Quantcast
Жалгирис мина през Нептунас за 2-1 в Литва (видео)
Фенербахче е на финал в Турция (видео)
Отпускат още 50 000 лв. за Академик Пловдив за догодина
Нова любов за Веселин Веселинов
Панатинайкос е вариант за Пини Гершон
Желко Шакич сред 16-те на Хърватия в подготовката за квалификация в Торино

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Голдън Стейт Оклахома Сити 96 88
  • Оклахома Сити Голдън Стейт 101 108
  • Торонто Кливланд 87 113
  • Голдън Стейт Оклахома Сити 120 111
  • Кливланд Торонто 116 78
  • Оклахома Сити Голдън Стейт 118 94
  • Торонто Кливланд 105 99
  • Оклахома Сити Голдън Стейт 133 105
  • Балкан Лукойл 86 81
  • Торонто Кливланд 99 84
  • Спартак Плевен Рилски спортист 73 66
  • Кливланд Торонто 108 89
  • Голдън Стейт Оклахома Сити 118 91
  • Лукойл Балкан 79 59
  • Кливланд Торонто 115 84
  • Рилски спортист Спартак Плевен 73 66

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Началото” с Радослав Кочев

Балкан достигна до втори пореден финал в мъжкия ни елит, но отстъпи на Лукойл Академик с 0-3 победи в серията за златото през 2015/2016. BBALL.BG продължава да Ви разкрива пътя към настоящето на играчите в родния баскетбол. Този път в рубриката си “Началото” ще се върнем назад с един от героите за ботевградчани във финалите – Радослав Кочев. Той е поредният пример за това, че кръвта вода не става. Още от малък знае наизуст пътя до залата (б.а. първо до тази в Троян, а днес и до “Арена Ботевград”). “Запалих по баскетбола в 3-ти клас. Тогава моят първи братовчед Венцислав Кукенски, който тази година стана MVP на Аматьорската лига в Централна България, ме водеше с него в залата в Троян да гледам как играят с негови приятели”, разказва гардът на Балкан. Първата му страст е футболът, но домашните и училището го насочват към играта с оранжевата топка. Причината е майка му Катя, която е играла за Чавдар Троян. “Като малък тренирах футбол, но тъй като цялото ми семейство се е занимавало с баскетбол и майка ми все ми натякваше за това. Един ден не исках да си пиша домашните и тя ми каза - "Или ги пишеш или те записвам да тренираш, ти си решаваш". Аз тогава от моста бих се хвърлил само и само да не си пиша домашните”, шегува се Радослав Кочев. Започва развитието си в родния Троян. Първият му треньор пък е бащата на неговия съотборник в Чавдар Денис Титов – Димитър Титов. “От първата тренировка си спомням, че бях малко притеснен, но разбрах, че познавам доста от децата и веднага се отпуснах. Много ми хареса. След това едва ме изкараха от залата”, разкрива 195-сантиметровият баскетболист. С Димитър Титов като наставник Радослав Кочев работи две години в Троян, като най-доброто му постижение и 10-то място от републиканското първенство за момчета до 12 години. “Той ме научи на доста основни неща в баскетбола - да дриблирам, да правя крачката и да поемам отговорност във важни моменти”, споделя вицешампионът с Балкан в НБЛ Виваком. През последните години Радослав Кочев трупа опит с различните формации на Балкан, както и с отбора на Чавдар Троян (б.а с който завърши трети в А група през изминалия сезон и игра финал в турнира за Купата на БФБ). През 2015/2016 Радослав Кочев записва средно по 8.8 точки, 4.5 борби и 1.9 асистенции в общо 45 мача на Балкан и Чавдар Троян. 

