Без революция, идеи и вяра няма как да стане, допълва още президентът на Левски
Черното тото трябва да се отреже веднага, но не е причината да сме на това дередже, допълни спортният директор на Рилски спортист
Не мога да повярвам, че женския ни баскетбол е на такова ниво, споделя с болка в сърцето българката
Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com
16-годишната Глория отглежда Леброн Джеймс сама, научава го да минава през всички трудности в живота
“Студентите” гостуват в Белград от 21.00 ч. българско време
Юношата на клуба предпочете да остане и да се бори в тежката конкуренция за място
Ръководството на шампионите картотекира 33-годишното тежко крило за Европа
Крилото изведе САЩ до олимпийското злато
Големите трудно биват забравяни, следите им остават дълго след като за последно са затворили вратата на съблекалнята след себе си и са окачили кецовете на стената. Този път последва и любимецът на Франция Тони Паркър, който сложи край на забележителната си кариера с националния отбор на Франция. “Не съжалявам за нищо. Последните 16 години от живота ми бяха невероятни. Разочарован съм от това, че загубихме, но играчите на Испания бяха страхотни този път. Взехме решение да спрем Пау Гасол, но пък Никола Миротич се разигра. Това е баскетболът”, заяви Тони Паркър. “Гордея с всичко, което постигнахме през тези години. Благодаря на Венсан Коле за страхотната работа с отбора. За първи път в историята участвахме на две поредни Олимпиади. Освен това имаме медал през всяка една от последните пет години. През 2005 г. се навършиха 50 години от последното отличие на Франция. Радвам се, че започнахме отново да печелим”, допълни гардът. “Петлите” не успяха сбъднат мечтата си и да стигнат до отличие на Олимпиадата, след като за втори път в рамките на четири години загубиха от Испания на 1/4-финалите, но този път с 67:92. Това бе и последната поява на най-големия спортен форум в света за един от най-добрите гардове на Стария континент през последните години Тони Паркър, който не сдържа сълзите си след края на двубоя. “Испания имат страхотно поколение. Ако не бяха те, ние щяхме да имаме 10-15 медала досега. Това са невероятни играчи. Те спечелиха срещу нас, затова до края аз ще им стискам палци. За мен остават невероятни моменти, особено през 2013 г., когато станахме европейски шампиони. Благодаря на Господ за всичко това. За мен бе чест да играя срещу Пау Гасол. Двамата обаче сме и големи приятели. Постоянно се шегуваме. Побеждавал съм го неведнъж в НБА, така че балансът е възстановен”, пошегува се Тони Паркър на раздяла с Франция. Четирикратният шампион със Сан Антонио в НБА, който навърши 34 години през май, има на сметката си две участия на Олимпийски игри. В Лондон преди четири години той и тимът му финишират седми, а Паркър реализира средно по 15.7 точки, 2.8 борби и 3.2 борби в 6 двубоя. В Рио пък MVP на Евробаскет 2013 остави срещу името си средни показатели от 13.2 точки, 1.2 борби и 3.8 асистенции в 5 двубоя, като пропусна само мача със САЩ заради контузия в палеца на крака. Най-големите успехи на Тони Паркър обаче са на европейска сцена. Роденият в Брюге, Белгия баскетболист може да похвали със златото от шампионата на Стария континент в Словения отпреди три години, където записва средно по 19 точки в 11 срещи, както и със сребро от Евробаскет 2011 в Литва и бронзовите медали от Сърбия 2005 и Германия и Франция през 2015 г. След като преминава през всички формации при подрастващите на националния отбор на Франция, Тони Паркър дебютира при мъжете през 2001 г., като участва на следващите осем поредни европейски първенства, но травми го оставят извън терените по време на световните през 2006 г. в Япония и през 2010 г. в Турция. Реализатор №1 на шампионатите на Европа през 2011 г. и 2013 г. Най-добър баскетболист на Стария континент през 2013 г. и 2014 г. Безспорните баскетболни качества на Тони Паркър се допълват от образа му на роден победител, лидер, безпощаден стрелец и съотборник, който винаги е готов до помогне на всеки на паркета. Гардът е пример за уважение към колеги, треньори и дори към срещу съперници. Ето какво оставя Тони Паркър на Франция:
