Наставникът на националния отбор на България за девойки до 18 г. Николай Господинов сподели своите впечатления от представянето и играта на тима на европейското първенство, Дивизия Б, в Литва. Съставът ни финишира на 10-то място с баланс от 4-3.
– Как оценявате представянето на отбора на европейското първенство в Литва?
– Оценявам представянето на отбора на европейското първенство в Литва като добро от гледна точка на всичките проблеми, които имахме преди и по време на подготвителния период. Първо, искам да кажа, че няколко основни състезателки на тази възраст, по една или друга причина отказаха да играят за националния отбор. Бяхме принудени да повикаме две момичета от по-долния набор (2009 – 2010), за да можем да съберем група от 12 състезателки. След това една от основните ни състезателки Николета Стойнова се контузи сериозно по време на подготвителния период в Ботевград и отпадна от състава. Искам да й пожелая бързо и успешно възстановяване. Проблемите не свършиха дотук, и точно вечерта преди да отпътуваме за европейското първенство ни сполетя потресаващо нещастие, две от момичетата не можаха да отпътуват за европейското първенство и останаха в България. Нямаше време да се отреагира, а и нямаше кой да се повика, защото доста момичета бяха отказали преди това, и ние заминахме с 10 човека в състава за Литва. Случилото се с двете момичета точно часове преди да отпътуваме повлия доста лошо на психиката на отбора и трябваше за кратко време да се опитаме да го вдигнем психически, да се отърси от този шок, за да ги мотивираме за предстоящото първенство. Имахме доста разговори. Това нещастие сплоти отбора, обедини ни и направи момичетата по-силни. Те показаха страхотен характер в такъв тежък момент и искам отново да им благодаря и пак да повторя, че те са моите герои.
От гледна точка на класиране, също мога да кажа, че представянето е добро, защото същият този набор 2007-2008, през 2023 г. на европейското първенство в Черна гора завършва на 15-то място с отрицателен баланс от 2 победи и 5 загуби, а сега ние сме на 10-то място от 21 отбора и положителен баланс от 4 победи и 3 загуби. Също така е много трудно да изиграеш 7 мача за 9 дни със състав от 10 играчи и без основен гард на тима. Имахме и лошият късмет да попаднем в група с много силните отбри на Хърватия, който се класира в Дивизия А, завършвайки на 3-то място, и Великобритания, чийто тим приключи на 6-то място, загубвайки злощастно 1/4-финала от домакина Литва. Лично за мен, Великобритания бе фаворит за първото място и дори предричах финал Великобритания – Хърватия.
От гледна точка на играта на отбора, разбира се, че има какво да се желае и в двете фази. Но за мен по-важното е, че тези момичета се пребориха и превъзмогнаха своите страхове и демони. Видяха, че дяволът не е толкова черен, бориха се доколкото им позволяват възможностите и противника, и не се предаваха. Също така, те израснаха много като хора, като личности и като отбор. Разбраха и мисля, че до известна степен показаха какво означава да защитаваш цветове на България. Бяха един наистина сплотен колектив, което е трудно да се постигне в рамките на един месец.
– Доволен ли сте от старанието и желанието на момичетата по време на турнира?
– Изключително съм доволен от желанието и старанието на отбора по време на турнира. Страхотна работна етика. Никога не са се оплакали от нещо. Ще ви дам пример: преди един от мачовете им предложих след видеото сутринта да не тренираме и да си починат. Те ми казаха – тренер, нека да имаме тренировка, за да се подготвим добре за мача.
Може би остана малко една нотка разочарование в последния мач за 9/10 място срещу отбора на Словакия, но мисля, че силите ни вече бяха се изчерпали след толкова много мачове за толкова кратко време и в намален състав.
– Какво не ви достигна, за да намерите място в Топ 8 на шампионата?
– Както вече казах, може би малко късмет с групата, в която бяхме, и липсата на основни играчи. Но в този си вид нашият отбор нямаше как да е конкурентоспособен на отборите на Хърватия и Великобритания. Трябва все пак да бъдем реалисти.
– Какви са вашите впечатления от конкуренцията в Литва?
