По време на днешната пресконференция, провела се в Пресклуб България, треньорът на Левски Константин Папазов, в компания на капитана на отбора Асен Великов, говори за скандала около изваждането на шампионите от полуфиналите в НБЛ. Това се случи преди ден след решение на лигата.
Извадиха Левски от полуфиналите в НБЛ, Балкан на финал служебно
Специалистът засегна и темите около управлението на федерацията, за таксата относно ситуацията с Йордан Минчев, за президента на централата Георги Глушков, за генералния мениджър на БФБ Елеонора Рангелова, за мениджъра на лигата Сандра Велчева, както и за Сашо Везенков и инж. Петър Георгиев, но не пропусна и вината от страна на Левски. Ето какво каза той:
„На Асен му е простено всичко. Каза, че не иска да бъде дълъг и отегчителен, вероятно, визирайки, че аз ще бъда такъв. Бях убеден, че няма да се просълзявам. Днес е денят на спасението на българския баскетбол. Аз се разчувствам, защото Асен е олицетворение на отбора на Левски, който отбор в последните четири месеца не е получавал заплати. Не знам някъде да е отразено в медиите, някъде някой да е плакал. Някой да е бил против клуба. Не само това, но баскетболистите на Левски са 15 на брой. Само Левски може да постигне това. Това е феномен. Както е феномен, цялото поведение на играчите. Аз вчера осъзнах колко съм улегнал и колко съм забравил истинската битка. Защото вчера, може би изненадващо за моите играчи, аз бях готов да простя. Не Асен, а целият отбор беше категоричен – това е подигравка, това е унижение, това е поредното успиване на твоята доброта. Каквото и да се случва накрая винаги аз съм отстъпвал. От снощи се разби поредния мит в българския баскетбол, за което съм много щастлив. Трябваше да минат години, за да се докаже, че българският баскетбол не се командва от Тити Папазов. Ясно доказателство е вчерашното решение на федерацията, а се командва от Елеонора Рангелова. Някой от вас може да не я познават, защото много често няма да я видите в баскетболните зали. Тя е човек, който представя България достойно в Европа и мисли единствено и изцяло за своето присъствие на европейските терени, защото го заслужава вероятно. Няма право, казах и на моите играчи това, което казах и когато Лукойл имаше 4-месечно забавяне на заплати – компания, на която трябва да бъдем доживотно признателни в българския баскетбол и ние, които сме били пряко облагодетелствани от голямото финансиране 20 години напред. Да, световна икономическа криза, пандемия, някакво забавяне свикнали сме на изключителен лукс да работим с Лукойл и може би това 4-месечно забавяне беше проблем. Тогава събрах играчите и казах – Аз съм един от вас и ще отида при изпълнителния или генералния директор, не ми се отдават много длъжностите, независимо че знам, кой ще бъде следващият президент на федерацията. Казах, че ще отида и ще направя това, което поискат. Стачкуваме ли, стачкуваме. Правим ли компромис, правим компромис, както те решите. Те са интересните и важните. Треньори могат много да сменят, много играчи могат да бъдат сменени, но те са хората, които трябва да вземат решение, защото са 12. Общо взето в годините треньорът винаги е някаква преходна личност между отбор и собственици. Те тогава имаха позиция и аз застанах зад нея. От опита, който имам, той беше успешен“, започна Тити Папазов.
