Quantcast
Правец, Пловдив или…?
Шеф на гости на Везенков и компания в Испания (видео)
Барса изрита Дорси заради пост в Instagram
По заръка на дядо (видео)
Кевин Дюрант спечели дуела с бившия си отбор (видео)
Лукойл опрян до стената след нова загуба от руснаци (видео)

Водещи заглавия

Последни резултати

  • ЛА Лейкърс Детройт 97 102
  • Атланта Милуоки 111 98
  • Торонто Ню Йорк 116 101
  • Сакраменто Оклахома Сити 118 122
  • Бруклин Хюстън 112 137
  • Далас Минесота 98 87
  • Мемфис Чикаго 104 108
  • Юта Орландо 114 107
  • Вашингтон Филаделфия 109 93
  • Чикаго Ню Орлиънс 107 99
  • Финикс Сан Антонио 108 105
  • ЛA Клипърс ЛА Лейкърс 113 97
  • Минесота Оклахома Сити 96 86
  • Атланта Бостън 101 103
  • Сакраменто Кливланд 108 120
  • Юта Детройт 110 77

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

Треньорът, който държи на концентрацията

2016/2017 в НБЛ започна. Нова година, нов късмет, казват. Нов сезон, нови стратегии, предпочитаме ние.  Измежду намръщените след загуба лица или щастливите викове на удовлетворение - и двете, съпътстващи неминуемо всички действащи лица в любимата ни игра, осъзнахме, че често забравяме едно от най-важните неща. Че преди спортни и отговорни личности, на баскетболната сцена стъпват хора. Хора като всички нас. Като всички Вас. Със своите болки, притеснения и трудности, със своите мечти, надежди и странности. Осъзнаваме колко амбициозна, а и неизпълнима задача би било в малкото оставащо време преди официалния старт на първенството да Ви запознаем с всички баскетболисти, които предстои да гледаме от октомври 2016 г. до май 2017 г. Но смело Ви обещаваме и това да се случи занапред. Преди това, с удоволствие Ви представяме новата мини-рубрика на BBALL.BG "Треньорът, който...". До края на седмицата ще Ви запознаем отблизо с умовете, които ще излизат на дуел един срещу друг в идната спортна година у нас. Открехваме завесата над човешкото в съблекалните на родните отбори. Задаваме по 6 еднакви въпроса на всеки от треньорите. Наставникът на Черно море Спас Натов поема щафетата след Тони Дечев, Асен Николов, Людмил Хаджисотиров, Александър Дяковски и Любомир Минчев. Когато сърцето говори, няма нужда от думи. За него Черно море е кауза, а той винаги е готов да отвърне. Трудностите, с които се борят варненци през последната година, няма как да го притеснят. Треньорът, който е виждал и 2 и 200 в българския баскетбол. Той е Спас Натов! 1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите си на тренировка? - Едно, единствено - винаги да бъдат концентрирани. 2. С какво си готов да се разделиш, за да спечелиш мач? - Доста неща най-вероятно, но се сещам за нещо конкретно. 3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" преди мач? - Не. 4. Колко пъти повиши тон в последния мач на отбора ти? - Със сигурност доста. Напоследък все по-често ми случва. Понякога играчите имат нужда от мотивация или ако искате от “събуждане”. 5. А колко пъти каза "Браво"? - Случвало се е. Нали знаете какво казват – “Треньорът с едната ръка гали, с другата шляпа”. 6. Закъснявал ли си за мач? - Не, надявам се да не ми случва. (Смее се) ТОВА Е ТОЙ: Роден е на 5 февруари 1968 г. в Пазарджик. Дългогодишен национал на България. С “трикольорите” достига до осмото място на европейското първенство в Италия през 1991 г. По време на активната си спортна кариера играе на позиции 4/5. Носи екипите на ЦСКА, Славия (б.а. –  през 1996/1997) и на Черно море в периода от 1997 до 2005 г. След това се отдава на треньорство във Варна. Играещ помощник-треньор в Черно море през 2004/2005. Поема отговорността като старши-треньор през 2006 г., като остава начело на тима до 2008. Вторият му период при “моряците” е през 2012/2013, а след това работи в школата на клуба. През лятото на 2015 г. отново залагат на него. През 2015/2016 под негово ръководство варненци финишират шести в края на редовния сезон, а в първия кръг на плейофите отпаднаха от носителя на Купа България 2016 Рилски спортист след поредни загуби. 

