Quantcast
MVP на финалите: Щастлив съм, това е първото ми злато
Тодор Стойков: Тони Дечев е първи вариант за треньор на нашия отбор за догодина
Тони Дечев: Това е най-сладката ми титла с Лукойл
Димитър Димитров се радва като дете на трофея в Стара Загора
Дани Гибсън прибра приза за MVP на финалите в НБЛ
Шампионски марш на Лукойл в Стара Загора

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Атланта Вашингтон 111 101
  • Портланд Голдън Стейт 103 125
  • Торонто Милуоки 118 93
  • Чикаго Бостън 95 104
  • Оклахома Сити Хюстън 109 113
  • Индиана Кливланд 102 106
  • Юта ЛA Клипърс 105 98
  • Портланд Голдън Стейт 113 119
  • Нефтохимик Берое (жени) 69 80
  • Атланта Вашингтон 116 98
  • Милуоки Торонто 76 87
  • Хасково 2012 Монтана 87 76
  • Мемфис Сан Антонио 110 108
  • Берое Балкан 64 79
  • Хасково 2012 Монтана 62 74
  • Академик Пловдив Рилски спортист 80 83

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Адриян Секулов

Младостта не бива да бъде съдена, просто трябва да бъде изчакана да разцъфне и ще даде прекрасни резултати. Това е още едно от нещата, които искаме да Ви напомним, чрез рубриката си “Предай на малките”, в която всяка седмица Ви срещаме с любимите Ви баскетболисти. Те Ви разкрият част от своя опит, ако сте решили да се отдадете професионално на играта или просто да се усъвършенствате. Тази седмица е ред на Рилски спортист, и по-точно на един от кадрите на школата на самоковския клуб – Адриян Секулов. Не мигайте, защото ще го изпуснете от поглед и докато се усетите той вече е подал на съотборник или е вкарал тройка. Не се уморява да преследва всяка спорна топка, дори такива, които изглеждат безнадеждни. Дотук толкова, даваме думата на гарда на Рилски спортист! “BBALL Предай на малките” с Адриян Секулов: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Не си спомням много добре, но мисля, че е било крачката - ляв-десен, десен- ляв. 2. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия по време на тренировките? - Стрелбата и дрибъла. 3. От кои треньори досега си научил най-много? - Не мога да кажа точно от кои треньори съм научил най-много. Бил съм при много треньори и от всички съм научил по нещо важно . 4. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Да, отделям. Лятото е много важно за изграждането на един играч. Тогава имаш възможност да се концентрираш върху слабите си страни и да ги подобриш. 5. Как се справя играч, подал грешен пас в ключов момент от мача? - Трябва да се отърсиш възможно най-бързо от грешката и да опиташ да я поправиш. 6. Кой е най-важният ти кош в кариерата досега? - Имал съм няколко важни коша досега, но мисля, че един от най-важните е миналата година срещу Берое в плейофите. 7. Какви са очакванията ти за мачовете до края на сезона в НБЛ? - Очаквам да изиграем два добри мача и да се задържим в четворката, което ще доведе до домакинско предимство в плейофите. 8. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Да тренират здраво и усърдно, да направят всичко, което е по силите им, за да стигнат до там, до където искат и да не се отказват никога от това, което ги прави щастливи. Визитка: Адриян Василев Секулов – роден е на 28 октомври 1996 г. в Самоков. Висок е 179 см. Играта с оранжевата топка го увлича в школата на Рилски спортист под ръководството на треньора Борислав Трифонов. Преминава през всички формации при подрастващите на самоковския клуб, като трупа опит и с отбора на Лукойл Академик. Става шампион с Рилецо при момчетата до 12 г. през 2008/2009, като получава наградата и за “Най-добър защитник”. Завършва пети с Рилски спортист при юношите до 18 г. през 2013/2014 и достига до приза за най-много откраднати топки. Участва с втория отбор на Рилецо и в А-група през 2014/2015 и остава четвърти в турнира за Купата на БФБ, като си тръгва от Благоевград с наградата за най-много пресечени подавания. Първенец с 19-годишните юноши на Лукойл Академик. През 2015/2016 трупа опит с отбора на Спартак Плевен като преотстъпен, като със селекцията на Александър Дяковски разкрива част от потенциала си и достига до място в Топ 4 на шампионата. През този сезон на него разчита Людмил Хаджисотиров в мъжкия отбор на Рилецо, а освен това помага на втората формация на тима в А група, като реализира средно по 9.5 точки, 3.6 борби и 2.2 асистенции в общо 45 мача. 

