Quantcast
Александър Везенков - Изгряващата звезда на Барселона (видео)
Иван Лилов ви казва “Szia” от Унгария
Трио на Балкан помага на ученици в залата
Кавс все още търсят резерва на Кайри Ървинг (видео)
Булс сложиха край на серията на Сан Антонио (видео)
Тотална доминация на Уориърс в Солт Лейк Сити (видео)

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Ню Орлиънс Филаделфия 88 99
  • Мемфис Портланд 88 86
  • Вашингтон Денвър 92 85
  • Чикаго Сан Антонио 95 91
  • Торонто Минесота 124 110
  • Хюстън ЛА Лейкърс 134 95
  • Ню Йорк Кливланд 94 126
  • Милуоки Портланд 115 107
  • Реал Мадрид Жалгирис 96 91
  • Армани ЦСКА Москва 64 79
  • ЛA Клипърс Голдън Стейт 98 115
  • Финикс Индиана 94 109
  • Фенербахче Цървена Звезда 87 72
  • Далас Сакраменто 89 120
  • Бруклин Денвър 116 111
  • Атланта Маями 103 95

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

Треньорът, който държи на концентрацията

2016/2017 в НБЛ започна. Нова година, нов късмет, казват. Нов сезон, нови стратегии, предпочитаме ние.  Измежду намръщените след загуба лица или щастливите викове на удовлетворение - и двете, съпътстващи неминуемо всички действащи лица в любимата ни игра, осъзнахме, че често забравяме едно от най-важните неща. Че преди спортни и отговорни личности, на баскетболната сцена стъпват хора. Хора като всички нас. Като всички Вас. Със своите болки, притеснения и трудности, със своите мечти, надежди и странности. Осъзнаваме колко амбициозна, а и неизпълнима задача би било в малкото оставащо време преди официалния старт на първенството да Ви запознаем с всички баскетболисти, които предстои да гледаме от октомври 2016 г. до май 2017 г. Но смело Ви обещаваме и това да се случи занапред. Преди това, с удоволствие Ви представяме новата мини-рубрика на BBALL.BG "Треньорът, който...". До края на седмицата ще Ви запознаем отблизо с умовете, които ще излизат на дуел един срещу друг в идната спортна година у нас. Открехваме завесата над човешкото в съблекалните на родните отбори. Задаваме по 6 еднакви въпроса на всеки от треньорите. Наставникът на Черно море Спас Натов поема щафетата след Тони Дечев, Асен Николов, Людмил Хаджисотиров, Александър Дяковски и Любомир Минчев. Когато сърцето говори, няма нужда от думи. За него Черно море е кауза, а той винаги е готов да отвърне. Трудностите, с които се борят варненци през последната година, няма как да го притеснят. Треньорът, който е виждал и 2 и 200 в българския баскетбол. Той е Спас Натов! 1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите си на тренировка? - Едно, единствено - винаги да бъдат концентрирани. 2. С какво си готов да се разделиш, за да спечелиш мач? - Доста неща най-вероятно, но се сещам за нещо конкретно. 3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" преди мач? - Не. 4. Колко пъти повиши тон в последния мач на отбора ти? - Със сигурност доста. Напоследък все по-често ми случва. Понякога играчите имат нужда от мотивация или ако искате от “събуждане”. 5. А колко пъти каза "Браво"? - Случвало се е. Нали знаете какво казват – “Треньорът с едната ръка гали, с другата шляпа”. 6. Закъснявал ли си за мач? - Не, надявам се да не ми случва. (Смее се) ТОВА Е ТОЙ: Роден е на 5 февруари 1968 г. в Пазарджик. Дългогодишен национал на България. С “трикольорите” достига до осмото място на европейското първенство в Италия през 1991 г. По време на активната си спортна кариера играе на позиции 4/5. Носи екипите на ЦСКА, Славия (б.а. –  през 1996/1997) и на Черно море в периода от 1997 до 2005 г. След това се отдава на треньорство във Варна. Играещ помощник-треньор в Черно море през 2004/2005. Поема отговорността като старши-треньор през 2006 г., като остава начело на тима до 2008. Вторият му период при “моряците” е през 2012/2013, а след това работи в школата на клуба. През лятото на 2015 г. отново залагат на него. През 2015/2016 под негово ръководство варненци финишират шести в края на редовния сезон, а в първия кръг на плейофите отпаднаха от носителя на Купа България 2016 Рилски спортист след поредни загуби. 

