Когато отидох в Лукойл, най-добрият беше с №15, допълва капитанът на юношеските ни национали
Абсолютно всички от щаба на отбора запазват своите позиции, заяви мениджърът на пловдивския тим Асен Николов
Готов съм да дам най-доброто от себе си, за да може Олимпиакос да постигне целите си, допълва крилото
“Дневник ЕuroBasket 2017” продължава да Ви предлага най-интересното от шампионата
Христина Иванова с приятно занимание по време на почивката
Националите до 16 години минаха през Баш чаршия и чешмата й
Баскетболистът на Фенербахче получи критики заради "трансфера" си в Атлетико Мадрид
Дългогодишният капитан на Лукойл Академик се радва на своята рожба Виктор
Дабъл-дабъл за капитана на България на европейското в Сараево
В залата в Стара Загора един глас определено ще се чува в следващите месеци. Той ще принадлежи на новият център на Берое Далин Бачински, който старозагорци представиха наскоро. Силата на гласа на 213-сантиметровия баскетболист определено е сериозна, а за нея си спомнят дори бившите му съотборници от Торонто в Лятната лига на НБА през 2015 г. като гардът Дейлън Райт, който заедно с Бачински, учи в университета в Юта. “Понякога трябваше да го карам да сяда от другата страна на пейката, за да не крещи на ухото ми”, казва с усмивка Избор №20 на Раптърс в драфта на НБА отпреди три години. Невинаги обаче е било така. 27-годишният Бачински израства в канадския град Калгари. По-големият му брат Джордан, който също е отдаден на играта, го помни като тихо хлапе, но това се променя след като през 2010 г. заминава за Хърватия, където прекарва две години. Прибирайки се у дома, Бачински избира университета в Юта, а близките му са поразени как тихото момче се е променило. “Преди мисията като мормон бях доста срамежлив. Дори бих казал несигурен в себе си. На терена се фокусирах и правих това, което се изискваше от мен. Но това ме промени. Срещах случайни хора на улицата и малко по малко се научих да говоря с тях. Научих се да ги разбирам”, разказва Далин Бачински. “Определено в онзи период нещата се промениха доста. Исках съотборниците ми да се чувстват уверени, че имат подкрепа. Мисля, че всеки човек се чувства по-добре, когато има някой зад гърба си”, допълва канадецът, чийто глас остава в съзнанието и на Терънс Рос. Шампионът в конкурса по забивки в НБА от 2013 г. не попада в ростера на Торонто за Лятната лига преди три години, но подкрепя съотборниците си от пейката. Крилото на Орландо обаче не помни по-шумен човек от Бачински и смята, че някой ден от него ще излезе страхотен треньор. “Обичам баскетбола и това, на което учи децата. Хубаво е, че и възрастните могат да научат много от него. Харесва ми чрез него да научавам нови неща. Със съпругата ми се стараем да опознаваме културата на всяка една страна, която посещаваме. Що се отнася до гласа ми, силата на белите ми дробове го кара да звучи по-високо. Искам да съм полезен колкото се може повече както на терена, така и извън него”, споделя бившият вече играч на участника в британската лига Уорчестър, който съвсем скоро ще радва феновете в Стара Загора. БЕРОЕ СЕ СДОБИ С КАНАДСКИ ЦЕНТЪР (ВИДЕО)
Роден на 3 юли 1969 г., Владимир Цеков е един от най-опитните български баскетболни съдии. Във визитката му присъстват над 17 години на международната сцена, а от миналото лято вече оглавява и съдийската гилдия у нас. Любовта към спорта наследява от баща си – Иво Цеков, който също е посветен на баскетбола. Като юноша играе на високо ниво и е част от представителния ни тим за подрастващи. По-късно се развива като съдия, а след това става и комисар. По стъпките на баща си върви и Владо. Детството му минава в залата. Цеков (старши) го води със себе и постепенно превръща играта с оранжевата топка в страст и за сина си. „Като съвсем малък съм си играл с топките по залите и явно ми е харесало. В 3-ти клас започнах да тренирам баскетбол, по наше време се започваше на 9 години“, разказва съдията, чиито най-ярки спомени от детството са свързани с любимия спорт. Председателят на съдийската комисия към БФБ си спомня, че да дриблира, стреля и подава го е научил Ивелин Косев, при когото израства като юноша в отбора на Левски – Спартак. „Г-н Косев беше много добър състезател, играеше в Левски и в националния ни отбор, беше и страхотен треньор, но лека му пръст отиде си рано от този свят“, споменава с тъга Владо. „След това тренирах с Иван Гогов, а когато отидох да играя в Пловдив – Тодор Ненов водеше нашия тим. Носех любимия си №10. Заради ръста ми бях гард и основната ми функция беше да подавам и по-малко да стрелям. В нашия отбор всичко беше предвидено – кой да стреля и кой да подава“, отбелязва бившият състезател и в гласа му не се долавя дори нотка на неудовлетвореност, напук на сърдитите физиономии на състезатели, грабнали по лист статистика секунди след края на мачовете – картина, с която напоследък сякаш свикнахме. Цеков си спомня с усмивка за една странна ситуация, в която изпада като юноша с отбора на „сините“. На едно републиканско първенство в Ямбол, неговият Левски се изправя срещу вечния си съперник - ЦСКА. „Смея да твърдя, че по това време нашият отбор беше най-силен. Интересното е, че бащата на мой съотборник беше треньор на основния ни конкурент тогава – ЦСКА. Любомир Борисов водеше „червените“, а синът му Васил беше основен наш играч. Бяхме сметнали тогава със съотборниците ми, че дори и да загубим въпросната среща, пак ще сме шампиони. Накрая ни водеха с 1 точка, а последната атака трябваше да е наша. Дори не се опитахме да атакуваме, но в последния ден от турнира се оказа, че става някаква въртележка и така загубихме златото.