08.04.2017 г. | Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Васил Бачев

Понякога е нужно повече време, за да се убедиш в правотата на избора си, но пък след това е доста сладко. Това е още едно от нещата, които искаме да Ви напомним, чрез рубриката си “BBALL Предай на малките”, в която всяка седмица Ви срещаме с любимите Ви баскетболисти, които са готови да Ви разкрият част от своя опит, ако сте решили да се отдадете професионално на играта или просто да се усъвършенствате. Този път е ред на Пловдив, където е избрал да играе следващия ни събеседник. Той е сред тези, на които Асен Николов разчита много в Академик Бултекс 99, а по всичко личи, че взаимната работа носи резултати. Васил Бачев и компания са втори във временното класиране в НБЛ Виваком, а как се стига до тук и какво още иска от този сезон, разберете сега от гарда на пловдивчани: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Честно казано не помня. 2. Кой е първият ти отбор и треньор?         - Първият ми отбор е ЦСКА, а треньор - Лъчезар Коцев. 3. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия по време на тренировките? - За стрелбата. 4. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Всяко лято отделям време за индивидуална работа. Това е най-важното време за индивидуалното израстване на един състезател, защото по време на сезона се обръща повече внимание на отборната работа. 5. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш например старт на мача 0-4? - Ако мача ти потръгне лошо, въобще ме трябва да мислиш за това, че си изпуснал стрелба. Трябва да се фокусираш върху останалите аспекти на играта и да се опиташ да излезнеш от такава дупка с отиграване в защита или някакъв друг начин. 6. Изпускал ли си ключова стрелба в последната минута на двубоя и ако да, кога? Как се справя един спортист с подобeн товар? - Изпускал съм. Всеки играч е. Това е нещо нормално. Помня, че миналия сезон в Ямбол мача беше завързан, треньорът ми гласува доверие да стрелям важна стрелба накрая, но я изпуснах. Не трябва да оказва влияние на един спортист това, според мен. Една ще изпуснеш, но следващия мач ще вкараш. 7. Кой е най-щастливият ти момент в кариерата досега? - Спечелването на Младежката лига с отбора на Академик Пловдив. 8. Какви са очакванията ти за мачовете до края на сезона в НБЛ? - Надявам се да успеем да задържим втората позиция до края на сезона и да направим хубаво представяне в плейофите. 9. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - На децата пожелавам да тренират усилено и да са сериозни, ако искат да се занимават с това. И искам също така да ги поздравя за избора, който са направили, защото баскетбола е най-великата игра. Визитка: Васил Пламенов Бачев - роден е на 11 август 1992 г. в София. Висок е 194 см. Израства в семейство, в което спортът е на почит. Баща му Пламен е тренирал футбол в Славия. Баскетболът е негова страст заради майка му Димитрина, която е играла за Левски. Сестра му Радина също се отдава на играта в НСА. В кариерата си досега Васил Бачев защитава още цветовете на Шампион 2006, Черноморец, Спартак Плевен и Академик Пловдив, както и на Куеста Колидж в колежанското първенство на САЩ. Може да се похвали с наградата за най-много откраднати топки на републиканско първенство за юноши до 18 г. Освен това с формациите при момчетата до 12 и 14 години на ЦСКА става на няколко пъти шампион на страната. Участва и на европейското първенство в София с 20-годишните ни национали през 2012 г. През 2016/2017 Васил Бачев записва средно по 6.2 точки, 1.3 борби и 0.9 асистенции в 19 мача на Академик Бултекс 99 във всички турнири.  Снимки: НБЛ и LAP.BG

