„Не съм очаквал подобно посещение. В интерес на истината съм много приятно изненадан. Връща ми спомени отпреди 30 години, точно толкова минаха. Винаги съм имал специално отношение към Плевен, града и хората, с които съм играл. Това са били едни от най-успешните ми години не само като играч, а и като отбор. Тогава бяхме недосегаеми с Плама Плевен, изиграхме много мачове в европейските клубни турнири, победихме отбори, които в момента са лидери в първенства. Да, вече са в по-различни състави, но тогава ние играехме само с българи. С удоволствие идвам тук, да гледам и да водя мач срещу Спартак. Бях впечатлен много и развълнуван от начина, по който ме посрещнаха, когато играхме и двата мача с Миньор 2015. Уважение от публика, която е запомнила от това, което съм направил, но не съм само аз. Надявам се такова да бъде уважението към всички тези мой съотборници от шампионския отбор на Пламa”, това заяви Георги Младенов след представянето на книгата си “Моят живот, моята игра” в Плевен.
„Надявам се тази среща да е била полезна не само да си промотирам книгата. Тя не е с някаква финансова цел. Ако продам 25 милиона бройки, тогава вече може да говорим за финансови дивиденти, но тя не е направена заради това. Тази автобиография е написана, защото смятам, че много от хората и играчите, които са били и са дали нещо на българския баскетбол, са в забвение. Дано тя да подсети някои, че е имало баскетболисти, които са били в Плама и са играли в националния отбор. Много от младите в Плевен не помнят, но трябва да знаят, че един град, който няма минало, няма как да има и бъдеще. Това не съм го измислил аз. Това идва от много по-интелигентни хора и успели хора. Смятам, че този град заслужава да има спомени и да помни тези, които са спечелили титли и са направили хората щастливи. Двете шампионски титли и Купата са първите трофеи в историята на клуба. Щастлив съм, че съм част от тях“, добави специалиста.
„Така се случи, че Плевен се оказа втората дестинация за представянето на моята книга. Аз имах доста предложения, но когато издателят ми каза, че има вариант за Плевен, отговорих, че направо отиваме. Въобще не съм го коментирал. Казаха, че в града е имало интерес книгата да се представи. Дори не съм се замислял, само времето ме притесняваше кога ще се случи, защото допреди няколко дни бях треньор на Миньор, а сега вече не съм. Исках да го направим в Плевен, тъй като тук са ми минали едни от най-хубавите ми години и съответно венецът на моите успехи бе именно тук”, каза още той.
„С много от бившите ми съотборници, които дойдоха на представянето, съм делил една съблекалня. С Цветан Антов съм делил и една стая. Това за мен е невероятна чест и удоволствие, имали сме треньор, който в онези години… Той беше прав, когато казваше, че някои хора ни приемаха с насмешка. Дано още се смеят, защото ние сега се усмихваме. Със съотборниците ми от Плама съм делял и мъка, и радост. Имаме изиграни мачове срещу Реал Мадрид, Партизан, Бенфика, Спортинг и други. Не мога да нямам спомени, да не уважавам, да не харесвам и да не искам да бъда щастлив, че съм тук и тез хора бяха около мен.“
„Засега нямам други планирани посещения. Има опции за 2-3 телевизии, но усещането е друго да съм в този град, защото се усеща по съвсем друг начин. Аз съм почетен гражданин на Плевен”, обясни той.
“Децата не лъжат, те са истински и не са толкова отраснали, че да преиграват. Иска ми се да има още повече успехи, но не само в Плевен, а и в целия ни баскетбол, защото започваме малко да боксуваме. Моето желание е тези момчета, които прочетат тази книга, да разберат, че тя е едно послание и към тях, че когато искаш да направиш нещо, лишенията са много, трудът е неизмерен, но всичко това накрая се отплаща. То остава следа и след време, когато някой дойде в Плевен и види нашите снимки, ще си каже, че това е Георги Младенов, Цветан Антов, Дарин Великов и така нататък. Има неща, които оставят в историята. Идеята на тази книга е да остане именно в нея и хората да си спомнят за този отбор. Ние бяхме приятели и успяхме, защото бяхме отбор”, сподели той.
„От 1981 година се занимавам само с баскетбол и като играч, и след това като треньор в последните повече от 20 години. Няма да стана електротехник или да пека хляб във фурна. Ще се опитам да направя така, че да намеря отбор, където да продължа. Моят живот е баскетбол. Това е фиксидеята, от която страдат много хора около мен и най-много моето семейство. Единственото нещо, с което искам да се занимавам, е баскетболът. Бил съм и 1-2 години без работа, работил съм и в клубове, където съм помагал и съм давал шанс на младите да се развиват. Иска ми се още утре да си намеря отбор. Не е толкова лесно, не съм само аз единственият треньор без тим в момента. Боря се, търся варианти и се надявам да стане по-бързо, защото независимо от това, че минават годините, гладен съм за баскетбол. Останалото хората могат да го разбират както искат, аз казвам това, което мисля“, обясни Георги Младенов.
