Quantcast
Нефтохимик 2010 се разделя с Олга Мазниченко (видео)
Уили Дийн остава в Латвия и догодина
Георги Глушков ще се бори за поста президент на БФБ за втори път
Андерсон Варежао под въпрос за Олимпиадата
Кливланд се разбра с Тайрон Лу за пет години
Асен Великов е фаворит за капитанската лента в националния ни отбор

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Италия Мексико 79 54
  • Сърбия Чехия 96 72
  • Гърция Хърватия 61 66
  • Латвия Пуерто Рико 70 77
  • Сенегал Турция 62 68
  • Нова Зеландия Франция 59 66
  • Хърватия Тунис 72 52
  • Ангола Сърбия 60 83
  • Филипините Нова Зеландия 80 89
  • Мексико Гърция 70 86
  • Канада Сенегал 58 55
  • Чехия Япония 87 71
  • Пуерто Рико Ангола 91 81
  • Иран Мексико 70 75
  • Латвия Чехия 71 59
  • Италия Хърватия 67 60

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Първите неща” със Здравко Христов

По-късно днес от 21.00 ч. националният ни отбор за младежи до 20 г. ще стартира участието си на европейското първенство, Дивизия Б, което ще се проведе в Гърция. BBALL.BG продължава да Ви среща с интересните лица от българския баскетбол в рубриката си “Първите неща”. Този път наш събеседник е един от избраниците на Божидар Гьорев за шампионата - Здравко Христов. Спортът е част от детството на гарда. Майка му Ваня е бивша състезателка по акробатика, баща Ивко и брат му Христо пък избират леката атлетика. Дотук толкова, ред е на Здравко! “BBALL Първите неща” със Здравко Христов: 1. Първият спомен от детството… - Игрите в квартала с приятели. 2. Първата дума… “Мама”. 3. Първата пакост… - Първата, за която си спомням е как бягах от вкъщи и се криех при баба ми. (Смее се) 4. Първата оценка в училище… - Не си спомням, но предполагам, че е била “Отличeн”. 5. Първата любима песен… - Linkin Park – “Numb”. 6. Първият кош… - В Самоков, на минибаскет. 7. Първият чифт кецове… - “Nike”. 8. Първият идол… - Майкъл Джордан. 9. Първият любим отбор… - Балкан. 10. Първият покорен връх… - Когато станах републикански шампион в Ботевград на 14 години. И още за Здравко Христов: Роден е на 25 май 1997 г. в Ботевград. Висок е 184 см. Прави първите си стъпки в играта в школата на Балкан под зоркия поглед на треньорите Мирослав Ралчев и Светла Ралчева. В кариерата си досега носи екипите на Балкан и Лукойл Академик. Цени високо наградите си от републикански първенства при 14- и 16-годишните, като на първото попада в ”Идеалната петица”, а при по-големите получава наградата за най-много асистенции. През миналия сезон Здраво Христов записва средно по 8.1 точки, 3.3 борби и 3.8 асистенции в общо 24 мача. Снимки: БФБ и Личен архив