„До вчера аз бях преглътнал горчилката. Вчера, заради страх, заради някаква реципрочност, защото евентуално ако беше скрита тази информация, може би Балкан и Рилски спортист щяха да бъдат недоволни. Страхът на г-н Глушков от този момент предупредели решението. Вероятно и други фактори. Сега единствената ми мотивация е да оправдая и да отстоявам позицията на моя отбор. Тя е категорична – битка с неправдата. Започвам от там, че ние сме най-виновни – аз като собственик, който не е изискал от нашия тийм мениджър да бъде пунктуален и да следи това, че сме допуснали тази кардинална грешка – да не платим колосалната сума от 250 швейцарски франка. Съжалявам, че закъснях, явих се на опашка в Макдоналдс, доядоха ми се картофи и не успях да внеса сумата от 250 швейцарски франка, вероятно много от вас не са ги виждали как изглеждат. 250 швейцарски франка, ако не се лъжа плащането става само чрез карта, така е направено. От международната централа пращат линк – това е доказателството, че има разрешение от унгарския отбор. За наша радост разрешението беше направено още преди започнат разговорите още. Данчо Минчев е ситуация, Божа воля, нещастието и контузията на един изключителен играч на България и неговата контузия, и реалната картина след неговата операция. Той дойде за два месеца възстановяване, да бъде готов за плейофите в Унгария. Когато го оперира д-ц Георгиев, се оказва, че уврежданията са много сериозни и той е принуден да прекрати договора си с унгарския тим. След това да се надяваме на чудото, което според докторите там нямам точни цифри, е от порядъка на 3-4 месеца. Ние го картотекираме, за да се спазват сроковете и естествено нехайство, първо на мен, липса на пари. Не трябва да крия истината. Само искам да кажа, че под сериозен натиск, но не неправомерен, от страна на г-н Везенков и г-н Пепи Георгиев, нормално вероятно, ние сме техният трън в очите в добрия смисъл на думата, ние сме за тях супер предизвикателство. Познавайки годините и историята много повечето успехи срещу тях, няма да акцентирам, че са лични, те са отборни, аз сам не мога да постигна нищо, вероятно ги води до обединение. Подобно обединение те имаха и на 16 октомври, когато бе изборът за президент на федерацията, но за това по-късно… Упражниха натиск върху Сандра Велчева и изискаха, следвайки правилата, ние да заплатим 30 000 лв. еднократно и веднага, за да имаме право да картотекираме. Нещо, което според наредбите е така. Искам само да попитам тези смели господа, които направиха това сериозно изискване, следвайки нормите и наредбите на Българска федерация по баскетбол, защо не бяха толкова принципни, толкова взискателни и толкова следващи правдата и правилниците, когато спонсорът на Левски беше голямата компания Лукойл?! Аз мога да ви отговоря защо, ако вие не знаете, аз мога да ви отговоря защо. Изключителна пошлост, мерзост и елементарщина е да изчакаш Тити да остане сам и тогава да си развяваш коня. Не, господа, вие трябваше да бъде толкова принципни към Тити и Левски, когато рафинерията беше зад Левски. Защото тогава нямахте честта и достойнството да искате правда? Защото всички бяхте наведени. Защото сте свикнали да бъдете наведени и се изправяте сега срещу мен, като съм сам. Но аз не съм сам, аз съм с истината, зад гърба си„, каза още треньорът на „сините“.
„Искам да се възползвам и да благодаря на човека, който ми даде тези пари, към който съм грешен, защото го излъгах, че ще върна парите до края на април. Това е човек, който много обича баскетбола и не знам дали иска да му казвам името, затова ще го запазя. Но му се извинявам, благодаря му, че ни помогна, защото въпросът бе вечерта играхме в Бургас, а на другия ден трябваше да преведе парите във федерацията, за да угодим на двама души, които следват правдата. Избирателно, сега като сам я следват. Този правилник на федерацията е от 2013 г. Правени са компромиси с всички. В тези тежки времена, за едно мога да подкрепя г-н Глушков, вероятно и аз така бих постъпвал като него, ако бях на негово място. Да правя хиляди компромиси, за да оцеляват отделните баскетболни центрове. През 2014 г. е било невъзможно за Спартак Плевен да има подрастващи и правен компромис. Сега това дава своя резултат. Спартак Плевен има прекрасен отбор, само с двама чужденци, от които единият си е почти българин. Другият е украинец, дошъл преди войната, но най-нормално е вече и той да се чувства българин. Компромисът на г-н Глушков от 2014 г. и на всички клубове сега дава резултат в Плевен“, допълва Папазов.