28.05.2016 г. | Рубрики

“BBALL Първите неща” с Филип Барович

Лукойл Академик триумфира с втора поредна и общо 25 шампионска титла от първенството при мъжете. BBALL.BG продължава да Ви среща с интересните лица в рубриката си “Първите неща”. Този път избрахме да си побъбрим с един от главните герои за успехa на “студентите” през този сезон – Филип Барович. Той е едната половина от ударното дуо в подкошието на Лукойл (б.а. заедно с Желко Шакич). Безкомпромисен от първата до последната секунда на всеки двубой. Така и не остави много шансове на съперниците си. Дотук толкова, ред е на черногорския център! “BBALL Първите неща” с Филип Барович: 1. Първият спомен от детството… - Спомням си как играех различни игри с децата на улицата. 2. Първата любима игра… - Като малък обичах футбола. 3. Първата пакост… - Най-вероятно няколко боя с момчета от друг квартал. 4. Първата оценка в училище… - Не си спомням. 5. Първият най-добър приятел… - Един от най-добрите и до днес - Джордже Радишич. 6. Първият чифт кецове… - Не помня първият, но имах любим - “DADA Cris Weber”. Тогава бях голям фен на Сакраменто Кингс. 7. Първият любим отбор… - Бостън Селтикс. 8. Първият идол… - Деян Бодирога. 9. Първата кола… - “Аudi A4”. 10. Първият покорен връх… - На 16 години ме повикаха в националния отбор на Сърбия и Черна гора. И още за Филип Барович: Роден е на 29 юли 1990 г. в Никшич. Висок е 207 см. Отдава се на играта в школата на Ибон (б.а. клуб от родния му град) при треньора Миго Ковач. В кариерата си досега защитава още цветовете на румънския Тимишоара (б.а. където за кратко бе съотборник на Христо Николов през миналата есен), както и на унгарските Кечкемет и Шопрон, и на Морнар Бар и Будучност в родината си. Цени високо участието си във Финалната четворка в Адриатическата лига с тима от Подгорица през 2011 г. и спечеленото злато в мъжкия ни елит с Лукойл Академик през този сезон. През 2015/2016 Филип Барович записва средно по 11.3 точки, 6.8 борби и 1.1 асистенции в общо 50 мача на “студентите” в НБЛ, турнира за Купата на България и ФИБА Къп. Снимки: LAP.BG и ФИБА

27.05.2016 г. | Рубрики

Блогъри

ЧАСТ 2: Милован Савич – от Карловац до Плевен

През последната година Плевен се превърна в дом на един от най-добрите чужденци в НБЛ Виваком. Неговото име е Милован Савич. Той бе избран за най-добър борец на редовния сезон в мъжкия ни елит, след като заключи подкошието на Спартак със средно 10.2 овладени отскочили от двата ринга топки. BBALL.BG Ви представя Милован Савич такъв, какъвто не сте и подозирали, че може да бъде. В първата част на историята на сърбина с черногорски паспорт научихте за първите му стъпки в играта, за преминаването в Спартак и интересни подробности около отбора от Плевен, а сега самият той ще открехне и вратата към личния си живот.  Голямата любов към Цървена Звезда Сърбия се разделя на две, когато става въпрос за баскетбол. В сърцето на Милован обаче има място само за един отбор – Цървена Звезда. “Това не е само е любимият ми тим, но и нещо като моя голяма любов. През последните години не изживявам всичко толкова емоционално. В миналото обаче бе различно. При загуба не говорех с дни, дори съм плакал. Следя всякакви спортове, в които отборът има участие.” За Плевен и България Въпреки че е на българска земя малко повече от шест месеца, Милован Савич е привлечен от българската природа. Плевен е град точно като за него.  “Аз харесвам много градове, които въпреки модернизацията, са съхранили автентичността си. Плевен ми допада, защото не е много голям и има доста зелени площи. България като цяло разполага с уникална природа. Разгледах Панорамата, ходихме и до Троян. Наистина ми оставиха добри впечатления.” Любимата храна Храната е особена важна за спортистите, които изразходват доста енергия. Противно на очакванията ни така предпочитаната от повечето чужденци у нас мусака не попада сред любимите ястия на сърбина. “Обядът е много важен. Сред любимите ми ястия са супа, свинско със зеле, винен кебап, леща, боб.” За религията и постите Малко хора знаят, че вярата заема особено място в ежедневието за 205-сантиметровия баскетболист на Спартак. Той е религиозен и спазва стриктно всички пости. “За мен молитвата е потребност, но нямам специален ритуал, който си правя преди мач. Относно постите, вече съм свикнал. Някои баскетболисти трудно издържат, но за мен не е проблем. Вече има повече разнообразие в храните и мога да намеря това, което ми трябва в тези периоди.” За връзката със семейството Семейството е много ценно за центъра на Спартак. По-голямата част от свободното си време той прекарва пред скайп. “Когато имам малко повече свободно време се забавлявам със скайп. Жена ми играе хандбал в Словакия, а родителите ми са в Черна гора. Всеки ден, сутрин и вечер се чуваме. В останалото време си почивам.” Влюбва се от пръв поглед в красивата Силвана Фенките на Спартак ще останат разочаровани. Освен на “звездашите”, сърцето на Милован Савич принадлежи на красивата Силвана. “Двамата се запознахме, когато подписах с Напредък Крушевац. Нейният отбор тренираше преди нас в залата. За мен това бе любов от пръв поглед. Всеки ден я гледах и се чудех как ще реагира, ако я заговоря. Но се престраших и всичко се получи. През октомври ще направим седем години заедно. Изградихме едно доверие помежду си, въпреки че е имало периоди като този, в които сме били в различни страни. Трудно е, но в днешно време и технологиите помагат. Тя е идвала веднъж за три дни в България и времето беше прекрасно. Тепърва ни предстои да бъдем заедно през лятото и ще помислим какво ще правим. Аз не обичам да гледам много напред и да чертая планове.” Снимки: LAP.BG и Личен архив

