Quantcast
Добър Николов, Остров без грешка в Полша
Левски показа характер и обърна Спартак в Плевен
Берое отново би Черно море, който довърши мача без треньор
Лукойл мина през иглени уши в "академичното" дерби
Победа №8 за Монтана при дамите
Рилецо взе частичен реванш срещу Балкан

Водещи заглавия

Последни резултати

  • Сакраменто Денвър 116 100
  • Голдън Стейт ЛA Клипърс 123 113
  • Кливланд Ню Йорк 119 104
  • Ню Орлиънс Хюстън 99 129
  • Орландо Портланд 103 112
  • Детройт Шарлът 114 108
  • Армани Барселона 78 83
  • Фенербахче Олимпиакос 67 64
  • Цървена Звезда Галатасарай 77 58
  • ЦСКА Москва Макаби 93 81
  • Нефтохимик Хасково 2012 64 78
  • Берое (жени) Монтана 79 76
  • Индиана Вашингтон 98 111
  • Чикаго Бостън 104 103
  • Монтана Септември 97 119 53
  • Хасково 2012 Берое (жени) 82 76

Фейсбук статус

Гост на BBALL.bg

Александър Везенков| Гост на BBALL

Ако симпатизирате и се радвате на успехите на талант №1 на българския баскетбол, можете да изпращате вашите въпроси на имейла ни - bballbg@gmail.com

Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Димитър Маринчешки

Умението да поемаш отговорност е от съществено значение в баскетбола. Това е едно от нещата, които се опитваме да разкриваме чрез рубриката ни „Предай на малките“. В нея Ви запознаваме със съветите на вашите любими играчи, ако сте решили да се занимавате професионално с баскетбол или просто искате да се усъвършенствате. Тази седмица отправяме поглед към Плевен, където в зала „Балканстрой“ се вихри следващият ни гост. Въпреки, че Спартак не успя да стигне до Топ 4 в турнира за Купа България 2017, Димитър Маринчешки се представя силно в последно време и със сигурност ще създава още доста проблеми на съперниците на плевенчани.   “BBALL Предай на малките” с Димитър Маринчешки: 1. Какво си спомняш от първата си тренировка? - Помня, че бях много дълъг. Треньорите ме харесаха, защото нямаха много високи момчета за позиция 5. Започнах да се занимавам с баскетбол покрай майка ми. Тя е близка с един от първите ми треньори Янко Янчев и от дума на дума се озовах в залата. И сега се чувам с него от време на време. Разговорите ни винаги са забавни и можеш да научиш нещо ново. 2. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и до колко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Да, разбира се. След края на сезона първо почивам и след около месец започвам с отработващите тренировки, фитнес и след това постепенно с баскетбол. Определено през лятото трябва да се работи. Това е начина да изградиш индивидуалните си качества. 3. Кошът с най-голямо значение за теб… - Беше на едно републиканско в Пловдив през 2003 г. Аз бях на няколко месеца тренировки и бях малко неориентиран, но имахме добър гард в лицето на Емил Колев. Работеше доста с топката и доста често ми подаваше. Така вкарах един кош, който ни класира на полуфинал. 4. Най-трудният ти момент в кариерата досега… - Може би финалите в първенството срещу Лукойл Академик през 2014/2015. Не бях с основна роля в Балкан тогава, но много исках да победим и да станем шампиони, но в крайна сметка загубихме четвъртия и петия мач. 5. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш старт на мача 0-4? - Трябва да забравиш за това и да продължиш напред. Трябва да стреляш с увереност и самочувствие, защото това тренираш всеки ден и трябва да се получи. 6. Спартак е един от отборите, който използва стрелбата от дистанция доста често. Каква е тайната на вашия точен мерник зад дъгата? - Това е стилът на отбора от доста време насам. Освен това Александър Дяковски е събрал едни от най-добрите стрелци в България в лицето на Мартин Маринов, Константин Коев и Александър Груев. Това си е нашата игра и няма да се промени със сигурност. 7. Само правилното позициониране под коша ли е от значение за овладяването на повече борби? - Това със сигурност е важна част от играта, но освен това е важно и да имаш съотборник като Милован Савич, който умее да разчита всяка една ситуация. Сработихме се супер с него. Досега не съм имал такъв партньор в подкошието, така че наистина играем успешно и се надявам това да продължи. 8. Какво е мнението ти за конкуренцията в НБЛ Виваком? - Мисля, че първенството е доста оспорвано. Видя се, че доста отбори като домакини взеха победи срещу лидерите. Тимът на Академик прави най-голямата изненада в шампионата досега. За мен се получават доста интересни мачове. 9. След четвъртото място от миналия сезон, сега мечтаете ли за медали в Плевен? - Разбира се, всяка година сме тук, за да надграждаме това, което сме постигнали. Този сезон смятам, че имаме шанс за отличие. 10. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Бих ги посъветвал да слушат треньорите си. Все пак те са хора, които разбират не малко и могат да им дадат опит и насоки в играта. Трябва и да отдават енергията си отговорно на баскетбола, за да бъдат колкото се може по-успешни. Визитка: Димитър Николаев Маринчешки – роден е на 8 септември 1990 г. в София. Обичта към спорта получава от родителите си. Баща му е една от легендите на родната фехтовка Николай Маринчешки, а майка му Боянка Маринчешка е бивша баскетболистка на Академик, а преди това като девойка играе и за Берое. Топката хваща в школата на школата на Академик София под зоркия поглед на треньорката Бояна Митрева. След това работи със специалисти като Янко Янчев и Марио Андреев. След това преминава през ЦСКА, Овергаз, Ямбол и Балкан, като за кратко трупа опит и с Хефингер в Люксембург, а през 2013 г. е част от подготовката на шведския Насьо. През последната година и половина пък е в Спартак Плевен, с който през миналия сезон достигна до полуфинал в мъжкия ни елит. През 2016/2017 Димитър Маринчешки записва средно по 17.1 точки, 9.3 борби и 2.5 асистенции в 16 мача на плевенчани при успеваемост в стрелбата от средно разстояние 53%. 

