Баскетболът е игра за интелигентни и разбиращи хора. Тя е създадена да ги събира, да ги радва и да им носи удоволствие. Неслучайно думата “игра” в едно от най-популярните си значения е “занимание за развлечение и забавление”. За някои хора обаче явно то изглежда не е много популярно.
Третият мач от 1/4-финалната плейофна серия в НБЛ между Черно море Тича и Спартак Плевен в “Арена Шумен” снощи, предложи сблъсък, достоен за финал, с множество обрати, напрегнати моменти и интрига до последната секунда. Той обаче бе помрачен от паленете на факли, хърлянето на бутилки на игрището и спирането му в края, заради навлизане на фенове от сектора на домакините от Варна на паркета.
Спортно-техническата част я оставяме настрана поне засега, но тези “събития” в последните мигове на двубоя, ме накараха да се замисля дали хвърлените бутилки на терена, където имаше играчи и от двата тима, и съдии, както и факлите, запалени вътре в залата, трябва въобще да бъдат част от спортно събитие.
За сведение на явно незапознатите, в залата имаше и много деца! Това ли е примерът, който те трябва да следват? Това ли е моделът на подражание, по който те да вървят, за да се превърнат първо в стойностни млади жени и мъже, а след това и в спортисти, от които ние един ден ще искаме да носят успехи на България?
Нямам нищо против феновете и не ги деля. Много е хубаво залите в страната ни да са пълни и да има атмосфера, каквато гледаме в залите в Испания, Италия, Германия, навсякъде в Европа. Да, може би, ние на Балканите тук сме малко по-импулсивни, емоционални и приемаме нещата малко по-различно. Само моля да не бъркаме емоциите с хулиганщината!
Нека бъдем емоциални, но нека всеки да подкрепя своя отбор и да бъдем малко по-добри един към друг. Защото баскетболът възпитава ценности като дисциплина, отборен дух, взаимопомощ и приятелство. Нека не го превръщаме в бойно поле. И нека не забравяме, че баскетболът е просто игра, която ни радва!
