“Най-важното нещо е да се опитваме да вдъхновяваме хората, за да могат да бъдат страхотни в това, което искат да правят.”
Тези думи принадлежат на легендарния Коби Брайънт, който го няма вече пет години, но заветите му определено могат да ни послужат. Сетих се за тях снощи докато гледах атмосферата в “Арена Ботевград” преди, по време и след мача на националите срещу Швеция, спечелен от нашите с 81:77 след драма с продължение. Въпреки това, “лъвовете” не успяха да победят с повече от 14 точки, а класирането им на Евробаскет 2025 минава без задължителна победа срещу световния шампион Германия в Бамберг на 23 февруари, както и през загуба на Швеция от Черна гора. Мисията изглежда наистина невъзможна, но както казват надеждата умира последна.
Да се върнем обаче на вчерашната вечер в “Арена Ботевград”. Емоциите определено бяха много, а препълната зала в мразовитата февруарска вечер няма как да не e стоплила сърцата на селекционера Росен Барчовски и неговите момчета.
Залата бе изпълнена още час преди мача, а още на загрявката си преди него българите усетиха положителната енергия. Когато обаче на паркета се появи Александър Везенков всичко се промени. Всяко едно отиграване на крилото на Олимпиакос бе посрещано от оглушителни овации от публиката, а при всяко споменаване на името му от диктора в залата въздухът сякаш трептеше. Истински празник!
Смятам, че баскетболът е игра за интелигентни хора, но и доста близка до музиката. И в музиката, и в баскетбола, композиторът подрежда така нотите, че да се получи перфектното звучене. Всяко едно движение на Александър Везенков на паркета в “Арена Ботевград” снощи бе като най-правилно избраната нота в музикално произведение. Неслучайно, дори от ФИБА определиха зверския дабъл-дабъл на Александър Везенков от 40 точки и 18 борби като “майсторски клас”.
Майсторът Везенков получи и своята наградата след края на двубоя. 206-сантиметровият баскетболист дълго след финалната сирена раздаваше автографи и се снимаше с феновете в залата, много от които и деца. Именно светлината в очите на малчуганите след срещата с Везенков, която видях, ми напомниха думите на Коби за вдъхновението. Това ме кара да не губя вяра за българския баскетбол. Вярвам и силно се надявам, че някъде там сред тези деца, докоснали се до най-добрия български баскетболист се крият следващите след него. Тези, които след време ще радват и вдъхновяват, ще бележат и ще се раздават за България до последната си капка сила, въпреки умората, така както вчера го правеше Александър Везенков в продължение на 44 минути на терена.
Да, не изпълнихме целта си в четвъртък и не спечелихме с повече от 14 точки срещу шведите. Факт! Вярно е обаче и друго – спечелихме толкова много детски усмивки в “Арена Ботевград”. Спечелихме ги за баскетбола! А това е победа и то голяма, благодарение на Александър Везенков, защото когато той е с екипа на България за нас е празник!