15.07.2016 г. | Рубрики

“BBALL Първите неща” с Петя Бояджиева

Националните ни отбори за девойки до 18 години и жени до 20 години ще се опитат да си проправят път до Дивизия А догодина. BBALL.BG продължава да Ви среща с интересните лица в родния баскетбол в рубриката си “Първите неща”. Този път избрахме да си побъбрим с Петя Бояджиева, която попадна в разширените състави и на двата тима.   Гардът се увлича по играта в родния град Русе заедно със сестра си Станислава. Преди това обаче двете се наслаждават на плуването. Дотук толкова, ред е на Петя! “BBALL Първите неща” с Петя Бояджиева: 1. Първият спомен от детството… - Помня когато си купихме първото куче и аз и сестра ми само го гонихме напред-назад. 2. Първата дума… - Не помня. 3. Първата пакост… - Не харесвах госпожите в детската градина и бягах. (Смее се) 4. Първата оценка в училище… - Шестица, естествено. 5. Първата любима песен… - Morandi - “Angels” 6. Първият кош… - Беше по време на първия ми мач, в 4-ти клас и всъщност беше решаващ за отбора ни. 7. Първият чифт кецове… - “Найк”, черни. Бяха ми специален подарък за 10-я рожден ден. 8. Първият идол… - Майкъл Джордан. 9. Първият любим отбор… - Дунав Русе. 10. Първият покорен връх… - Първото европейско с националния отбор. И още за Петя Бояджиева: Родена е на 18 май 1998 г. в Русе. Висока е 178 см. Прави първите си стъпки в школата на Дунав под зоркия поглед на треньора Стефан Стефанов. След това продължава развитието си в столицата, в отборите на Шампион 2006 и Левски, а от новия сезон ще играе за Хасково 2012. Младата баскетболистка бе част от съставите при 18-годишните девойки и на 20-годишните жени и през миналото лято. През 2014 г. защитава цветовете на България и на европейското първенство, Дивизия Б за кадетки до 16 г. в Естония. През 2015/2016 Петя Бояджиева оставя срещу името си средни показатели от 9.7 точки, 3.5 борби и 3.2 откраднати топки в 12 мача на Левски от редовния сезон на държавното първенство, както и средно по 14.3 точки, 3.5 борби, 3.5 асистенции и 5.3 отнети топки в 4 двубоя от втория етап на шампионата.

17.06.2016 г. | Рубрики

Блогъри

За най-ужасния детски спомен

За повечето от нас вероятно първият детски спомен е свързан с игра в пясъчника пред блока. Или с весели подскоци в надуваемото басейнче на двора. В първия спомен на Роб обаче липсват радостни нотки, защото всъщност това, което си спомня, е фатално пострадалото му двугодишно братче, което загива след като е попарено с вряла вода. Инцидент, който праща майка му в затвора задълго. "Това е първият ми съзнателен спомен", признава новото американско попълнение на пловдивския Академик Бултекс 99. "Знаете, че с времето, колкото повече порастваш, много случки избледняват, но не и тази..." Това била първата трагична, но и смела стъпка от пътя му занапред. Споделя, че онази ужасна картина не го е преследвала в среднощните му кошмари, но смята, че ничие детство не трябва да бъде белязано от подобна скръб. Днес Роб има свои собствени две рожби и не иска никога да им се налага да преминават през нещо подобно. Докато майка му излежавала присъдата си, грижите за него поела любимата му баба Ирена Рийд. "Мама излезе от затвора, когато бях 10-11 годишен. Опитах да остана с нея, дори живяхме заедно в продължение на едно лято, но бях толкова привързан и свикнал с баба ми. Тя ме отгледа, колкото и трудно да й беше, заради останалите седем деца, за които вече се бе грижила. Исках да взема живота си в ръце заради нея." Трудностите не свършват. Изключен е от училище още в първата му година в гимназията. "Животът ми не поемаше в каквато и да е посока. Не виждах смисъл в образованието. Изглеждаше ми като загуба на време. Трябваше да реша какво да правя с живота си. Тогава се появиха децата ми." Точно така, Рийд има две деца. Робърт и Линая. Така и не взима диплома от гимназията, а вместо това получава сертификат за общообразователно развитие. Наложило му се да порасне без време на 15-годишна възраст, когато най-голямото му вдъхновение дошло от баскетбола. Играел с по-големите момчета на улични площадки из щата Мичиган и копирал изцяло всяко движение на Седрик Мууди - баскетболният му пример за подражание, който по-късно гради кариера в Европа. "Веднъж играех на едно открито игрище, при мен дойде един тип и ми предложи стипендия в местен общински колеж", разказва Рийд. Офертата била от колежа Келог Къмюнити в Батъл Крийг, Мичиган. Но в онзи момент Роб дори все още не е получил сертификата си. После го завърта вихрушката на живота. Прекъсва за една година, когато се ражда дъщеричката му. След това се връща в училище, но когато на бял свят се появява и синът му, отново прекъсва, но този път за две години. За кратко работи в автомобилен сервиз. Посещава общински колеж, но грижите за децата продължават да го дърпат назад. На хоризонта обаче се появява треньор Кент Макбрайд, който го взима в отбора на Университета Конкорд. Леля му знаела за възможността да отиде в колеж и сама предложила да поеме грижите за децата му в следващите две години. "Исках само да съм добър баща. Нищо повече. Исках да ги накарам да се гордеят с мен", признава още той. Когато остарее, ще има много, за което да си спомня. И сигурно не всичко ще го кара да се усмихва, но... "Това, през което преминах, не ме пречупи. Направи ме по-силен. В бъдеще ще се обръщам назад и ще се постарая да не забравя нито една трудност, която се е изправяла на пътя ми, или ме е наранявала." Както виждате, Роб Рийд не се е предал. И по всичко личи, че няма да го направи.