“ ЗА СЪДИЙСТВОТО И ВАЖНИЯ ПОСТ След дългогодишен опит на терена като международен съдия, от миналата година колегите на Цеков му гласуват доверие и той оглавява Съдийската комисия (СК) към БФБ. Пост, който изисква солидна доза кураж, търпение и справедливост. „Трябва винаги да си точен в избора си и готов да поемеш смирено критиките, за да ги превърнеш в правилни решения. Не спирам да се учудвам на въпроса: „Ами ако ви дадат повече пари, ще станете ли по-добри съдии?“. Правя аналогия с работата на състезателите, като бивш такъв. Възможно ли е, един играч да стане по-добър, ако му предложат двойно повече? Това по-скоро е малко вероятно, нали? Всичко е въпрос на постоянство в работата и после на гледна точка и нагласа“, коментира председателят на СК. „Не мога да обясня защо работата на баскетболния съдия в повечето европейски страни не е регламентирана като професия. Изключение прави Испания. Скоро чух, че и в Турция колегите работят само това и не го съвместяват с друга професия. Нямам отговор дали, как и кога това ще се случи в България, въпреки че би довело до по-ясни критерии за задълженията и правата на реферите и би създало условия за по-прецизната им подготовка. Би било добре да сме професионални съдии, защото това ще внесе сигурност и спокойствие в гилдията“, споделя Цеков, но добавя, че това което правят колегите му е до време, кариерата им приключва на 50 години, възраст неподходяща за пенсиониране. Що се отнася до професионализма в работата, Цеков е категоричен, че щом взимаш някакъв хонорар, дори и той да е 1 лв., трябва да си свършиш работата прецизно. През какво, всъщност, минават арбитрите, за да стигнат до там, където сме свикнали да ги виждаме? Съдиите полагат много усилия, за да достигнат високо ниво. Два пъти годишно се явяват на изпити - физически и теоретичен. Теорията е свързана с въпроси по баскетболния правилник, но един лист хартия с правилни отговори едва ли е в състояние да те направи добър съдия. Защото най-важните уроци са на терена. Изпитът по физическа подготовка трае по 10 минути за мъже и 8 - за жени. Реферите се нареждат до крайната линия под единия кош. При подаване на сигнал от специален диск, изготвен по уеднаквен стандарт от международната централа на ФИБА, съдиите бягат в леко темпо към линията за изпълнение на наказателни удари под другия кош. При следващ сигнал трябва да настъпят линията и да тръгнат обратно към началната точка. С всяка измината отсечка темпото се увеличава, докато след 5-та минута вече се превръща в спринт от точка А до точка Б. При закъснение и ненавременно стъпване на линията при поредния сигнал, изпитът се счита за неуспешен. „Теоретичната подготовка е постоянна, с колегите четем и анализираме ситуации почти всеки ден. Следим промените в правилата, които прави ФИБА и тълкуванията, които произтичат от тях. На всеки мач е възможно да се появи нов казус, и ако не си подготвен, си личи“, убеден е Цеков. „Правилата просто трябва да се знаят и да се спазват. Физическата подготовка обаче, също не е никак лесна. Преди не беше проблем да издържа изпита по всяко време, но сега ми се налага да се подготвям предварително. Отскоро ФИБА даде специални устройства на всеки международен съдия и постави тренировъчен план, които трябва да изпълняваме и резултатите се отчитат в централата“, добавя той. От няколко години съдийската комисия създаде специален сайт, в който реферите обсъждат различни ситуации. От срещите се избират кратки видео откъси, които гилдията коментира. „В сайта всяка седмица има някоя дискусионна ситуация, която е формулирана като задача. Подлагаме я на гласуване и анализираме мненията. За щастие, в повечето случаи колегите дават сходни оценки. Една 100-процентова ситуация всеки може да я оцени правилно, но имаме и такива, в които мненията се различават. Точно те са най-ценни за нас. Елементите, които предизвикват полемика ни помагат да уеднаквим критерия си“, пояснява председателят. Владимир Цеков следва висшето си образование в Националната спортна академия и завършва с два профила – треньор и учител. Извън съдийството, той преподава физическо възпитание. „Треньор не станах заради съдийството, затова работя по втората си професия.“ В малкото свободно време, което му остава, ръководителят на баскетболните съдии обича да гледа телевизия, а напоследък голямата му страст е да чете книги. „В момента наблягам на българската литература. Сега чета „Лудост“ на Калин Терзийски. Много ми допада „Калуна-каля“ на Георги Божинов. Изключително съм впечатлен от книгите на Милен Русков – „Чамкория“ и „Възвишение“. Това са уникални исторически романи, написани в особен стил, които разказват за българското Възраждане.“ Мечтите на Владо са съвсем човешки – иска близките и роднините му да са здрави, и всичко около него да е наред. Да се движи нормално и спокойно и по пътя, който той е избрал. Надява се в работата му да няма сътресения, както като съдия и като ръководител на реферите, така и като учител. Щастлив е, че синът му е съвсем близо до финалната права и скоро ще бъде дипломиран фармацевт. Радва го и фактът, че вместо в чужбина, е избрал да остане и практикува професията си тук, в родината. И нека завършим разказа за Владимир Цеков с един цитат от негова любима книга: „Борбата може да донесе победа или поражение. Отказът от борба носи само поражение“. Снимки: LAP.BG и Личен архив