Сензацията на турнира при мъжете на Олимпиадата в Рио де Жанейро се казва Австралия. Тимът на Андрей Леманис е лидер в група А на турнира преди срещата между Сърбия и САЩ с актив от 3 победи и 1 загубa. Целта на австралийците е златото в Бразилия, макар на мнозина тази мечта да се струва трудно осъществима в присъствието на американците. Австралия разполага с невероятен колектив, изграден от звезди от НБА като Андрю Богът, Матю Делаведова и Пати Милс и момчета от местни отбори като Камерън Беърстоу (Бризбейн Булетс), Кевин Лиш (Сидни Кингс) и Дейвид Андерсън (Мелбърн Юнайтед). На своя страна селекцията на 47-годишния Леманис има и фенове си, които са сред най-всеотдайните в Рио, както и силата на “Бумърс”. Прякорът на австралийците, в който бразилските коментатори се влюбиха още на старта на Олимпийските игри, всъщност си има история. Така в някои части на Зеления континент наричат кенгуруто, което присъства като символ на всеки един двубой на Андрю Богът и компания на международни състезания. Боксиращото се кенгуру е запазена марка на Австралия, а изображението му, освен в баскетбола, се използва още и в спортове като крикета, тениса и футбола. Поглед назад в историята показва, че животинката, която е символ на непримиримост и бързина, се среща за първи път през 1891 г., когато карикатура на бойното кенгуру Джак и проф. Лендерман се появява в списание “Мелбърн Пънч”. От края на 19-ти век снимки на кенгура се появяват по боксовите ръкавици на състезатели по целия свят, а след това дори се създава концепция в бокса по този повод.
Следващият съперник на България в евроквалификациите Словения може да разчита на най-голямата си звезда Горан Драгич за мачовете в група Е. 191-сантиметровият гард е пример за подражание на децата в родината си, а освен това бързо заплени сърцата на феновете и на Маями, които радва с изявите си през последните две години. Горан израства по улиците на Любляна, тичайки след футболната топка. Мечтае да се отдаде на играта с коженото кълбо, но контузия го принуждава да смени спортовете. Като всяко хлапе в Европа, става в 3.00 ч. през нощта, за да гледа мачове от НБА. В детството си се възхищава на Майкъл Джордан, Алън Айверсън и на бъдещия си съотборник във Финикс Стив Неш. Наред със спорта, Горан заляга здраво над учебниците. Полага сериозни усилия в училище и не пропуска нито един час. Увлича се по езиците. Владее перфектно словенски, сръбски, испански и английски. Това пък го прави още по-освободен извън терена. Около него винаги има тълпи за снимки и автографи. Съдбата му поднася награда през 2003 г., когато е забелязан от треньорите в школата на Илирия, който участва във Втора лига в Словения. 12 месеца по-късно го привличат в Слован, а през 2005 г., на 19 години получава първата си голяма награда (б.а. - за новобранец №1 в словенското първенство). Следват две поредни участия в Мача на звездите в родината му през 2005 и 2006 г. След година в испанския Мурсия, Горан Драгич се завръща в Словения, за да облече екипа на Олимпия Любляна, с който става шампион на страната си през 2008 г. Родината обаче вече е малка за качествата му и той се насочва към НБА. През същата година е избран във втория рунд на драфта под №45 от Сан Антонио, който обаче го праща във Финикс след трейд със Сънс. Три години Горан попива от съветите на големия Стив Неш, с който играят при “слънцата”. Хюстън забелязват словенеца и го привличат през 2011 г., като той се отплаща на ръководството на Рокетс за шанса със средно по 11.7 точки и 5.7 асистенции в 66 двубоя през 2011/2012. След това Горан се завръща във Финикс, за да изнесе най-силния си сезон в лигата със средни показатели от 20.3 точки и 5.9 асистенции през 2013/2014. Освен Горан, в Финикс си имат и още един Драгич – брат му Зоран, но през февруари 2015 и двамата са трейднати в Маями. Хийт малко по малко свикват с Горан, но братя