15.07.2016 г. | Блогъри

$64 млн. за Мозгов ли е най-нелепата сделка в НБА тази седмица?

Тимофей Мозгов се съгласи на 4-годишен договор с Лос Анджелис Лейкърс, на стойност $64 милиона. Дотук добре. Преди да скочите в прибързани заключения относно чудовищността на сделката на 29-годишния център, може би трябва да се запитаме дали наистина всичко това звучи толкова нелепо. Особено като се има предвид, че таванът на заплатите в НБА се вдигна до умопомрачителните $94 милиона през следващия сезон, с потенциал да достигне до над $100 милиона от 2017-2018. Другото, което не трябва да забравяме е, че ако играчите прибират подобни колосални суми, какви ли са печалбите на собствениците на клубовете? Накратко, да. Предложението, отправено към Мозгов е абсолютно нечовешко. След най-слабия му сезон за последните 5 години, в който завърши с 6 точки и 4 борби средно на мач и след като голяма част от състезателната кампания руснакът прекара на пейката на Кавалиърс, все пак получи $11,5 милиона повече от досегашната си годишна заплата. Изглежда логично. Като се има предвид, че напоследък да си слаб играч е равносилно на великолепно представяне и такива като Мозгов получават далеч повече, отколкото заслужават. Ето и малко факти, за да не бъдем голословни: • Само за един сезон Мозгов ще спечели повече, отколкото Майкъл Джордан в първите си 8 сезона в НБА (1984-1992). • През 2016-2017 Мозгов ще изкара повече от Стеф Къри ($12,1 милиона). • В един сезон Мозгов ($16 милиона) ще вземе почти същата сума пари като Джордан и Скоти Пипън заедно ($16 710 000) по време на спечелването на първите три трофея на Чикаго Булс. • 16-те милиона щатски долара на Мозгов са повече, отколкото Лари Бърд е заработил през цялата си кариера. • Първият таван на заплатите в НБА през сезон 1984-1985 е бил на стойност $3.6 милиона, което значи четири пъти и половина по-малко от възнаграждението на Мозгов през 2016-2017. • През 2016-2017 Мозгов ще заработи почти 19 пъти повече от Майкъл Джордан в първата година, в която спечели наградата за Най-полезен играч (1988- $845 хиляди). • През 2016-2017 Тимофей Мозгов ще спечели повече от когото и да е от "The Big 3" в първата им година заедно в Маями Хийт през 2010-та (Крис Бош - $14.5, Дуейн Уейд -$14.2, Леброн Джеймс - $14.5). • През 2016-2017 Мозгов ще изкара повече от Коби Брайънт в сезона, в който отбеляза рекордните 81 точки (2006 г. - $15.9 милиона). • Заплатата на Тимофей Мозгов през 2016-2017 ($16 млн.) е по-висока от възнагражденията на целия ростер на Чикаго Булс през първата година, в която спечелиха титлата през 1990-1991 ($10 040 000). Ако щете вярвайте, на целия Чикаго Булс, включително и със заплатата на Фил Джаксън. Е, как мислите, $64-те милиона за Мозгов ли са най-незаслужените в НБА тази седмица?

03.07.2016 г. | Блогъри