Полина Цекова ще бъде треньор на отбор от Мача на звездите във Франция. Единствената българка със злато от женската НБА с Хюстън Кометс води мъжкия тим на Осун, който се бори за промоция в Национале 3.
Пред BBALL.BG легендарната плевенчанка разказва повече за предизвикателствата пред себе си:
“От години се прави тук Мача на звездите на региона. Това е т.н. преднационално ниво или най-добрите регионални първенства от високо равнище на регион. В този шампионат, на това равнище има много възрастни играчи, които са излезли от Национал 1, 2 и 3, и предпочитат в края на кариерите си да са на това ниво. Баскетболът е наистина много сносен. Всяка година има Мач на звездите. Нашият регион е нов и най-големият във Франция, както и сбор от два големи такива – Миди Пиренеи и Лангедок-Русийон, който е част от Монпелие. При смяната на регионите преди няколко години направиха две групи – А и Б, като в едната са тимовете от Пиренеите, а в другата – тези от Средиземнорието. Оттогава и Мач на звездите на тези две групи. Във всяка от тях има по 12 отбора. Сега започна и нещо като нов шампионат, като първите два от всяка играят помежду си, нещо като плейофи. Двата най-добри се качват в Национал 3. Засега по резултати сме втори. В същото време ще се играе и за титлата на Окситания. Това ще се случи на 15 юни. И за мен, и за играчите ще е добър опит, а и титлата е много престижна. Все още обаче не е ясно кои двата тима ще се включат във финала. Ще стане ясно на 31 май.
Имаме и огромен шанс. Вторият отбор, който е с нас, е Отбор надежди – млади играчи до 21 г. плюс двама до 23 г., които играят в този шампионат, за да се учат. Този отбор дори да спечели не се качва в по-горно ниво и да са последни не изпадат в по-долно ниво. Техните мачове са винаги в неделя защото в събота играят с мъжкия отбор, който е в ниво Национал 2, вече доста сериозен баскетбол. Имат невероятно ниво, въпреки възрастта си. Поне трима от тях са с професионалистите. Те са и в така наречен център на формация в клуба и тренират всеки ден. В тези плейофи те се класираха с нас и ако се класират втори, третият тим в класирането ще се качи в Национал 3. Това казах на моите момчета – такъв шанс няма да има пред нас. Това може би е за първа година.
Бяхме първи от началото на шампионата, но има малко трудности, докато те се адаптират към мен и аз към тях. Все пак това са момчета, които през деня работят и вечерта идват на тренировка. Понякога, когато искам да вкарам някакви неща, все ми намекват, че не са професионалисти. Но успях да го направя до някаква степен. Казвам им, че няма резултати без да се съгласим да дадем нещо повече от себе си, излизайки от зоната си на комфорт.
Мачът на звездите ще се проведе в Монтобан на 7 юни. Местният им отбор миналата година се качи в Национал 3. Ние, треньорите от всеки отбор гласувахме за по два външни играчи и един център, като нямаме право да избираме баскетболисти от собствените си отбори. След този вот се избира стартова петица. Останалите петима състезатели се избират чрез гласуване. Искам да благодаря най-официално на всички, които гласуваха за моите играчи. Бях решила да отида в Монтобан, тъй като се зарадвах, че има две момчета от моя тим. Все пак това е престиж. Впоследствие ми се обадиха организаторите и ми предложиха да бъда треньор на единия от тимовете. Признавам си, че момчето не чака много дълго време, за да получи едно “Да” от моя страна. Тайно може би съм си мечтала за това. Същият ден ще има такъв женски мач. Организират танцови спектакли, ще има певци, има конкурси за забивки и тройки. Доста ще бъде празнично. Приемам това като признание за резултатите, които имахме този сезон.
Доста стриктна е организацията на това ниво. Имаше жребий коя зона ще бъде първа. Исках да сме у дома в първия и в последния мач, защото ако в последния си мач си домакин и от него зависи промоцията ни, това ще помогне. Публиката ни е доста вярна и очаква от доста време това. Започнахме на 10-ти с победа с 90:65, а преди два дни загубихме като гости. На 24-ти отново ще имаме визита, като тези двубоя са срещу отбори от Монпелие, а на 31-ви май е последният ни мач от плейофите. Да, загубихме онзи ден, има и такъв момент, да слезем на земята, както се казва. Без концентрация в такава фаза няма да стане. Ще ги мобилизирам, но след като си кажем грешките в началото на седмицата. Остават ни два мача, които ще бъдат много трудни. Трябва да победим в един от тях.
Другото нещо, има Комитет на Департамента, който организира всичките мачове в него. Ние се класирахме също и за финала на Департамента. На 31-ви май играем последния мач от шампионата и на 1 юни сме на финал за Купа на Департамента. Говорихме с момчета и те казаха, че ще стиснат зъби и ще изиграят и този финал. На 15-ти е финала за титлата. Иска ми се да стигнем дотам, но си мисля, че никога не съм имала толкова дълъг шампионат. Ние сме започнали от 18 август.
Имам отбор, който най-младият ми играч е на 20 години, а най-възрастният е на 43 години. Това е тим, който много интересна сплав между млади състезатели и много опитни играчи. Когато имаме нужда да вкараме дисциплина, се опирам върху опитните. При младите понякога трябва да има търпение. Те може би разбраха с времето, че без тренировки няма да стане. Те разбраха, че при мен почивен ден няма. При нас дори и в празнични дни се тренира. Имаме и видео, за да разузнаем тактиката на другите. Правим скаутинги и ще видим какво ще стане. В крайна сметка има и други неща, дори и след изгубен мач, но ще излезем със всички напред и това е”, разказа бившата състезателка на френския Тарб.
В Осун, в чест на своя треньор Полина Цекова се поздравят с българското “ЗАЕДНО”!