14.10.2016 г. | Рубрики

Треньорът, който винаги е подготвен

2016/2017 в НБЛ започна. Нова година, нов късмет, казват. Нов сезон, нови стратегии, предпочитаме ние. Измежду намръщените след загуба лица или щастливите викове на удовлетворение - и двете, съпътстващи неминуемо всички действащи лица в любимата ни игра, осъзнахме, че често забравяме едно от най-важните неща. Че преди спортни и отговорни личности, на баскетболната сцена стъпват хора. Хора като всички нас. Като всички Вас. Със своите болки, притеснения и трудности, със своите мечти, надежди и странности. Осъзнаваме колко амбициозна, а и неизпълнима задача би било в малкото оставащо време преди официалния старт на първенството да Ви запознаем с всички баскетболисти, които предстои да гледаме от октомври 2016 г. до май 2017 г. Но смело Ви обещаваме и това да се случи занапред. Преди това, с удоволствие Ви представяме новата мини-рубрика на BBALL.BG "Треньорът, който...". До края на седмицата ще Ви запознаем отблизо с умовете, които ще излизат на дуел един срещу друг в идната спортна година у нас. Открехваме завесата над човешкото в съблекалните на родните отбори. Задаваме по 6 еднакви въпроса на всеки от треньорите. След Тони Дечев, Асен Николов, Людмил Хаджисотиров, Александър Дяковски, е ред на наставника на Берое и селекционер на мъжкия ни национален отбор – Любомир Минчев! През последните две години в Стара Загора залата се пълни все повече, а успехите на отбора се увеличават. Причината е той. Любо Минчев пренаписа историята на Берое, извеждайки момчетата си до първи бронз в турнира за Купата на България през февруари. Трудно може да бъде хванат неподготвен и винаги има по някой коз, скрит в ръкава си (б.а. – в неговия случай, на пейката си). 1. Какво е първото и последното нещо, което казваш на играчите си на тренировка? - Няма нещо специално, което им казвам. 2. С какво си готов да се разделиш, за да спечелиш мач? - Може би с времето. Аз отделям доста от него, за да се подготвя за противника и да подготвя отбора. 3. Суеверен ли си? Имаш ли свои "ритуали" преди мач? - Не. 4. Колко пъти повиши тон в последния мач на отбора ти? - Мисля, че един път, една минута преди почивката. 5. А колко пъти каза "Браво"? - В последния мач срещу Сигал Прищина, доста пъти. 6. Закъснявал ли си за мач? - Никога. ТОВА Е ТОЙ: Роден е на 16 септември 1971 г. в София. Дългогодишен национал и баскетболист на Левски, Славия, Плама (б.а. - сега Спартак Плевен) и др. Като треньор води отборите на Левски, Лукойл Академик и Черно море, както и националните ни отбори при 16-, 18- и 20-годишните в мъжкото направление, помощник-треньор на мъжкия национален отбор в щаба на Пини Гершон. Работи с младежите от ТЕСИ, които участваха в мъжкото ни първенство през 2013/2014. Любомир Минчев завършва треньорската академия на ФИБА. През миналия сезон с Берое дебютира и в Балканската лига, като тимът му достигна до полуфиналите в турнира. През март Минчев застана начело и на мъжкия ни национален отбор, който води в квалификациите за Евробаскет 2017. Под негово ръководство “лъвовете” финишираха трети в група Е на пресявките за първенството на Стария континент догодина с баланс от 2-4. 