„Всички знаем истината защо Левски няма подрастващи. Класически егоцентризъм на човек, който аз съм направил произведение. Ако с нещо през годините г-н Глушков ми е задължен, е това, че на 6 август 2015 г., когато г-жа Юлия Боянова, в присъствието на Бог да я прости Теменужка Теофилова, Бог да го прости г-н Стоян Хранов, сегашният президент на Обединен спортен клуб Левски Тодор Стоянов и Лазар Лазаров, да ме прости, ако бъркам, но има вълнение в мен, вдигна на телефона и каза на г-н Глушков. Имахме тежък спор, аз бях я обидил. Исках да й се извиня, нямам цедка на устата. Много лесно е да нагрубиш някой и после с една дума „Извинявай“ да оправиш нещата, явно не става при всеки. Бях я нагрубил на националност, но категорично бях прав, но като джентълмен не трябва да допускам това нещо. Опитах се да направя всичко възможно, както и всички, които присъстваха в кабинета на г-н Хранов, там беше заложено бъдещето на Левски. Срещата стана на 6 август 2015 г. или 13-14 месеца след голямата трагедия с КТБ. Ние изкарахме година по инерция, пак с огромни компромиси от страна на играчите, с моето участие в „Биг Брадър“. Успяхме, защото сме Левски. Тук е моментът да благодаря на Томислав Русев. Хората са казали, че по Коледа стават чудеса, късно вечерта на 23 декември той ми се обади и ми каза, че има идея. Да помисля дали можем да направим шоу – нещо, свързано с футбол и баскетбол и с тези пари да изкараме сезона. Казах му, че дори да не ни стигнат, това ще бъде поредно доказателство какво значи Левски за тази държава. Благодаря на Гонзо и Стойчо Стоев, които промениха чартър, за да подадат ръка на Левски. Така Левски беше спасен до 30 май. Тогава направих въпросната среща, аз бях краен, след като извиних. Изключителни авторитети като Теменужка Теофилова и г-н Хранов, особено той – роден да събира, да създава. Почина на 6 ноември и с неговата кончина се изчерпа морала на г-жа Боянова. Тя вдигна телефона на тази среща, предложих й всякакви варианти – да поема целия клуб аз, тя каза, че няма финансови възможности да поеме издръжката на клуба. Аз бях готов да поема риск, първи вариант – не. Втори вариант – тя само жени, аз само мъже. След което тя каза, че се оттегля. Аз казах – сега и на секундата, официално, както става. Тя ме попита – Мога ли да те помоля за нещо, казах й, че може, все пак Левски е повече от нас. Аз исках да се извиня, извиних, но това е твое решение. Левски е на хората и не може да бъде жертва на моята обида към теб и на твоя егоцентризъм. Левски е на хората и е нещо много голямо. Тя каза мога ли да се обадя на Глушков и той да бъде гарант за моята оставка. Аз помня като слон, прави компромиси, преглъщам, защото вярвам в Господ и много пъти съм прощавал. Датата е 6 август. Има един човек, който е над всички в моя живот жив, защото винаги майката е над всички. Бях много щастлив и естествено първият, на който се обадих беше моята съпруга. Тя ми каза – Ти за пореден път вярваш в дядо Коледа. Ще те излъже. Казах й, че няма да се случи, защото Глушков е гарант. Смятах, че 210 см. е голям човек, голямо име, поне засега е единственият, стигнал до най-голямото нещо, свързано със световния баскетбол. Глушков направи пак нещо много важно – на 10 август ми каза – Излъга ни, мисли нещо, на 25-ти Левски трябва да подаде заявка за участие в първенството. Датата беше 10-ти август, помня го добре, защото на 12-ти трябваше да пътувам за рожден ден на Цветан Василев. От ден първи не съм се срамувал да стоя здраво стъпил и да бъда благодарен на Цветан Василев и не съм се страхувал дали той е враг на управляващите, дали е извършил престъпление или не. В моя телефон е записал като благодарност. Изключително чуждо за хората в България понятие, особено навремето в т.н. демокрация, в моите очи свободия„, добави той.