14.10.2016 г. | Рубрики

Треньорът, който винаги е подготвен

2016/2017 в НБЛ започна. Нова година, нов късмет, казват. Нов сезон, нови стратегии, предпочитаме ние. Измежду намръщените след загуба лица или щастливите викове на удовлетворение - и двете, съпътстващи неминуемо всички действащи лица в любимата ни игра, осъзнахме, че често забравяме едно от най-важните неща. Че преди спортни и отговорни личности, на баскетболната сцена стъпват хора. Хора като всички нас. Като всички Вас. Със своите болки, притеснения и трудности, със своите мечти, надежди и странности. Осъзнаваме колко амбициозна, а и неизпълнима задача би било в малкото оставащо време преди официалния старт на първенството да Ви запознаем с всички баскетболисти, които предстои да гледаме от октомври 2016 г. до май 2017 г. Но смело Ви обещаваме и това да се случи занапред. Преди това, с удоволствие Ви представяме новата мини-рубрика на BBALL.BG "Треньорът, който...". До края на седмицата ще Ви запознаем отблизо с умовете, които ще излизат на дуел един срещу друг в идната спортна година у нас. Открехваме завесата над човешкото в съблекалните на родните отбори. Задаваме по 6 еднакви въпроса на всеки от треньорите. След Тони Дечев, Асен Николов, Людмил Хаджисотиров, Александър Дяковски, е ред на наставника на Берое и селекционер на мъжкия ни национален отбор – Любомир Минчев! През последните две години в Стара Загора залата се пълни все повече, а успехите на отбора се увеличават. Причината е той. Любо Минчев пренаписа историята на Берое, извеждайки момчетата си до първи бронз в турнира за Купата на България през февруари. Трудно може да бъде хванат неподготвен и винаги има по някой коз, скрит в ръкава си (б.а. – в неговия случай, на пейката си). 1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите си на тренировка? - Няма нещо специално, което им казвам. 2. С какво си готов да се разделиш, за да спечелиш мач? - Може би с времето. Аз отделям доста от него, за да се подготвя за противника и да подготвя отбора. 3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" преди мач? - Не. 4. Колко пъти повиши тон в последния мач на отбора ти? - Мисля, че един път, една минута преди почивката. 5. А колко пъти каза "Браво"? - В последния мач срещу Сигал Прищина, доста пъти. 6. Закъснявал ли си за мач? - Никога. ТОВА Е ТОЙ: Роден е на 16 септември 1971 г. в София. Дългогодишен национал и баскетболист на Левски, Славия, Плама (б.а. - сега Спартак Плевен) и др. Като треньор води отборите на Левски, Лукойл Академик и Черно море, както и националните ни отбори при 16-, 18- и 20-годишните в мъжкото направление, помощник-треньор на мъжкия национален отбор в щаба на Пини Гершон. Работи с младежите от ТЕСИ, които участваха в мъжкото ни първенство през 2013/2014. Любомир Минчев завършва треньорската академия на ФИБА. През миналия сезон с Берое дебютира и в Балканската лига, като тимът му достигна до полуфиналите в турнира. През март Минчев застана начело и на мъжкия ни национален отбор, който води в квалификациите за Евробаскет 2017. Под негово ръководство “лъвовете” финишираха трети в група Е на пресявките за първенството на Стария континент догодина с баланс от 2-4. 

14.10.2016 г. | Рубрики

Блогъри

Блогът на Келвин Паркър

Уморихте ли се ние да Ви разказваме за любимите баскетболисти у нас? Е, време е самите те да го направят! Първият, който прие с отворени обятия идеята да се запознае с Вас лично, е Келвин Паркър. Опитният воин, на когото Людмил Хаджисотиров избра да повери нападението на Рилски спортист през лято 2016 г. Американецът пристигна в България с 12-годишна професионална визитка и с отговорността да носи достойно бяло-синия екип у нас и в Европа поне до късната пролет на 2017-та. Веднъж месечно плеймейкърът на самоковци ще Ви споделя своите вълнения, притеснения, несгоди, радости, болки, както и... малките неща в живота, за които смята, че си струва да чуете. И така, ето го и него. Здравейте на всички! Откъде да започна... Това е едва първият ми блог. Като се замисля, много е мило, че изобщо някой се сети за мен и ми предложи да напиша нещо, което да хвърли светлина около всичко, което ми се случва, докато играя далеч от родината. И така, навлизайки в 13-тия ми сезон, бе първото ми участие в международен европейски турнир (б.р. - ФИБА Къп). Разбира се, и досега съм имал приятелски мачове срещу отбори от други страни, но сега усещането и предизвикателството е съвсем различно. Радвам се на възможността, която се откри пред мен и съотборниците ми. Колкото до тренировките, тренираме почти всеки ден, а в два дни от седмицата - двуразово. Имайки по два мача седмично, успяваме да не прекрачваме тънката граница между това кога тренировките са твърде много и кога са достатъчно. Важно е да се грижиш за тялото си и да си в добра кондиция, когато играеш и пътуваш. 
Пристигнах в България чак от Канзас Сити, Мисури. Ако държите карта на Съединените американски щати пред себе си, Мисури се намира точно по средата. Канзас Сити е разположен в западната част на щата, точно на отсрещната страна на един от по-големите градове в Мисури - Сейнт Луис. Дойдох тук в края на август. След като прекарах по-голямата част от лятото си на бейзболните мачове на 8-годишния ми син, знаех, че вече е време да се кача на самолета и да се върна на игрището. И като заговорих за лято, обичам да използвам почивката си, за да правя нещата, които са важни за мен. Обожавам големите семейства, а моето си е... Ами, точно такова. Просто е голямо. И майка ми, и баща ми са израстнали в къщи с по 8-9 деца. Така че можете да си представите колко много братовчеди и роднини има на всяко наше събиране. С подписването на всеки професионален договор, за мен е почти сигурно, че ще пропусна Деня на благодарността, но пък винаги тайничко се надявам да успея да посетя близките си поне за Коледа. Няма да присъствам и на рождения ден на сина ми, който в началото на декември ще навърши 9. За 13 години свикнах с това да съм далеч от вкъщи, но дори и аз понякога се чувствам самотен. Гледам мно-о-о-ого филми и сериали. Като се замисля, сега чета повече книги, дори от времето в училище, когато беше задължително (б.р. - смее се).  
Ако трябва да изброя най-трудните неща от това да си далеч от дома, ще са:  1. Пропускам онези малки, но пък ценни за всеки родител, моменти от живота на детето ми. 2. Семейните събирания. А, да, и храната, разбира се. 3. Адаптацията с новия език и особеностите на страните, в които играя.  Наслаждавам се и се възползвам изцяло от това, че постоянно научавам нови неща. Но понякога усещаш, че не се отнасят с теб, както с останалите. Често на нас, спортистите, се гледа с други очи. Понякога хората са дистанцирани, друг път - просто не те разбират. Сигурно донякъде се дължи на това, че макар да не ни познават, ни разпознават. А, може би, просто сме им интересни, но избират да ни гледат отдалеч. Аз винаги предпочитам да общувам с околните. Но, предполагам, това е заради момчето от Средния Запад в мен. Преди да Ви кажа "чао засега", ще приключа с това, че нямам търпение да видя какво очаква отбора ни занапред. САМО РИЛСКИ!