14.10.2016 г. | Рубрики

Блогъри

Треньорът полиглот

Първото нещо, което трябва да знаете за Еторе Месина е, че той е човек на езиците. Може да говори с Марко Белинели на италиански, да съветва Ману Джинобили на испански, да се шегува с Тони Паркър на френски, да се закача с Грег Попович на руски и да комуникира с всички останали в Сан Антонио на перфектен английски. Второто нещо, което трябва да знаете е, че Месина дължи треньорската си кариера на човек, който не знае нищо за баскетбол - покойния му баща Филипо, адвокат от Венеция. И ако не беше Филипо Месина, Еторе сигурно нямаше днес да е помощник в Сан Антонио Спърс. Ако не беше таткото, синът може би никога нямаше да напусне Италия. Когато Еторе е на 16, Филипо го кара да учи езици. Три пъти в седмицата след училище Еторе прекарва по два часа в изучаване на английски. В същото време играе баскетбол при своя идол - треньора Ренато Дианело. Година по-късно Еторе признава слабостите си като играч и тръгва по пътя на модела си за подражание.  Докато учи чужди езици, Еторе е наставник на юношески отбор, който включва и по-малкия му брат Атилио. Години по-късно застава начело на младежката програма на Виртус Болоня. Преломният момент за него настъпва, когато в Болоня подписва наставникът Ян ван Бреда Колф. Специалистът е виртуоз в игровите стратегии, но му липсва най-важното... Комуникацията с всички в отбора. И по-специално с американците. Тогава Колф предлага на Месина да му стане помощник. Същата година първият професионален отбор, в който Еторе е асистент, триумфира в местния шампионат.  Английският вече му е отворил една врата. Испанският пък по-късно ще отвори други. През 1989 г., синът на Филипо става старши треньор на Виртус Болоня и грабва Купата на Италия още в първия сезон. Докато кариерата му процъфтява, Еторе посещава редица семинари в Испания.  Интересът му към езиците и културата не спират до там. По време на втория си сезон с Виртус Болоня Еторе научава малко френски от гарда Антоан Ригадю. Когато се присъединява към ЦСКА Москва през 2005 г., започва да изучава и руски език. Ако го попитате, ще Ви каже, че не го знае перфектно. Но все пак борави с него достатъчно добре, за да проведе пресконференция на руски. Обича да разказва една история. Преди повече от 30 години, треньорът на Северна Каролина Дийн Смит пристига в Милано, за да проведе семинар. И има нужда от преводач. На 21 г. Еторе получава работата. Прекарва два дни със Смит и посещава около десет пъти Чапъл Хил. При едно от тях среща Лари Браун, който е на лагер със своя Индиана Пейсърс. Там се запознава и с Рой Уилямс. Заради добрия си английски установява контакт и с Хюби Браун и Чък Дейли. Връзките му в треньорските среди се разширяват. Сприятелява се с Грег Попович, после помага на Майк Браун в Лейкърс. Два пъти печели Евролигата с Виртус Болоня (1998 и 2001) и два пъти с ЦСКА Москва (2006 г. и 2008 г.). През 2008 г. влиза в Топ 10 на най-великите треньори в историята на най-силната клубна надпревара на Стария континент. Израства във Венеция. Помни баща си като образован човек, който слуша опера у дома. Когато Еторе започва тренировки, Филипо Месина изглежда абсолютно незаинтересован. Вижда татко си само на няколко мача. Докато подрежда вещите след смъртта му обаче, Еторе намира кутия. Вътре има голяма колекция от вестникарски статии. История след история за отборите на Еторе. Оказва се, че Филипо е следял кариерата на сина си през цялото време. Бащата, който настоява детето му да ходи на уроци по английски, подрязвал и запазвал резултатите от тези уроци, пратили по-късно Еторе в Италия, Москва, Испания... По целия свят.  В този момент той разбира, че езикът и културата са го изкачили нагоре. И изглежда любовта към тях се предава по наследство.  Малкият син на Еторе, който също се казва Филипо, учи последователно в Мадрид и Москва, а сега и в Америка. Говори италиански, испански, английски и знае няколко думи на руски. И баща му се гордее с него много. Защото Филипо е само на 12 години.

