Запалените фенове на спорта в нашия град знаят кой е Мартин Дурчев и какви са постиженията му в баскетбола както у нас, така и в чужбина. Той е давал много поводи за гордост с играта си и със сигурност решението му да се оттегли от професионалния спорт преди години изненада мнозина. Но едно друго негово решение е повод днес да го поканя за този разговор.
След като се завърна да живее във Велико Търново със семейството си, Мартин се завърна и към „корените” си в спорта, а именно баскетболен клуб „Етър-49”. Първоначално подкрепя клуба само финансово, като бивш негов възпитаник, който иска да помогне за развитието му. Скоро обаче разбира, че клубът се нуждае от много повече, а именно от визия, смели решения и големи промени по пътя напред. Мартин решава да приеме предизвикателството и днес е негов председател.
Признавам си, разговорът с него силно ме впечатли. Разбрах, че в града ни има спортен клуб, в който спортните постижения далеч не са първи приоритет за управата му. Напротив. Мартин и екипът му правят всичко възможно да възпитават важни ценности и личностни качества в поверените им деца. И го постигат чрез общата любов към баскетбола!
Под ръководството на Мартин в клуб „Етър-49” са отпаднали таксите за тренировки, изцяло ремонтирана е залата на стадиона, всички разходи, свързани с тренировъчната дейност на децата, са изцяло покрити, осигурени са им различни образователни възможности…
Какво още се случва с баскетбола за подрастващите в града ни, как клубът ги мотивира да дават най-доброто от себе си не само на терена, но и извън него, давам думата на Мартин да ни разкаже.
– Как се зароди любовта ти към баскетбола и как изглежда връзката ти със спорта днес?
– Като малък тренирах различни спортове преди да открия баскетбола. Учих в „П.Р.Славейков”, където се организираше стрийтбол от тогавашните треньори Иван и Станислав Балъкови и се пуснах като на шега. Но откакто тогава хванах топката, не я пуснах, беше любов от пръв поглед. И така до ден днешен, макар и през 2018-а да се пенсионирах от професионалния спорт.
Клубът ми е дал много и в момента искам аз да съм този, който да даде обратно на клуба, а и на общността като цяло.
– Когато реши да прекратиш спортната си кариера, мислеше ли си, че някога ще бъде председател на клуба, от който ти самият си започнал?
– Честно казано, не съм го мислил никога. Мислих си, че ще играя до 40-годишен, дълга спортна кариера, други бяха плановете ми. Но, слава богу, не се случиха така нещата. Много съм щастлив от развитието на живота и ситуацията, смятам, че спрях в перфектния за мен и семейството ми момент.
– Какви бяха тези стъпки пред вас и как изглеждаше стратегията, която имахте за клуба в началото на съвместната ви работа?
– Най-важният елемент за нас с Ивайло беше да осигурим безплатно обучение по баскетбол на децата, затова и в клуба ни няма такси. В България практиката е много порочна – почти всички клубове се издържат от таксите, а когато ти се издържаш от децата не искаш да имаш 20 деца, искаш 200. Когато обаче вкараш много деца в тренировъчен процес, тогава губиш качество на тренировка, губиш интензитет, което е пагубно за развитието на децата, чисто в баскетболен план. Ако ти си клуб, който иска да създава наистина добри играчи, на професионално ниво, това се постига с висока плътност на тренировките, с малко деца, като обръщаш внимание на всяко едно дете, на всеки елемент.
За жалост, не са виновни само клубовете, тук темата е много обширна и засяга ролята на държавата и на законите за спорта. В момента бизнесът няма интерес да инвестира в клубове и в спорт, защото това е един разход, който „потъва”. Моите лични инвестиции в клуба, както и тези от семейните ни компании, са направени с лична мотивация и заради удовлетворението, което носи социалният елемент. Доста срещи направих с представители на бизнеса в търсене на подкрепа и по време на тях дори не говоря за пари като конкретни суми, защото аз искам хората да подкрепят проекта, визията, която имаме за клуба и играчите му. Това е важно за мен. Затова съм и благодарен на тези представители на бизнеса, които все пак ми се довериха. Те повярваха в нас и се надявам занапред да намеря и други, защото искам да оставя след мен една основа, гръбнак, който да държи клуба и за в бъдеще.
Аз това го казвам и на децата в клуба: „Надявам се колелото така да се завърти след години, че един ден някой от вас да дойде и да ми каже, че иска да поеме клуба или поне да помага!”. Това ще е най-голямото ми удовлетворение!
– Кои са постиженията ти в управлението на клуба, с които си най-горд?
Радвам се, че успяхме да осигурим на децата, които тренират при нас, и безплатна екипировка. Също така клубът покрива всички разходи по транспорта за състезания, както и изхранването им при гостуванията в други градове.
– Освен безплатни тренировки, клубът осигурява и други възможности, свързани с образованието. Какви са те?
За нас образованието е от огромно значение и много държим на него!
Направили сме и вътрешен правилник на клуба, извън тези правила, който може да се види на сайта ни. Него искаме родителите и най-вече децата да го подписват. Така се учат да носят отговорност за действията си. Наказанията за децата при нарушение са лишаване от тренировки, от мачове. Ако това не ги пали и жегва, значи нещата не са добре, както за клуба, така и за детето и неговите родители. В правилника имаме и изискване за минимален успех. Трябва да поддържат минимум Добър „4.00“. За тези три години не сме имали дете с такъв нисък успех. Но със сигурност ще се появи такъв случай и ние трябва да сме готови да работим с такива деца, да се изисква от тях, да им се помага.
На мен последната ми мисъл е дали децата ще станат баскетболисти, на какво ниво и как. Който иска и има качествата да стане, ще се случи. За мен важното е тези деца, които тренират при нас, да се развият като личности и ценностна система! Това е другата ми голяма мечта.
– Виолетовата общност вече функционира, благодарение на кампаниите, които подкрепяте. Разкажи ни малко повече за социалната дейност на клуба…
– Всеки родител препоръчително трябва да внесе по сметката на клуба 60 лева на година или 5 лева на месец, което, мисля, е символична сума. Ние никого не можем да задължим, оставяме решението на техния морал и ценности. Има родители, които внасят и повече, но има и такива, които нищо не внасят.
Събраната сума в края на годината се дарява в подкрепа на избрана благотворителна кауза. Сумата не е голяма, но според мен е важна идеята, да се обединим заедно. За целта правим благотворителен мач покрай компанията, каним децата и родителите от клуба да гледат, там обявяваме събраната сума и за какво ще бъде дарена.
Тази кампания е важна част от философията на клуба ни и се надявам с нея да дадем добър пример и други клубове да последват инициативата.
За съжаление, нямаме женски отбор, нашият клуб е изцяло с мъжко направление и това ще остане така доста дълго време, защото просто нямаме капацитет къде да сложим и момичета, а и нямаме опит с тях. Това, което все пак можем да предложим, е за най-малките до 6-годишна възраст (както момчета, така и момичета) са нашите безплатни тренировки всяка събота от 9:30 до 10:30 часа в залата на стадион „Ивайло”. Те са под формата на игра и там децата се забавляват, запалват се по спорта, усещат спортната атмосфера.
