Тази вечер светът изпраща 2020 г., започнала с много надежди, очаквания и пожелания за добро, но превърнала се в изпитание за човечеството. Коронавирусът влезе във всички сфери на нашия живот.
Пандемията удари с особена сила спорта и в частност баскетбола. Миналият сезон в НБЛ не завърши, феновете останаха извън залите, а несигурността властва и до момента. В последните часове на годината треньорът на Берое Любо Минчев говори пред официалния сайт на старозагорския клуб:
– Г-н Минчев, отброяваме последните часове преди края на тази непредвидима, различна и неприятна годива, преминала изцяло под знака на пандемията. Каква бе тя за мъжкия отбор на Берое?
– Това, което мога да кажа е, че изпращаме една разочароваща година. Казвам го предвид амбициите, които имахме, съставът, който бяхме сглобили в началото на годината, и незавършването на първенството. Тогава бяхме наясно, че част от играчите идват след прекарани контузии. Въпреки това бяхме убедени, че ще навлязат в по-добра форма за решителния етап от шампионата. От тази гледна точка, предвид възможностите на играчите, които бяхме привлекли, годината е разочароваща.
– Колко тежко бе за треньори и играчи в периода от март до август, когато на практика липсваше баскетбол?
– Отвори се един много голям времеви прозорец, който бе изпълнен с неяснота.
– От дистанцията на времето, г-н Минчев, правилно ли бе решението за прекратяване на 2019/2020 в НБЛ?
– От днешна гледна точка, знаейки вече рисковете на вируса и възможностите за противодействие, смятам, че сезонът можеше да бъде завършен. Но в момента това е лесно да се каже. Истината е, че обстановката и неизвестността в този период от пролетта, както и всеобщата паника, направиха много труден друг един развой на събитията. Мога да кажа, че се взе правилно решение. Прекратяването на сезона в България следваше общата вълна, която бе наложена в Европа. Всеки един, който би се противопоставил тогава на такова решение, най-малкото нямаше да бъде разбран. Естествено днес вече по-трезво, по-спокойно можем да кажем, че е имало възможност първенството да продължи.
– Колко губи баскетболът от настоящата ситуация, в която срещите се провеждат, но са пред празни трибуни?
– Тази обстановка трябва да бъде гледана в два аспекта. От една страна е липсата на фенове и празните трибуни. Това означава по-слаб интерес. Една от големите загуби се явява липсата на емоция по трибуните. Това важи с пълна сила и за привържениците, тъй като усещането пред телевизора се различава от преживяването в залата. Освен емоционалната страна има и финансова. Клубовете в България донякъде разчитат и на тези средства от билети и карти, което неминуемо е удар по тях. Има обаче и един друг аспект, който към момента остава некоментирано и не се разглежда внимателно. Говоря за невъзможността децата да тренират. Смятам, че в ситуация, при която училищата са затворени, много родители щяха да искат да заведат своите деца да спортуват. Спортът като цяло загуби от решението тренировките да не продължат.
– Кои бяха най-големите върхове за Берое през годината и респективно най-големите неуспехи? Сещате ли се за конкретни двубои?
– Не искам да се спирам на конкретни двубои през годината. Като цяло представянето ни до момента е разочароващо. Натрупахме няколко загуби, а и като игра има какво да искаме. На няколко пъти тази година сглобявахме нов отбор. Имаше срещи, в които действително не се представихме на ниво. Смятам, че като цяло календарната 2020 г. бе лоша и неприятна за баскетболния клуб.
– Какво си пожелавате за 2021-та? Оптимист ли сте, че картината ще се промени?
– Винаги си пожелаваме преди всичко здраве. Що се отнася до оптимизма, аз лично не вярвам, че ще видим положителна промяна много бързо. Лично аз съм скептичен. Различни анализатори посочват, че живота, който сме имали преди пандемията, вече няма да се случи. Може малко песимистично да звуча, но за себе си съм убеден, че случващото се в света с тази пандемия не е случайно.