– Конкуренцията става все по-сериозна и жестока. Виждам едно изключително голямо развитие на всички скандинавски държави. От държави, известени със своите зимни спортове, се превърнаха в хегемони в баскетбола. Отборът на Швеция спечели Дивизия Б, побеждавайки Германия на финала. Исландия завърши на 5-то място. В Дивизия А на този набор 2007-2008 отборът на Финландия достига до финал и загуби от домакините от Испания с малка разлика в един много оспорван и интересен мач. Отборите се развиват с изключителни темпове. Женският баскетбол стана доста контактен и физически, а ние там отстъпваме драстично. Повечето от момичетата в отборите изглеждат като жени, с оформена мускулатура и доста високо ниво на атлетизъм. Тук най-вече се виждаше разлика в нашия отбор и останалите. Също така, в лични разговори с колегите от другите отбори ми споделиха, че 80% от техните състезателки играят в професионални женски отбори или в университети в САЩ. В състава на Хърватия по-голямата част от състезателките играят в Адриатическата лига и то с основна роля в отборите си, и имат две момичета които заминават за САЩ в университети, в NCAA D1. Тези мачове в Адриатическата лига и мачове на ниво жени дават изключително много самочувствие и опит на състезателките. След това на европейското първенство е доста по-лесно да се играе в такава обстановка.
При нас в България нивото на първенството за девойки, за съжаление, е много ниско и тук става някаква заблуда и илюзия, че сме много добри. Плюс липсата на игрови минути и сериозни мачове на тези девойки на ниво жени, ситуацията вече става стряскаща. Нашите състезателки не са свикнали да играят срещу такава агресия и преса, на такава скорост и срещу такива тела, и в първия такъв случай на европейското първенство се огъваме веднага. Трябва задължително, ние хората които работим в женско направление, да се опитаме да подобрим нивото на вътрешното първенство за девойки и за жени, за да може да очакваме по-добри резултати на европейските първенства за подрастващи.
– След това, което видяхте, смятате ли, че тези момичета в бъдеще ще ги гледаме и в женския национален отбор?
– От видяното до момента в Литва, мисля, че в тези момичета има потенциал и някои от тях в близко бъдеще може да ги гледаме в женския национален отбор. Аз лично на две от тях им казах след последния мач, че след две години ги виждам като основни състезателки в националния отбор за жени. Това са Мария Цонева и Силвия Миленова. На европейското първенство много от моите колеги бяха възхитени от голямото израстване на Мария Цонева за една година и също така питаха за Силвия Миленова. Доста треньори ме питаха за тях двете. Смятам, че тези две момичета имат страхотен потенциал и че те са бъдещето на България на позиция 5 и 4, ако са здрави. Също така е радващо, че Албена Соколова заминава да учи и играе в САЩ, което е голяма предпоставка за добра професионална кариера. Тя изигра може би едно от най-добрите си първенства и загатна за нейния потенциал. Не искам да омаловажавам качествата и на останалите момичета от отбора. Има и други момичета, които имат качества да играят професионален баскетбол и ако са здрави и се трудят много, нещата ще се случат рано или късно.
– Има ли нещо, което бихте искали да им кажете сега като съвет?
– Като съвет искам да им кажа да не спират да си поставят високи цели, да имат мечти и да ги следват. Да не спират да работят и да се трудят много, особено през този период – сега през лятото. Сега е моментът, през лятото, да подобрят индивидуалните си качества, било то физически или технически. На всяка една съм казал какво трябва да подобри и върху какво да работи. Видяха, че дяволът не е толкова черен и само от тях зависи докъде ще стигнат. Да се трудят много и да знаят, че невъзнаграден труд няма. Рано или късно нещата ще се случат.
И накрая искам да благодаря за професионализма и всеотдайната работа на екипа, с който работих през тези 45 дни. Специални благодарности на помощник-треньорите Георги Андонов и Жаклин Златанова, на кондиционния треньор Владимир Георгиев и на физиотерапевта Емил Цековски.
Още веднъж огромни благодарности на БФБ за перфектните условия за работа, които имахме в подготвителния период в Ботевград и Русе, и по време на престоя ни във Вилнюс. Благодаря и за гласуваното доверие да водя този отбор.