31.03.2017 г. | Рубрики

Блогъри

Блогът на Полина Цекова: Не знам как на 49 години играх 32 минути

“Здравейте, приятели, този път в моя блог ще Ви разкажа за емоциите около рождения ми ден. Всъщност той не бе просто ден, а цял уикенд, изпълнен с приятни емоции, както за мен така за децата, с които работя във Франция. В края на миналия месец моите момичета, които водя в Тарб-Осън, победиха с 40 точки разлика съперник, които играе доста агресивен баскетбол - Лавор. Лошото от този мач, който се игра на 29 април, бе, че загубих най-добрата си състезателка – страхотен център. Казва се Елиза. Тя беше контузена три месеца след като разкъса сухожилие на палеца. Милата, излезе плачейки, но се оказа, че за нея сезонът е свършил, което е голямо разочарование, защото тя е от тези деца в клуба, които са заедно от 10 години и досега не са печелили нищо. Решили сме краят на шампионата да бъде посветен на нея. В същото време от женския отбор ме поканиха да играя в неделя (30 април), точно на рождения ми ден. Имаха нужда от помощ, защото най-добрата им състезателка имаше ангажимент, свързан с работата. Аз казах на треньора, че не съм бягала от 3 месеца и половина и съм на 49 години, а моята Емма много се беше притеснила и ме предупреди – “Мамo, внимавай, ако те боли нещо, няма да ти правя масаж”. Така единственият вариант бе да играем с децата късно вечерта в Лавор и да се върнем след това. Аз и едно от моите деца Ема, която е много талантлива, успяхме да се включим към жените. Тя беше много щастлива, че ще бъде на терена с мен. Както казват тук във Франция, “скачаше като бълхичка”. Познавам я от 9-годишна и пред очите ми стана много добра. Казах на треньора на жените да ме пуска само по 2-3 минути на четвъртина, защото бях много уморена от работа през седмицата. Най-вероятно и еуфорията ме завладя в онази неделя, все пак имах рожден ден, получих много съобщения, чух се с приятели, и влязох като титуляр. Станах хубав в мач и играх 32 минути, като вкарах 22 точки. Първото полувреме имах 16, въпреки че срещу мен бе една много добра румънка. Просто бях на гребена на емоциите и бихме Салис дю Салат, като това бе последният мач от шампионата и победителят получи възможността да се изкачи в по-горно ниво. Тъй като има две групи в първенството, на 4 юни ще се играе финал между първите два отбора и спечелилият ще стане шампион на региона. Съперникът ни ще бъде Родес. Казала съм си, че ще играя и в него. И при победа ще се класираме за финала на новия регион Окситани, който ще се проведе на 11 юни в Тулуза. Имаме да взимаме две титли. Все още не мога да си обясня как направих всичко това. Аз в последно време не съм тренирала, не спазвах режим, но все пак се чувствах в невероятна форма. В деня след мача, който изиграх, като се събудих, започнах да си мърдам краката в леглото, за да разбера къде имам мускулна треска. Единствено усетих леко напрежение в задните мускули и в рамената. Три седмици преди това си правих един тест за натоварване, който си правят спортистите. След него докторът каза, че сърцето ми е в добро състояние. Доволна съм и от факта, че моята възпитаничка Ема отбеляза 14 точки в този мач и имаше такова разбиране между нас двете, все едно сме играли цял живот заедно. Тя е много бърз играч и я намирах лесно с бързи пасове за контраатака. Хората казаха хубави неща за комуникацията между нас. Малката беше много горда след това. И на мен ми беше истинско удоволствие. След това празнувахме с фенове, беше много приятно. Направихме си барбекю. Сега се вълнуваме за финала с децата. В него ще срещнем Тулуза, който е подготвен от една от бившите националки на Франция Натали Фуртен. Двете поддържаме добра комуникация помежду си и сме горди, че се занимаваме с подрастващи. Вярвам, че в тази битка ще надделее отборът, който е по-добре подготвен психически. Познавайки Натали, сигурна съм, че ще си надъха доста децата. Аз обаче също ще го направя.  Досега никой при нас не е бил регионален шампион с две възрастови групи в две поредни години. Вълнувам се и за Емма, защото пък нейният отбор ще защитава тази титла при 15-годишните, която спечелихме миналата година. Така, че ни предстоят все хубави неща. Стискайте ни палци, приятели и до нови срещи!”

20.05.2017 г. | Блогъри

Истанбул 2017: Порасналото момче на Фенербахче (видео)