22.05.2016 г. | Блогъри

ЧАСТ 1: Милован Савич – от Карловац до Плевен

През последната година Плевен се превърна в дом на един от най-добрите чужденци в НБЛ Виваком. Неговото име е Милован Савич. Той бе избран за най-добър борец на редовния сезон в мъжкия ни елит, след като заключи подкошието на Спартак със средно 10.2 овладени отскочили от двата ринга топки. BBALL.BG Ви представя Милован Савич такъв, какъвто не сте и подозирали, че може да бъде. На 23 октомври 1987 г. в Карловац, Хърватия проплаква бъдещият център на плевенчани. Баща му Илия е от Босна и Херцеговина, а майка му Соня е от Черна гора. Първите години от детството му преминават в Босна, а през 1991 г. семейството се премества в родината на майка му. Баскетболът го увлича покрай една от легендите на бивша Югославия и европейския шампион от Италия 1991 Зоран Савич (б.а. негов далечен братовчед). “Имам далечни спомени, че като малък съм гледал негови мачове”, връща се назад сръбският център с черногорски паспорт. Брат му Владимир избира играта, а понастоящем е треньор на младежки формации в Мадрид. Милован пък го следва по петите и попива като гъба. На 8-9 години вече владее основите на баскетбола, а четири години по-късно се захваща със сериозна работа. Започва развитието си в школата на черногорския Беране при треньора Блажо Иванович. “Той винаги ми повтаряше да бъда себе си. Казваше ми да не съм като всички останали. Така ще оставя своя следа”, споделя 28-годишният баскетболист. В кариерата си досега преминава през отбори като Горщак Колашин, Морнар Бар, Напредък Крушевац, Металац Валево, Константин Ниш и Баник Хандлова. След силен сезон в Словакия през 2014/2015 Савич получава куп предложения от различни мениджъри (б.а. къде реални, къде не чак толкова). Сред тях обаче е и това от Спартак.   “Сега като се върна назад се сещам, че казах на треньора Дяковски, че колкото съм му благодарен затова, че играя по 40 минути, толкова го мразя”, шегува се центърът на плевенчани. Връзката между клуба и баскетболиста прави близък приятел на сънародника му и гард на Спартак Урош Величкович. Самият Савич обаче споделя, че двамата се виждат за първи път на автогарата в Плевен през миналия септември. “Казаха ми, че от отбора търсят център. Треньорът Дяковски е гледал мое видео и останалото е история”, допълва с усмивка сърбинът. Лоялен и откровен извън терена, но непримирим до финалната сирена на всеки един двубой, било то и контрола. В Плевен не им трябва много време, за да разберат, че са намерили точния човек за позиция 5. “Аз съм професионалист и изпълнявам това, което искат от мен наставниците, с които съм работил. Към Спартак подхождам по същия начин. Никога не бих си позволил да навредя по някакъв начин на имиджа на клуба или на ръководството”, категоричен е Милован Савич, който е част от успешния пъзел, нареден от Александър Дяковски от тим с баланс от 1-23 през 2014/2015 до отбор, борещ се за бронзовите медали в НБЛ през тази година. “Изживяваме една приказка” Така приемат постигнатото през изминалите девет месеца в зала “Балканстрой”, въпреки течащия покрив, дъжда и мокрите парцали по паркета на всяка една тренировка. Настроение и усмивки обаче не липсват. Това пък ги сгрява, а все по-жадната за баскетбол публика в Плевен започва да си припомня все по-често пътя до спортното съоръжение именно заради тях. Савич и съотборниците му стартират в първенството като отбор, който си поставя за цел да влезе в плейофите като осми в края на редовния сезон. Дори и това в съблекалнята на плевенчани не смеят да го изричат на глас, просто си мечтаят. Вървят напред, крачка по крачка. Като у дома Плевен е място, където трудно приемат чужденците. Сред малкото изключения са дуото Милован Савич и Урош Величкович. “Мисля, че ни приемат толкова добре, защото няма нищо лошо в нас. Никога не сме крили нищо и винаги сме давали всичките си сили и емоции за този тим. Когато имаме да кажем нещо, го казваме директно. Смятам, че когато си добър с един човек, той ти отвръща по същия начин.” За тайната на колектива Химията в отбора на Спартак се забелязва още с влизането в залата. Тайната на успешния колектив на плевенчани според Милован Савич се крие в преодоляването на общите трудности. “Може би се сближихме толкова много покрай това, че от средата на сезона имахме здравословни проблеми. Това някак ни обедини. От Нова година насам нямаше мач, в който някой да не е имал контузия. Това, че сме заедно по цял ден също ни помага. Живеем заедно в един хотел. Тренираме постоянно заедно. Доста сме се гледали в последно време. Понякога аз дори сам себе си не искам да поглеждам.” За шегите и закачките