая!
– А такъв, който искате да не си спомняте…
– Както хубави моменти, така и лошите не липсват, няма такава кариера без спадове и моменти, които искат да се забравят, но точно тези негативни преживявания изграждат характер и те правят по-издръжлив. Разбира се, че ти се иска да забравиш, но те само ти дават урок и продължаваш по-силен от всякога.
– От кои треньори в българския баскетбол сте научили най-много? Бихте ли искали да им кажете нещо?
– Първо, разбира се първата ми треньорка Невена Петкова, Бог да я прости, която запали още повече любовта ми към баскетбола. Невероятен човек! След това от Ани Рудева, която изгради навици и дисциплина и ме научи да бъда непримиримa и винаги да искам да уча повече, и да надграждам. От Иван Лепичев, който ме научи как да играя на по-високо ниво, доизгради навиците и професионалното ми мислене като състезател и човек. Това е един много смел човек, който не го беше страх да бъде иноватор и въпреки че ни учеше на много, той самият не спираше да се учи. Всеки един треньор ми е помогнал да науча нещо, но това са тримата треньори, които безкрайно много уважавам и ценя.
Искам да им кажа едно огромно Благодаря. Благодаря ви, че имах честта да работя с вас и да ви познавам. Вие ме направихте това, което съм днес, заедно със семейството ми! И накрая, но не на последно място, искам да благодаря и на треньора, с когото работих последните две години. Това е Маргарита Маринкова. Благодаря за търпението, което имаше и за железните нервите, които й позволиха да ме изтърпи до края. Пожелавам й още по-големи успехи с тези невероятни момичета. Можеш много, вярвай!
– Какво дава и какво взема баскетбола?
– Баскетболът дава емоция, която човек, който никога не е спортувал не може да разбере. Усещането, когато печелиш и постигаш целите си е неописуемо. Дава приятелства до живот! Взема от времето ти за прекарване със семейството и приятелите ти. Изискват се много лишения в личен план, но когато тегля чертата накрая, всичко си е заслужавало.
– Ще остане ли Вероника Джикова близо до играта и в бъдеще?
– Играта няма как да стои дълго време далеч от Вероника Джикова!
– Какво бихте казали на феновете, които са ви подкрепяли през цялата ви кариера?
– Най-големите ми фенове са семейството ми, както на всеки състезател. Най-верният ми фен е моята баба! Разбира се има и други хора, които безкрайно уважавам! Искам да кажа на всички “Благодаря от все сърце”!
Не знам дали феновете осъзнават, колко са важни за един състезател, как в един момент, в който си мислиш, че всичко е загубено, феновете могат да те вдигнат. Неслучайно се наричат шестият играч! Благодаря на всеки един мой шести играч, без вас моментите на радост нямаше да са толкова щастливи, а моментите на тъга по-лесно преодолими! Благодаря!
Тук ще използвам и момента да благодаря на г-н Петър Георгиев, без когото баскетбол в Самоков нямаше да има, и на г-н Борислав Чилингиров, за подкрепата през всички тези години. Респект към това, което правят.