му е освободен. През миналото лято суперзвездата на Словения подписа петгодишен договор на стойност $90 млн. с клуба, а в Маями се надяват на още по-силни изяви от него през новия сезон в НБА. 30-годишният Горан Драгич е неизменна част от националния отбор на Словения. Кауза, на която е отдаден вече 10 години. Дебютът си за мъжкия представителен отбор прави 2006 г., на световното първенство в Япония. Ролята му на лидер на Словения обаче си проличава на Евробаскет 2009 и на шампионата на планетата през 2010 г. в Турция. На следващите две европейски дуото Драгич радва привържениците на Словения, като през 2013 г. Горан е сред най-добрите в Любляна и е избран в Топ 5 на турнира. Година по-късно е избран и за капитан на отбора след като Яка Лакович прекратява кариерата си. През 2014 г. гардът е единственият играч от НБА, който не попада под ограниченията на лигата за международни мачове и участва във всички двубои на Словения на световното първенство в Испания. Съвместно с успешната си кариера, Горан се радва и на прекрасен живот извън залата. Малко преди Евробаскет 2013 той си врича във вярност на дългогодишната си приятелка Мая, а няколко месеца по-късно се ражда и първата им рожба – Матео. Двамата не пропускат мач на Горан, а със сигурност и днес ще му стискат палци срещу България.
Казват, че когато искаш нещо много силно, няма как някой да те спре. Това важи и за най-голямата ни надежда в мъжкия баскетбол след Александър Везенков - Йордан Минчев. През последните три седмици името му се споменаваше все по-често и по-ясно в Македония, по време на европейско първенство, Дивизия Б за юноши до 18 г. И неслучайно. Двуметровото крило обра по-голямата част от индивидуалните призове на шампионата в западната ни съседка. Стана MVP и Реализатор №1 на турнира, а освен това попадна и в Идеалната петица на турнира. За да достигнеш до върха никога не трябва да забравяш откъде си тръгнал През есента на 1998 г. в Сливен се ражда бъдещият лидер на националния ни отбор за юноши до 18 г. В семейството на Данчо спортът е призвание. Майка му Миглена и баща му Динко са се занимавали с лека атлетика, а до 18-годишната възраст сестра му Деница също гони топката в залата, но контузии я принуждава да се откаже от играта. Щафетата поема брат й, който прави първите си стъпки в школата на едноименния тим от родния си град под ръководството на треньора Събин Маринов. Първият си кош вкарва на 5 години, на площадката пред блока. Докато расте Рейджон Рондо и Бостън засилват обичта му към баскетбола. Качествата му са усъвършенствани в школата на БУБА Баскетбол, с чийто тим завоюва не и две награди през годините. Пази обаче скъпи спомени от републиканското първенство през 2010 г., където достига до приза за MVP. Следващата стъпка в израстването му е Левски, с който през 2014 г. става шампион при кадетите до 16 г. и прибира наградата за “Най-полезен играч” в държавното ни първенство в тази възраст. “Осъзнавам това, което се случва с мен. Опитвам се да стоя здраво стъпил на земята, защото все още не съм постигнал нищо, с което да се възгордявам или да ме кара да летя в облаците. Не бих казал, че се вземам много насериозно. Старая се да не си вирвам носа, както се казва и да не си повишавам самочувствието прекалено. Тренирам всеки ден, не съм спирал да го правя. Този сезон ми се събраха доста мачове, като в момента се опитвам да надграждам и да бъда като черноработник в мъжкия отбор на Левски, за да продължа да се развивам”, споделя пред списание "Баскетбол" преди месец Минчев. Опитът в Гърция През лятото на 2013 г. става MVP и на престижен камп в Гърция, където е редом до настоящите си съотборници от юношеския ни национален отбор Владиян Аврамов и Мартин Коцев, както и с треньора Мануел Марков. Тогава крилото преборва конкуренцията на 60 млади баскетболисти от южната ни съседка, както и от Кипър, Полша, Ирландия и Румъния. Сливналията обаче не се задоволява само с това, а продължава да се развива. През 2014/2015 моментът на Йордан Минчев настъпва и той