18.02.2017 г. | Рубрики

“BBALL Предай на малките” с Тихомир Желев

Желанието да се развива е неизменна чaст от живота на всеки спортист. То заема и важно място в рубриката ни “Предай на малките”, чрез която всяка седмица Ви разкриваме съветите на вашите любими играчи, ако сте решили да се занимавате професионално с баскетбол или просто искате да се усъвършенствате. В нея вече Ви срещнахме с Христо Захариев (Лукойл Академик), Станимир Маринов (Балкан) и Станислав Цонков (Черно море). Този път е ред на един от най-верните бойци на Любомир Минчев в Берое – Тихомир Желев. Той притежава убийствена стрелба от разстояние, с която може да попари надеждите на всеки. В последно време от точния му мерник страдат и тимовете в Балканската лига. В арсенала си има още бързина и техника, затова не го изпускайте от поглед, ако сте срещу него на игрището. Как е постигнал всичко това, разберете от самия него: 1. Какво е първото нещо, което научи на тренировка? - Може би това, че ми харесва и обичам да играя баскетбол. 2. За кои от баскетболните елементи си полагал най-много усилия? - Определено за играта в защита се полага най-голямо усилие. Нападението е до голяма степен удоволствие. 3. През лятото отделяш ли време за индивидуална подготовка и доколко важна е тя за изграждането на един баскетболист? - Лятото е моментът за развитие на индивидуалните качества на играча и всеки трябва да работи върху този компонент от играта си, в който изостава, а и да усъвършенства друго, в което е по-добър. 4. Как е правилно да се реагира, когато стрелбата не ти потръгне и имаш старт на мача 0-4? - Според мен няма значение колко си изтървал, ако нямаш друга опция и си оставен сам на позиция за стрелба, трябва да я стреляш. 5. Изпускал ли си ключова стрелба в последната минута на двубоя? Как се справя един спортист с подобeн товар? - Изпускал съм не веднъж. На всеки се случва. Това е нещо нормално, част от играта. След това си мисля как и дали съм можел да изиграя по друг, по-успешен начин ситуацията. 6. Кой е най-щастливият ти момент в кариерата досега? - Най-щастливи бяха юношеските ми години. 7. Какво e мнението ти за конкуренцията в Балканската лига? - Има добри отбори. Ние сме силни като домакини и още нямаме загуба у дома в Балканската лига, но като гости играем по-слабо и от там натрупахме няколко загуби. Надявам се да оправим това. 8. Какво би казал на децата, които сега започват да тренират? - Искам да им кажа да обичат играта и да се забавляват. На моменти играта може да изисква от тях някои лишения, но те не трябва да се отказват, а трябва да гледат положително на това, защото баскетболът ще им даде много повече. Визитка: Тихомир Живков Желев – роден е на 24 септември 1990 г. в морската ни столица. Висок е 193 см. Играта с оранжевата топка го увлича още като ученик, в школата на БК Варна под зоркия поглед на треньора Димитър Керемедчиев. След това продължава да се развива в люпилнята за таланти на Черно море, където работи с наставници като Борис Борисов, Емил Борисов и Петко Делев. Преминава през всички формации на варненци при подрастващите, за да дебютира в мъжкия отбор през 2008/2009 и да достигне до финал в мъжкия ни елит. На сметката си има още и бронзови медали от турнира за Купата на България през 2010 г. в Ямбол и през 2012 г. в Самоков. През лятото на 2013 г. гардът преминава в редиците на Берое, чийто екип носи вече четири години. През миналия сезон със старозагорци Тихомир Желев игра полуфинал в Балканската лига и финишира трети на турнира за купата в Ботевград. През 2016/2017 Тихомир Желев реализира средно по 10.1 точки, 2.4 борби и 3.4 асистенции в 14 мача в НБЛ Виваком, както и средни показатели от 9.6 точки, 2.5 борби и 2.4 асистенции в 11 двубоя в Балканската лига. Дългогодишен юношески и младежки национал на България, като за последно е част от ростера на 20-годишните ни баскетболисти на европейското, Дивизия Б в Австрия през 2010 г., където тима ни финишира на четвърто място. Вижте най-добрите отигравания на Тихомир Желев от 2015/2016: 