„Няма в тази държава нещо, което да ме спре, без пищови и ятагани, с възможностите, които ми е дал Господ да говоря. На 11 август, когато беше съдът затворен, аз успях да мобилизирам всичките си контакти, за да може да излезе регистрацията на БК Левски 2014. Не за да фалираме Левски, който е на Юлия Боянова. Оттам започнах битката сам. Но държа да подчертая, че гарант пред мен беше президентът на федерацията Георги Глушков. Мога да кажа, че го обичам, защото ако обичаш, можеш да простиш. Той не успя да използва авторитета си и най-малкото това, че неговият авторитет беше пометен от г-жа Юлия Боянова. Мина време, за пореден път оставих нещата на Съдбата. Какво да направя?! Да му се сърдя, да не му говоря цял живот ли, какво можеше да направя?! Другият, който можеше и беше авторитет се казва Стоян Хранов, за нещастие бях на мач в Белград, когато ми се обади Руслан Вуцов и ми каза, че г-н Хранов е починал. В този момент нямаше как да мисля за едно от последствията на неговата смърт. Левски загуби личност на прехода и на оцеляването, на спорта и на спорта в Левски„, категоричен е Тити Папазов.
„Никога не съм се срамувал от моите сълзи. Гостите от Ботевград онзи ден ми развяваха някакви карикатури. Аз съм над нещата. Аз показвам какво мога на терена. Това, че плаче е природа. Да се върнем на въпроса. Българският спорт и българската култура 33 години плащат демокрацията. Много пъти съм искал да поведат многото спортисти, които прославиха и прославят България по всички точки на планетата. Българският спорт да има значимо присъствие не само в мислите на хората, а и на тези, които управляват. Изредиха се страшно много, всякакви желаещи да помогнат на България. Нито един от тях нямаше волята да отреди сериозно присъствие на българския спорт в тази държава. Доказано е с отношението на бюджетирането на българския спорт, наред с българската култура. Сега с някакви невероятни усилия българският спорт стигна до 123 млн. лв. Само мога да каже здравето и образованието имат общ бюджет 9 млрд. лв. Едва ли има нещо по-пресичащо се със здравето и образованието от българския спорт. Как никой не се сети? Аз знам защо. Ще дойде деня и тези ятагани и окови ще разчупя. Съдбата ми отреди, след като на 4 август Лукойл се оттегли, мога само да им бъда благодарен от името на целия български баскетбол, заради присъствието на рафинерията българският баскетбол се вдигна на други нива. Рано или късно всяка прекрасно нещо има начало и край. Можем само да бъдем благодарни. От 2004 до 2006 г. бях част от големите успехи на Лукойл. Можем само да благодарим на Тодор Стойков, който е идеолог на това събиране между Левски и Лукойл, на г-н Златев, както на следващия генерален директор – г-н Матюхов. Да, болеше, обаче човек трябва да помни хубавото. Приемаме философски това и че тази компания има своите приоритети след пандемии. Болеше ме, ама останах сам, с тях, с играчите„, бе мнението на наставника на финалиста от Купа България 2022.
„И понеже са много неблагодарниците в българския спорт. Искам да благодаря на двата ни спонсора, които помагат повече, отколкото сме имали уговорка, защото виждат реалността. Всичко останало са мои лични средства, аз нямам компания, не съм подставено лице на някой генерал, или на някой от тези, които в годините са имали много пари, изтеглила са ги по някакъв начин и сега са ги върнали. Със сигурност има много хора, които много повече дават от мен. Мога да кажа, че най-нормално успешни бизнесмени да дават между 5 и 7% от своите приходи, защото без такива като тях българският спорт отдавна щеше да бъде сринат. Той и сега е сринат, няма как да бъде сравняван с висотите от Сеул 88 – последната година на комунизма„, откровен бе Тити Папазов.
[…] […]