дебютира в мъжкия на Левски, който се бори с финансова криза и е принуден да даде шанс на голяма част от юношите си. Решение, за което към днешна дата в клуба едва ли съжаляват. Всяка минута на паркета дава все по-голяма увереност на крилото, което черпи от знанията на тогавашния си треньор Константин Папазов, като дебютира и в Адриатическата лига на 16 години. Лято 2015 не оставя много време за почивка на Данчо, който е повикан при 18-годишните национали на Михаил Михайлов за европейското, Дивизия Б в Австрия. Освен това получава честта да бъде капитан на тима ни и не разочарова треньорите си, като завършва като най-добър борец на шампионата със средно 10.4 овладени под два ринга топки. За ЦСКА Москва През миналия септември Йордан Минчев получи възможността да се подготвя с ЦСКА Москва (б.а. настоящият европейски клубен шампион) под ръководството на Димитрис Итудис. Ето и с какви впечатления остана от престоя си в руската столица. “Беше невероятно изживяване. Москва е най-големият град, в който съм бил до момента, а ЦСКА е уникална организация, всичко е на изключително ниво. Усетих огромна разлика в начина на подготовка. До момента, в който отидох там, не бях тренирал по такъв начин. Всичко се правеше дозирано и без много натоварване. Не липсваше забава по време на тренировките, имаше доста състезателни игри. Мога да кажа, че ЦСКА Москва е истински пример за колектив. Всички се отнасяха много добре с мен, веднага ме приеха в отбора. Нямаше я тази звездомания, а говорим за играчи като Кайл Хайнс, Арън Джаксън и новото попълнение Джоел Фрийланд, който миналия сезон бе в НБА. Всички бяха много земни. Нямаше нещо конкретно, върху което Итудис да ми е казал да работя. Аз си знам слабостите и всяка тренировка обръщам внимание на тях. Естествено, посъветва ме, ако искам да съм в този отбор, да продължа да тренирам усилено, защото ще продължат да следят развитието ми”, разказва тогава пред "Тема спорт" талантът на “сините”, за който в Москва към днешна дата чуват само хубави неща. След две седмици при руснаците, Йордан се завръща в България и се присъединя към мъжкия отбор на Левски, но вече с треньор Николай Господинов (б.а. – след като Тити Папазов се отказва от професията след 17 години и пое клуба като президент). През последната година двуметровият баскетболист се превръща в основна фигура в състава на столичани заедно с Алекс Симеонов, Евгени Хаджирусев и Венцислав Петков. Минчев се вслушва и в ценните съвети на по-опитните в отбора като Павел Иванов, който през ноември 2015 г. пое към Аржентина, за кратко играе и с Христо Николов, а около него от Нова година пък са Станислав Славейков и Круд Дойчинов. От началото на 2016 г. начело на Левски застава Мануел Марков, който извежда и вторият тим до златото в турнира за Купата на БФБ. 17-годишнто крило пък прибира наградите за MVP и Реализатор №1 на турнира, като става и шампион в А група. Това не е всичкo През 2015/2016 Йордан Минчев участва в Мача на звездите в Пловдив, като надвива конкуренцията в конкурса по умения. Освен това със столичани стана първенец в държавното първенство за младежи до 19 г., записвайки средно по 27.3 точки и 9.8 борби, което му донесе и приза за “Най-полезен играч” на финалите. Така младокът остави срещу името средни показатели от 12.4 точки, 5.3 борби и 1.9 асистенции в общо 83 двубоя през последната година. Мечтата за Евролигатa Силното представяне на Йордан Минчев в Македония е поредното доказателство, че ако той продължава да работи по същия начин и за в бъдеще, може би няма да е далече времето, когато България ще има още един представител в най-силната клубна надпревара на Стария континент (б.а. – през миналия сезон Александър Везенков дебютира в турнира с Барселона). “Голямата мечта ми е да играя в Евролигата. Това наистина ще бъде реализиран пробив за мен”, разкрива още Йордан Минчев, а ние му го пожелаваме от все сърце. Снимки: LAP.BG и ФИБА
Ахин Пот ще дърпа конците в нападението на Балкан през 2016/2017
Новият център на Академик Пловдив
