След турнира в Плевен ще преценя дали отборът има нужда от още играчи, допълни треньорът на Академик Бултекс 99
Трябва да си свършим работата в защита, допълни гардът на Испания
Държавата трябва да помогне, за да се развиват школите в България. допълва крилото
Запознати сме със стила на съперника, допълни наставникът на самоковци
Балкан и Рилски спортист започват в квалификацията за ФИБА Къп
“Дневник ЕuroBasket 2017” продължава да Ви предлага най-интересното от шампионата
Ботевградчани зарадваха публиката си с победа над Орадея
Здрава битка в подкошието даде 5-точково предимство на българите преди реванша след седмица
Запознати сме със стила на съперника, допълни наставникът на самоковци
Балкан и Рилски спортист започват в квалификацията за ФИБА Къп
Гардът на Словения навъртя 35 точки във финала на европейското
Докато вие четете тези редове, точно в този момент, главният герой в тази статия, шофира. Александър Груев държи здраво волана, автомобилът му отмята километър след километър по пътя от София към Косово. Вчера той подписа едногодишен договор с вицешампиона на страната Башкими и от новия сезон ще атакува медалите и там, и в Балканската лига. АЛЕКСАНДЪР ГРУЕВ ПРОДЪЛЖАВА В КОСОВО Но с какви чувства потегля към новия си сезон и изпитва към стария, който завърши като капитан на Спартак Плевен? След два сезона в зала "Балканстрой" и под ръководството на Александър Дяковски, напук на здравословните проблеми, гардът е амбициран да се върне към най-добрата си форма. Преди да го направи обаче, Груев направи друго, помолен лично от BBALL.BG: Равносметка за изминалата година, в която стана баща за първи път, след като прекрасната му съпруга Росица го дари с дъщеричка – Ивана. Носителят на трофея в БИБЛ с Рилски спортист от 2008/2009 е следващият гост в рубриката на BBALL.BG – “Сезонът, който изпратих”: 1. Използвайки скалата от 1 до 10, като последната е максимална, как би оценил себе си през миналия сезон? - Бих разделил сезона на две - преди и след Нова година. Първата част от сезона бих я оценил с 9, докато втората, в която бях контузен доста дълго време, с 2. 2. Кой е най-вълнуващият момент за теб през 2016/2017? - Може би победата във втория плейофен мач срещу Берое, което за кратко ни даде вяра и надежда, че можем да ги отстраним. 3. А най-разочароващият… - Продължителната контузия. 4. Какво ти даде последния сезон в личен и професионален план? - В личен план не мога да бъда по-доволен и щастлив, тъй като съпругата ми ме дари с прекрасна дъщеричка. В професионален бих казал, че добрите неща бяха малко. 5. Ако трябва да избереш само една дума, с която би описал последната година, коя би била тя? - Изпитание.
Този период от годината е отреден на равносметката от изминалите 12 месеца и постигнатото от играчи, треньори и ръководители в баскетболния свят. Тя е важна част при определяне на целите за бъдещето и за постигането на още по-високи резултати. И докато в Ямбол умуват по селекцията за новия сезон, ние избрахме да Ви срещнем с един от най-доверените им играчи. Тази седмица в рубриката ни “Сезонът, който изпратих” наш себеседник е Стойо Чолаков. Наскоро той стана баща за първи път, след като неговата приятелка Сияна го дари с принцесата Ивайла. Освен това той се справя все по-добре и на треньорското поприще, като в началото на юли изведе 14-годишните момчета на Ямбол до златото в държавното първенство. А какво оставя зад себе си от състезателната си година, разберете от самия него: “BBALL Сезонът, който изпратих” със Стойо Чолаков: 1. Използвайки скалата от 1 до 10, като последната е максимална, как би оценил себе си през миналия сезон? - Винаги ми е било трудно, когато трябва да се самооценям. Един от принципите ми е, че оценката ти я дава човекът, който те назначава и този, който ти гласува доверие колко да играеш. И все пак, ако трябва да си дам оценка за представянето, бих се оценил със 7. Въпреки финансовите затруднения, с отбора на Ямбол можехме да стигнем много по-далече от 8-то място в класирането и все пак това е реалността. 2. Кой е най-вълнуващият момент за теб през 2016/2017? - Най-вълнуващ, по-скоро са два. Това са моментите, в които с отбора си поставихме високи цели и съумяхме да ги постигнем. Първият беше когато победихме Левски в Ямбол, за да се класираме за Купата на България. В съблекалнята си говорихме с момчетата колко важно за нас и за града ще е да се класираме и го направихме. Едва ли някой ще отрече, че мачовете с Левски са с по-особен заряд от останалите. Другият момент е, когато победихме шампиона Лукойл в зала “Диана”. Независимо в каква форма е Лукойл или дали мача е имал значение от гледна точка на класиране, всеки един от момчетата излезе за срещата максимално мотивиран и това си пролича. 3. А най-разочароващият… - За съжаление разочарованията бяха повече от хубавите моменти. Не мога да назова конкретно, но се сещам за 1-2 – загубата на Купата от Лукойл, двете загуби от Балкан с малка разлика, загубата от Черно море в предпоследния кръг, която можеше да ни изкачи до по-предно класиране, май станаха много загуби ... 4. Какво ти даде последния сезон в личен и професионален план? - В последния сезон, както и предходните, натрупах безценен опит като състезател и треньор. Запознах се и успях да работя с много и различни хора. Мисля, че това е същността на спорта – да се стремиш към титли и лични постижения е страхотно, но да изпиташ положителни емоции и/или да минаваш през разочарования с дадена група хора през сезона, това е безценно. 5. Ако трябва да избереш само една дума, с която би описал последната година, коя би била тя? - Богатство.