Като един от най-опитните в отбора на Спартак Милован Савич се придържа към всяка стъпка на професионализма. Сърбинът обаче признава, че не е привърженик на строго казармения ред, а доброто настроение в тима за него е много е важно. “Понякога е хубаво да има с кого да се пошегуваш или да се засмееш. Мисля, че това се усети най-вече с пристигането в отбора на Герасим Николов. Честно казано не си спомням една нормална тренировка, без нещо забавно. Винаги търсихме позитивното от всяка ситуация. Това ни крепеше.” За Александър Дяковски На 33 години, в първия си сезон като треньор Александър Дяковски изведе Спартак Плевен до Топ 4 в първенството. Най-младият наставник в родния ни елит бързо си спечелва уважението на играч като Милован Савич. “Първият му сезон като треньор е перфектен. Мисля, че има голямо желание да се развива. Прави ми впечатление, че говори с много страст за баскетбола. За мен обаче по-важното е, че отдавна не съм срещал толкова добър човек като него и като цялото му семейство.” За тандема Савич – Маринчешки Трудно е да се пробие под двата ринга в зала “Балканстрой”. Виновците за това са Милован Савич и Димитър Маринчешки. Двамата изграждат едно успешно партньорство, което е в основата на успехите на плевенчани през 2015/2016. “Когато имаш добър играч и добър човек до себе си като Митко, не е трудно да се постигне подобно нещо. За толкова месеци обаче само два или три пъти сме играли един срещу друг по време на тренировка.” За младите в отбора 205-сантиметровият сърбин предава от опита и знанията си и на по-младите в отбора. Това важи за 21-годишния Денис Титов (б.а. който е неговата позиция), както и за Адриян Секулов, който пък получава ценни съвети и от капитана Александър Груев. “Относно Денис се надявам да съм му помогнал по някакъв начин. Той наистина има качества. Само съжалявам, че не игра повече досега. В ситуацията със Сашо и Секулов си мисля, че Сашо ще бъде доста строг баща в бъдеще. Груев май ще трябва и да се потруди доста, за да си върне мястото в тима. Аз такова сърце като на това на Адриян не съм виждал скоро. Той наистина се раздава на терена.” За щуротиите в съблекалнята Във всеки отбор си има по две-трима зевзеци, които измислят всевъзможни щуротии. В Плевен за това се грижат Герасим Николов и Адриян Секулов. “Ако трябва да разкажа всичко от съблекалнята, мисля, че хората ще се шокират. Двамата мога да ги опише с една дума – “бабуини”, но в най-добрия и мил смисъл. Те не спират да говорят по 24 часа в денонощието. Мисля, че го правят и докато спят. Изключително весело е покрай тях. Може да се напише цяла книга. По време на едно от последните ни гостувания, дори искаха да се обзаложим, че могат да се хвърлят в един фонтан с дрехите. Другото, което няма забравя е част от подготовката ни преди един от мачовете в Стара Загора. Насладихме се максимално на хубавия ден и на слънцето.” За награда Всичко изглежда безпроблемно и по ноти в състава на Спартак Плевен. Най-голямо напрежение в отбора се създава, когато става въпрос за почерпка. “Най-големите скандали в отбора идваха, ако някой по време на сезона попаднеше в петицата на кръга или получаваше награда и след това не черпеше отбора. През цялата година доста еклери и торти се изядоха.” Феновете в Плевен Баскетболът едва ли би бил същият без феновете. Привържениците в Плевен приемат изключително радушно сърбина, което пък го кара да се чувства още по-спокоен. “Мисля, че баскетболът е създаден заради феновете. Дори да бяхме спечелили всички мачове, ако залата ни беше празна, нямаше да има никакъв смисъл от това. Аз съм си такъв, държа се добре с всички. Привържениците в Плевен са уникални. Наистина ни подкрепят страшно много през цялата година. Посрещането ни пред хотела след мача в Стара Загора пък ще остане един от най-хубавите спомени в кариерата ми. Подобно нещо ми се е случвало само в Словакия преди година.” За съперниците Няма по-голяма мотивация за един играч от конкуренцията. В българския шампион той среща сериозна съпротива от състезатели от Берое, Лукойл Академик, Ямбол и Академик Пловдив. “От чужденците в България сериозно впечатление ми направиха Еврик Гари, както и Желко Шакич, при когото си личи опита от испанската ACB лига. Няма как да пропусна и Филип Барович, Божко Йовович, Милян Бочка, Боян Радетич и Александър Митрович, които също изнесоха силен сезон. От българите, разбира се, Филип Виденов, който съм гледал в Цървена Звезда. За съжаление не успях да играя в нито един мач срещу него през тази година.” Очаквайте втората част от историята на Милован Савич утре (22 май) Снимки: LAP.BG и Личен архив

21.05.2016 г. | Блогъри