29.11.2016 г. | Блогъри

Играч на кръга с BBALL.BG: Константин Коев - наследникът на Илия Станков

Константин Коев не събра най-високият коефициент на полезно действие в изминалия 6 кръг на НБЛ. Неговият дори е най-ниският измежду всички, които избрахме в Идеалната петица. С КПД от 21 пункта обаче той е категоричният избор на bball.bg за Играч на кръга. Защото е добре да си научим веднъж завинаги урока, че статистиката е много важна част от съвременния баскетбол, но не е всичко. Ние в bball.bg избрахме Коев, защото приносът му към изключително престижната и значима победа на неговия Спартак срещу шампиона Лукойл Академик надхвърля цифрите в протокола от мача. Заложихме на него, защото, без да неглижираме изявите на съотборниците му, неговата игра бе основната причина "студентите" - тим, който няма допирна точка със Спартак като селекция, амбиции и бюджет, да паднат победени в "Балканстрой". 27 точки, 7/13 от тройката, 21 КПД Срещу Лукойл Коев показа на-доброто от себе от началото на този сезон и от преминаването си в Спартак. Да не говорим, че тези 27 точки са третото му най-добро постижение през последните година и половина. През 2015/2016 той на два пъти мина границата от 30-те точки, а по ирония на съдбата, и в двата случая жертвата бе... Спартак. Стореното от 25-годишното крило, който би трябвало вече да е изградил в себе си увереността, че е сред водещите реализатори в родния баскетбол (№3 по точки през 2015/2016 със 17,3 средно на мач) в този двубой трябва да бъде разглеждано отвъд голите показатели. Бургазлията отбеляза 7 тройки, оставайки на още един точен изстрел зад дъгата от личния си рекорд, поставен в НБЛ през миналия сезон (8 тройки срещу Академик Бултекс). Да избухнеш със 7 тройки срещу Лукойл обаче тежи в пъти повече от осем пъти срещу пловдивчани. Коев изравни и постижението на легендата на Спартак Илия Станков по реализирани стрелби от далеч. И тук отново направеното от Константин бе подценено. Човек трябва да има очи и за по-задълбочен поглед. И когато погледне на Константин с тези очи, когато емоциите от победата отшумят, а дойде утрото на следващия ден, тогава е време и да пишем и коментираме трезво. Скъпи приятели, Три години след като Илия Станков окачи кецовете на пирона и се сбогува с играта, в Плевен намериха негов наследник. Празнината, оставена от ботевградчанина, който бе известен с убийствения си мерник и със склонността да да разплаква грандовете веднъж щом се отпуши в "Балканстрой", вече е на път да бъде запълнена.  Човекът на Спартак се казва Коев. Освен баскетболни, той има всички човешки достойнства да поеме щафетата. Скромен, трудолюбив, честен и притеснителен откъм медийно внимание. Тези качества ги имаше и Станков. С тези качества впечатлява и Константин.  Случайност? Не, не мислим... Топката е в ръцете на Коев. Момче, вярвай си. Повече. И работи върху своето постоянство. То е най-незабележимата, но най-безценната градивна частица на истински големите.  Снимки: LAP.bg

22.11.2016 г. | Блогъри