Днес (17 август) мъжкият ни национален отбор по баскетбол кацна на летище София в 17:50 часа с полет от Виена. А не,както първоначално обявеното от пресслужбата на баскетболната ни федерация, в 20:05 ч. "Какво толкова?!", ще си кажат някои, "Какъв е проблемът?!". Ами, проблем има. И той не датира от днес. Проблемът е, че липсата на коректна информация или по-скоро съобщената грешна лиши родните баскетболни медии от възможността да посрещнат подобаващо представителния ни тим, който завърши предварителната квалификация за Световното първенство през 2019 г. без нито едно поражение. Проблемът е, че очевидно българската федерация по баскетбол няма нужда от българските медии. И че изглежда българският баскетбол е на толкова високо ниво, че няма нужда от реклама в медиите, които с новината или без новината за прибирането на националите ще си затворят вестниците, ще си ударят дневната норма от посещения и ще си излъчат емисиите. Навреме на аерогарата почти нямаше кой да поздрави с "Добре дошли" 12-те "лъва" на Любомир Минчев, които се завърнаха от Беларус уморени след мач, в който се бореха за честта на България и в който играха докрай, макар класирането им напред в същинските квалификации за Мондиал 2019 да бе подсигурено още преди седмица в Ботевград с безапелационна победа над Португалия. Героите ни, макар и забравени от баскет централата, се прибраха с високо вдигната глава и усещане за добре свършена работа. А какви бяха първите им думи след като стъпиха на родена земя... можем само да гадаем. Иначе... Добре дошли, "лъвове"!
И това лято не е скучно, що се отнася до баскетбол. Със сигурност сте го разбрали, ако през изминалите два месеца сте се отбивали в “Арена Самоков” и в “Арена Ботевград” заради мъжкия ни национален отбор. Момчетата на Любомир Минчев върнаха усмивките по лицата на изстрадалите родни фенове и ги накараха да си мечтаят отново, след като постигнаха безапелационни 4 поредни победи в предквалификацията за световното първенство в Китай през 2019 г. Всъщност ако трябва да поставим оценка на българските “лъвове” за работата им през това лято, то тя няма как да бъде друга освен “Отличен” 6. Представителният ни тим финишира първи в своята група Д с баланс от 4-0, като нито една друга селекция досега не е постигнала това. Единствено естонците могат да го направят, ако победят Косово на 19 август в последния си двубой от група Ц, но към момента са с три успеха. В този цикъл България надделя на два пъти над Португалия, с 82:71 в Синеш и 91:65 в Ботевград, както и над Беларус съответно със 78:68 у дома и 84:70 при визитата си в Минск. Освен това четата на Любо Минчев е на втора позиция по отбелязани точки средно на мач - с 83.8, пета по общо отбелязани точки във всичките изиграни срещи досега – общо 335, трета по борби – със средно по 39 овладени под двата ринга топки на среща, втора по асистенции – със средно по 20 завършващи подавания и четвърта по откраднати топки – със средно по 8. Отвъд цифрите обаче си проличаха подкрепата, колективната работа, приятелското рамо и вярата в собствените сили и възможности. Заслугата тук е не само на самите играчи, но селекционера и неговият щаб, които определено са положили доста усилия в тази посока. Защото не е никак лесно да подчиниш в името на една обща цел, толкова силни характери, които да работят като едно цяло. Всичко това си проличава в онзи миг, когато 12 зрели мъже излязат на терена, а в залата зазвучи националния химн на фона на родния трибагреник. Неописуемо усещане! Следва по-трудното, защото същинските квалификации чукат на вратата, още през ноември. А там отборите са далеч по-сериозни и даже стряскат, като Испания, Франция, Сърбия и т.н. Кой точно ще дойде в Ботевград на есен, ще стане ясно след около седмица. Въпросителните около участието на Александър Везенков, Дий Бост и Йордан Минчев заради клубните им отбори, пък е друг въпрос, на който нашите се надяват скоро да получат отговор. Към днешна дата пък най-добрата оценка за момчетата на Любо Минчев е тази на малчуганите, които изпълниха “Арена Ботевград” в домакинствата с Беларус и Португалия. Защото, повярвайте, най-трудно е да спечелиш детските умове, които са чисти и все още незасегнати от заобикалящата ни тъмна действителност. И тук “трикольорите” се справиха като по ноти, а ние им желаем от сърце пълни зали и повече такива моменти и в бъдеще. Снимки: ФИБА