Истанбул ще даде финалните и най-силни емоции на сезона в Евролигата. Преди да се потопим в тях, BBALL.BG Ви представя още един от играчите, който може да прати играта на съвсем друго ниво в рамките на 40 минути. За 12 месеца той израсна със скоростта на светлината. От неуверено и навело глава хлапе срещу ЦСКА Москва преди година, днес в него си личат увереност, характер, мъжество и сила. Той не се притеснява от големите, а последното доказателство за това бе представяне му срещу Панатинайкос и общо 58-те му точки в плейофите. Сега за него предстоят най-важните мачове от сезона, а след три дни той може да стане шампион с Фенербахче в Евролигата за първи път в кариерата си. Дали Богдан Богданович е готов за това, ще ни покаже самият той по-късно днес от 21.30 ч. българско време във втория полуфинал от днешната програма срещу Реал Мадрид. Преди обаче да обере овациите в зала “Синан Ердем” в турския мегаполис, ето и кой е той: Роден е на 18 август 1992 г. в столицата на днешна Сърбия – Белград. Въпреки че от хлапе гони топката по улиците, той започва да играе организиран баскетбол в КК Звездара. Прекарва две години и в Алименти Баскет, с който за първи път показва качествата си във финалите на юношеската лига на Сърбия във Вършац през 2010 г. Няколко месеца по-късно е привлечен във ФМП, с който участва в младежката Евролига в Париж. На полуфиналите срещу Уникаха Малата нанизва ключова тройка със сирената, оформила 21-та му точка и праща тима си в мача за златото, въпреки че приключва и с контузия. През септември 2010 г. 18-годишният Богдан Богданович подписва първия си професионален договор с Партизан, но в първите си два сезона не получава много игрово време. Младокът обаче дочаква своя момент след завръщането в клуба на наставника Душко Вуйошевич и малко по малко става основна фигура в ростера на “гробарите”. През 2013 г. дебютира с тях и в Евролигата, като реализира средно по 5 точки и 1.8 борби в 6 мача. Приключва сезона успешно, с втория си трофей в Адриатическата лига. Устремът му продължава и през 2014 г., като реализира рекордните за себе си по онова време 25 точки срещу ЦСКА Москва в Евролигата, а освен това триумфира в сръбското първенство за четвърти път и попада в Идеалния тим на годината в Адриатика. За първи път получава и наградата за Изгряваща звезда в турнира на богатите след като събира всички общо 24 гласа от треньорите. Но това не е всичко. Партизан си осигурява 13-то поредно злато след 3-1 в серията с Цървена Звезда, а Богданович е избран за MVP на финалите със средно по 30.4 точки на мач. Въпреки успехите в Белград, Богдан има проблеми с тежкия характер на Душко Вуйошевич и това го принуждава да напусне през лятото на 2014 г. в посока Истанбул. Сръбският национал подписва с Фенербахче за 3.5 млн. евро на сезон в рамките на четири години, а освен това е селектиран от Финикс в първия кръг на драфта в НБА под №27. Същата година достига до финал на световното в Испания със Сърбия, а след разочарованието срещу САЩ на финала, решава да остане в Европа и да продължи да трупа опит. При “фенерите” Богдан Богданович получава възможността да работа с най-добрия треньор в европейския баскетбол Желко Обрадович. Въпреки че трудно се адаптира към новия си тим, постепенно 197-сантиметровият баскетболист свиква с темпото, което налага легендарният наставник и става все по-важен играч в ротацията му. През март 2015 г. Богданович реализира рекордните за себе си през сезона 25 точки срещу Армани Милано, а силната му форма изстрелва Фенербахче до историческо първо участие на Финална четворка в Евролигата. Малко след това прибира приза за Изгряваща звезда за втора поредна година, но тимът му финишира четвърти след загуба от ЦСКА Москва в мача за третото място с 80:86. През миналия сезон сърбинът се превърна в един от лидерите на Фенербахче, с който спечели златен требъл – шампионската титла в Турция, Купата на страната и Купата на президента, грабвайки и наградaта за MVP на финалите във втория и за първи път участва в Мача на звездите в южната ни съседка. В Евролигата пък си проправи път до финала, но ЦСКА Москва спря похода му към златото след 96:101 след продължение.  Сребърният медалист от Олимпиадата в Рио през 2016 г. стартира по ужасяващ начин настоящия сезон в Евролигата, след като изкълчи глезен в двубой срещу Жалгирис през октомври и след усложнения преминава през четиримесечно възстановяване. Завърна се обаче по-силен през януари и постепенно си върна добрата си форма, за да постави Панатинайкос на колене в плейофите през април и да прати Фенербахче на Файнъл Фор след 3-0 в серията. Сега пред него застава лидера от редовния сезон Реал Мадрид, но пък той ще има на своя страна верните си фенове в Истанбул. Извън терена гардът на Фенербахче прекарва времето си със своите съотборници. Близък приятел му е колегата му от националния отбор на Сърбия Никола Калинич, с който играе и в Турция. Късмет и положителна енергия тази вечер и по време на целия турнир ще му изпращат родителите му Драган и Ковилийка. Голям фен на видео играта “World of Warcraft”. През миналата година той се сдоби и със своя собствена звезда, която му бе подарена от почитатели на Фенербахче. Другите за него и той за тях: “Не съм правил нещо специално преди плейофите. Подготвях се по обичайния начин. Харесва ми да играя пред препълнени зали, а феновете да викат много. Харесва ми да доказвам, че съм най-добрият на терена. Начинът, по който играхме срещу ПАО, беше невероятен за нас. Гордея се с моите момчета и с привържениците. Спомням си разочарованието от загубения финал преди година. Гледал съм този мач поне 15 пъти на запис. Осъзнах грешките си и ще опитам да не ги допускам срещу Реал Мадрид”, споделя Богдан Богданович. “Богдан Богданович най-после е здрав, което е новина за нас. Когато него го нямаше, ние изглеждахме по различен начин. С него сме уверени и това се вижда на терена, той ни изкарва на различно ниво”, разказва съотборникът на Богданович във Фенербахче Екпе Юдо. “Богданович е много важен за нас. Той играе като лидер в последно време и се надявам да бъде на същото високо ниво и по време на Финалната четворка в Евролигата”, пожелава си треньорът на турския шампион Желко Обрадович. Вижте го в действие: 

19.05.2017 г. | Блогъри