10.02.2017 г. | Рубрики

Блогъри

Лукойл и ефектът на пеперудата

В теорията на хаоса, Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия. Там, където малка промяна на параметър може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на този ефект, е извлечено от теорията за образуването на урагана, която се основава на това дали дадена пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици преди това. Казано с по-простички думи, нищо сторено на този свят не остава без последствия. И рано или късно, животът ти отвръща с тази жътва, която заслужаваш докато си сеел семето на собствената си съдба.   Вчера ръководството на Лукойл уведоми баскетболната общественост, че продължава да вярва на своя треньор, но че се разделя и желае късмет на досегашния си капитан. Много, много тъжно. Тъжно е, че в съблекалнята на шампионите (да, те все още са такива!) са я докарали дотам, че да няма място едновременно за Тони Дечев и за Филип Виденов. Когато след звучен провал един треньор остава, то на дръвника се залагат непокорните и излишните глави. Виденов със сигурност е от първите. Защото такива като Виденов могат да бъдат неудобни, но не и излишни. Защото в живота на всеки спортист има моменти, в които емоциите говорят по-силно от хиляди думи. Интересно какво ли му е минало през главата на доказан войн като Филип, на който за втора поредна година се наложи да вземе сребърния плакет в турнира за купата?!  Лукойл… Страх, отчаяние и примирение по време на финала, неудовлетворение и съсипани физиономии след сирената… Това крещеше в погледа на всички в Академик. Какво прочетох аз в погледа на Виденов, стоейки на сантиметри от него по време на награждаването? Прочетох гняв. Тих, мълчалив, шампионски гняв. Всъщност, изисква се смелост да вдигнеш глава след подобен погром. Големите приемат провалите тихо. Като Виденов, който се оттегли стиснал челюст в съблекалнята. Без да подозира, че там скоро няма да бъде желан.  Лукойл избра Дечев и жертва Виденов. Обяснение за това няма да получим никога. Иначе логично качи на първия самолет едно от най-големите недоразумения, стъпвали на родна земя – Мелсан Бесабе, на когото не само, че не би трябвало да му се дава заплата, а напротив. Бесабе бе този, който трябва да плати на Лукойл за причинените морални щети с недодяланите си, епизодични изяви с екипа на „студентите“.  Няма обяснение и защо Лукойл ще търси нов капитан, но още търпи още едно от най-странните си и най-нескопосани попълнения в новата си история Джеръм Антъни Бийн, който в пакет с Бесабе трябваше да е поел към най-близкото летище в Пловдив още преди да са загасени лампите в „Колодрума“. Против всякаква логика същият този мистър Бийн получи кредит на доверие от Дечев във финала – лукс, който някои други, нямаха.  Лукойл обаче не бива да замита проблемите си под килима и да стоварва всички грехове върху гърба на оказалия се ненужен Виденов. А проблеми в Лукойл, колкото щеш. Като се започне от примирените и уплашени момчета, които бяха пометени във финала от пръскащия амбиция и смелост тим на Берое и се стигне до пробойните в селекцията на "студентите" и бомбите със закъснител, които със или без Виденов, ще продължават да тиктакат.  Но да се върнем на Филип. На 36 години той не е просто играч, не е просто капитан, с който можеш да се разделиш с три изречения. Той е институция. Той не заслужава подобно отношение, дори само заради наследството, което е оставил на българския баскетбол. А ако в Правец са забравили, то нека им припомним. Виденов е единственият българин, носил екипите на европейски грандове като Реал Мадрид и Цървена Звезда. Възпитаник на университета Western Kentucky, играл под ръководството на бившия помощник във Финикс Сънс Денис Фелтън. 196-сантиметровият гард преминава през иранския Азад, руските Красние криля и Нижни Новгород, турските Одрин и Текелспор, полския Асеко Проком, сръбските Цървена Звезда и ФМП Железник, испанските Гранада, Кахасол и Реал Мадрид, френския Нанси и хърватския Сплит. Във визитката си има купата и суперкупата на Полша от 2011 г. и участие в Мача на звездите в Турция през 2006 г. Това стига ли Ви?! Явно не.  Чудя се на Тони Дечев, който с лека ръка се лишава от най-класния си и най-опитния си човек. Не мога да повярвам, че има треньорски щаб, който да покаже вратата на своя капитан, каквото и да се е случвало между четирите стени на съблекалнята. Знам само, че в Лукойл не е имало друг преди Дечев, който да е получавал по-голям кредит на доверие и който да е запазвал поста си не след един, а след два поредни провала в турнира за купата.  Но в Лукойл е така. Там никога не дават категорични отговори. Но каквито и да са те, затръшнатата врата в лицето на Виденов моментално става част от Ефекта на пеперудата. Каквото посееш, това ще пожънеш. Постъпките ти днес ще бъдат твоето утре. Теорията на хаоса не знае що е прошка. Колкото до Филип, за него не бива да се притесняваме. Той е войн, ще вдигне глава и ще се бори. Както досега, така и занапред.  На добър час, войнико! Нито един капитан не е забравен…  