17.01.2017 г. | Блогъри

Стив Зак – момчето с кадилака

Той е висок. Даже ужасно висок. Може би това е и основната причина да избере за свое призвание баскетболната игра. Нищо, че като дете често си фантазирал, че някой ден може да стане професионален бейзболист. За по-малко от половин година у нас, Стив Зак се превърна в много важен компонент от печелившата система на Лукойл Академик. Супер изявите му при победата на „студентите“ като гости на Бенфика (76:67) миналата седмица му донесоха заслужено признание от ФИБА. Като бледен юноша американецът мечтаел да се научи да свири на китара. Това едва ли е възможно, защото дарбата му е далеч по-различна. И тази дарба го превърна в MVP на 4 кръг в Европейската купа. Причината? Статистически погледнато, причината бе закодирана в чудовищния дабъл-дабъл от 20 точки и 15 борби (9/10 в стрелбата от игра за 32 минути престой на терена), донесъл на Зак гросмайсторските 35 пункта коефициент на полезно действие в мача. Тих, скромен, мълчалив и много продуктивен на паркета. Фен на италианската кухня, който никога не би отказал да похапне една майсторски приготвена лазаня. В колата му гърми музиката на „Пърл Джем“, а последният му любим филм, е с участието на един от най-харесваните от него актьори Лео Ди Каприо – „Вълкът от Уолстрийт“. След фантастична кариера в гимназията в родния си град, младокът се отправя да учи маркетинг в университета Ла Сал, в Пенсилвания. Е, не стига до НБА, но като всеки янки, отдаден на играта под двата коша, не спира да следи случващото се в Лигата отвъд океана. Възхищава се на състезател на поста, на който и той играе. Еталон за център, според Зак е Тайсън Чандлър (216 см, 34 години) – олимпийски и световен шампион с националния отбор на САЩ, шампион на асоциацията с Далас през 2011 г. Срещу Бенфика, Стив стигна до четвърти дабъл-дабъл този сезон в Европа, но първите му три бяха в рамките на редовния сезон. Впечатляващото е, че дори средните му показатели дотук в турнира са почти равни на дабъл-дабъл: 12,3 точки и 9,3 борби в 10 двубоя! За пътя, който е успял да извърви през своите 24 години (роден е на 10 декември 1992 г.), Зак е благодарен преди всичко на родителите си. Именно те възпитават в него упоритост, трудолюбие и висока работна етика, с която го помнят всички негови треньори – от гимназията, през колежа, до професионалната кариера. „У дома се знаеше, че всеки трябва да заслужи това, към което се стреми и това, което иска. От малък бях научен, че нищо на този свят не идва даром и заслугата е на нашите“, казва центърът, който подписа със „студентите“ през миналото лято. Стив израства в предградието Ню Къмбърленд с население от 7000 души в Пенсилвания. Най-яркият му спомен като тийнейджър е случка, свързана с деня, в който взима шофьорската си книжка. Майка му и баща му го очакват с изненада. Току що са го направили горд собственик на кадилак – култов модел „Девил“, който да може да побере дългуча, извисяващ се до внушителните вече 211 см. „Колата ми бе подарък, а мой ангажимент бе да изработя сам пари, с които да й пълня резервоара“, връща се назад във времето американецът, който пасна като дялан камък в титулярната петица на Тони Дечев. Стив е мечтател. Момче, което има широк хоризонт. Ако го попитате къде иска да попътешества, ако му остане мъничко свободно време по време на лятната ваканция, пригответе се за нестандартен отговор: Търкс и Кейкос! Търкс и Кейкос?! Сложете ръка на сърцето и признайте, че въобще не сте чували за това място и единствената причина да остроумничите и държите на противното е, че светкавично сте отворили гугъл и сте повикали на помощ търсачката. Да, Търкс и Кейкос е райско кътче на земята, което Стив ще посети рано или късно. Намира се на Бахамските острови и изглежда ето така: Преди обаче да си заслужи билет за Бахамите, Зак има още доста несвършена работа, която го очаква с екипа на Лукойл. На дневен ред е срещата, която му предстои с коравите пичове от Енисей Красноярск – препятствие, което момчето от Ню Къмбърленд очаква с нетърпение по две причини: защото, откакто се помни, обича предизвикателствата и защото има стари сметки за уреждане с руснаците. Източник: bTVnovinite.bg

16.01.2017 г. | Новини