Евгени Хаджирусев се завърна в отбора на Черноморец този сезон. За последно 28-годишният гард носи екипа на тима през сезон 2021/2022. Миналата година националът на България стартира в Спартак Плевен, след което доигра шампионата в Академик.
В кариерата си Хаджирусев е играл още за БУБА баскетбол, Левски, Дунав Русе, Берое и Рилски спортист. Малко преди началото на новия сезон в НБЛ той претърпя операция, но се завърна в игра за двубоя с ЦСКА в края на ноември. Черноморец е единственият отбор в мъжкия елит, който няма допуснато поражение. С 12 победи „акулите“ са на върха в класирането.
– Евгени, как се чувстваш отново на терена?
– Чувствам се добре, отново мога да изпълнявам работата си и това ме прави щастлив и пълноценен.
– Каква точно беше травмата, която претърпя в края на септември, само няколко дни преди старта на редовния сезон в НБЛ?
– Получих счупване на две кости в областта на китката и се наложи операция.
– Видяхме, че се включваш много добре след завръщането ти, очакваше ли да си толкова бързо готов за игра и да се представяш на това ниво?
– Честно казано, не знаех какво да очаквам, защото не съм имал подобна контузия, но възстановяването беше добро и всичко се случи по план.
– Травмата се случи по време на контрола с ЦСКА, завърна се в игра отново срещу този отбор, имаше ли сантимент и притеснения?
– Не, нямах никакви притеснения. Играта те увлича и забравяш за проблемите, които имаш.
– Как се преминава през такива проблеми в спорта?
– Преминава се с позитивизъм и работа. Казваш си, случило се е, така е трябвало да стане, нека сега направя всичко, което зависи от мен, за да се възстановя.
– Завърна се в Бургас този сезон. Какво те привлече в офертата на Черноморец и как стана завръщането ти?
– Привлече ме амбицията за успехи, аз познавам и треньорите и града, и реших, че това е най-доброто за мен.
– Имаше ли вариант да избираш между Черноморец и друг отбор?
– Имах вариант да избирам, но Черноморец предложи по-добри условия и избрах да се върна тук.
– Каква е атмосферата в клуба?
– От ден първи атмосферата в клуба е отлична. Получи се страхотна химия помежду ни, което за мен е едно от най-трудните неща за постигане в колективния спорт. Победите допринасят със сигурност за тази атмосфера, защото навсякъде, където биеш е спокойно. Смятам обаче, че тази година можем да реагираме и при слаб резултат със същата сплотеност, която имаме.
– Разкажи повече за съотборниците си, как се сработихте, как те приеха те…
– Българите сме играли заедно в даден отбор през годините и се познаваме много добре, там сработването става бързо. Травис и Грифин са израснали заедно и се познават отлично и веднага се приобщиха към отбора. Тони Троша игра тук преди две години и за него беше лесно да се приспособи. Шон Смит е испанец и също бързо се климатизира. Тук трябва да отбележа страхотната работа на нашите треньори, които са успели да ни съберат всички заедно в отбора.
– Черноморец не успя да премине квалификациите за влизане в групите на ФИБА, бяхте ли много разочаровани в отбора и какви поуки си взехте?
– Силно разочарование имаше, защото бяхме много близо да влезнем в групите и там смятам, че можеше да постигнем добри резултати, но това е положението.
– Черноморец достигна до финала за титлата у нас миналата година, усеща ли се на самочувствието и на поведението на отбора този факт, или всичко започва от начало за тима?
– Със сигурност инерцията от миналата година се е отразила и тази, но ние сме изцяло нов отбор с изключение на треньорите, Ники Георгиев и нашите юноши.
– Чувстваш ли се на твоето място в този момент от кариерата ти?
– Да, смятам, че съм на правилното място с правилните хора.
– Черноморец е на върха в НБЛ, като имате 12 победи и нито една загуба, как се постига този резултат?
– Отборна игра, самочувствие и добра работа в тренировъчния процес.
– Работиш с Васил Евтимов, успява ли да ви зарази с неговата амбиция и характерно поведение?
– Разбира се, още от самото начало всички се заразяват от неговата енергия и на Мишо Капитанов също. Мен лично ми я е предал още преди три години, когато за пръв ми беше треньор.
– Какво ти каза той, когато се завърна в отбора, как те убеди да приемеш предложението?
– Каза ми добре дошъл отново бате Гечи … Аз му казах, че ще се радвам пак да работим заедно и си пожелах да мачкаме.
– Как би коментирал първенството до момента?
– Смятам, че първенството има интрига и ще остане такава до края на сезона.
– Може ли да видим изненада този сезон в плейофите?
– Разбира се, изненадите са част от спорта.
– Миньор 2015 дебютира в НБЛ воден от друг много амбициозн треньор Георги Младенов, може ли именно този тим да се окаже изненадата в първенството
– Всичко е възможно, сезонът е дълъг.
– Със сигурност целта на клуба е отново финал, твоите лични желания обаче относно играта ти какви са?
– Целта е да играем добре и да побеждаваме. В личен план си пожелавам да играем финал и да помагам на отбора да постигне целите си.
– С кой си по-близък в отбора и как прекарвате свободното време заедно?
– С всички съм близък в отбора. Заедно ходим на обяд всеки делничен ден и след мач също се събираме навън.
– Ти си юноша на БУБА Баскетбол, играл си за много отбори, защо детско-юношеската школа на БУБА продължава да доминира у нас?
– Защото сме последователни в действията си, имаме визия и я следваме.
– Би ли се върнал в клуба един един като треньор, би ли работил с деца?
– След като приключа с баскетбола, ще имам отговор.
– Бил си неколкократно в националния тим, в последните мачове беше извън състава, каква беше миналата година за националния ни отбор?
– Националният отбор си свърши работата и се класира за евроквалификациите, но за съжаление по трудния начин. Можеше още февруари да се класираме, но малко не ни достигна срещу Португалия и се наложи лятото отборът да си спечели мястото. Имаше и олимпийска квалификация, която послужи като опит за момчетата.
– Наскоро навърши 28 години, кое е нещото, което не си сбъднал все още като баскетболист?
– Все още не съм печелил медали в първенството и за Купата. Имам такива от Левски, но тогава бях юноша и не съм имал роля в отбора.
– Какво си пожелаваш да ти се случи точна сега на тази възраст?
– Пожелавам си да бъда здрав и да имам възможността да печеля с отбора.
– А в личен план?
– Много поводи за радостни моменти.
– Би ли приел добра оферта за теб от чужбина?
– Ако си заслужава, може би да.
– Не мога да не те попитам, чувството да владееш играта и топката, имайки предвид че си гард, би ли го сравнил с нещо друго в баскетбола?
– Все още не съм открил с какво може да се замени това чувство. Адреналинът, отговорността, напрежението и емоциите трудно ще се сравнят с нещо извън баскетбола.
– Как би „рекламирал“ баскетбола като спорт и защо баскетбол да изберат подрастващите, въобще защо да спортуват?
– Баскетболът е игра, която те кара да мечтаеш, да вярваш, че можеш да станеш като най-добрите. Чрез играта ти научаваш как да бъдеш дисциплиниран, постоянен, конкурентно способен и да изпитваш емоции, които никъде другаде не можеш. Смятам, че спортът дава една основа в живота на всяко дете и независимо дали ще се занимаваш професионално, или не, придобитите ценности си остават и само може да спечелиш от годините, прекарани в дадения спорт. Създават се приятелства и спомени завинаги.