24.02.2017 г. | Блогъри

Приятели и кумове до прага на „Колодрума“

В 18:30 часа днес (19 февруари) едно приятелство ще остане извън пределите на зала „Колодрума“. Защото отстрани до паркета наборите Любомир Минчев и Тони Дечев ще бъдат съперници. Тазгодишните финалисти на Купа България са Берое и Лукойл Академик, и макар изключително близки в живота, родените през 1971 г. наставници на старозагорци и „студенти“ са решени на всичко, за да спечелят треньорския дуел. В общата баскетболна история на Минчев и Дечев стоят пет спечелени трофея като съотборници. Две титли (2000, 2001) и една купа (2001) с Левски под ръководството на Константин Папазов, както и титла и купа със Славия през 1997-ма, когато начело на отбора е Росен Барчовски. Дълго време двамата са и съотборници в националния отбор. Приятелството между двамата датира отпреди почти 30 години, а освен това са роднини, защото селекционерът на националния отбор на България е и кум на Тони Дечев и съпругата му Красимира. И въпреки че Минчев смята, че „пред кум не се гази“, днес в Пловдив един от двамата ще спечели първия си трофей от Купата на България като старши треньор, а другият отново ще остане с празни ръце. За три сезона в Стара Загора, Минчев за първи път е на финал. Преди това и начело на Левски, Лукойл Академик, Черно море, както и на младежкия национален тим до 20 г., който бе част от НБЛ през 2012/2013, специалистът не е печелил турнира. Тони Дечев пък е старши треньор на Лукойл от 2015 г. насам, и въпреки че изведе „студентите“ до две шампионски титли, над главата му все още тегне мисълта от загубения финал с 80:90 от Рилски спортист отпреди година. И единственият начин тази вечер да „прибере“ отличието в Правец, където за последно бе през 2013 г., е да огорчи кума си. 

19.02.2017 г. | Блогъри