“Определено се видя, че се натрупа голяма умора в отбора. Второто полувреме наистина я нямаше тази агресия. Допуснахме те да направят голяма разлика и после беше трудно да се върнем. Момчетата наистина дадоха всичко от себе си. Всеки се стара колкото можа. Друго ключово беше, че изпуснахме в Самоков първия мач, който ако бяхме взели, със сигурност серията щеше да се развие по различен начин. За съжаление не успяхме, накрая нямахме сили да се преборим да спечелим този мач”, сподели баскетболистът на Спартак Плевен Христо Захариев след загубата от Рилски спортист с 68:82 в мач №4 от полуфиналите в НБЛ.
“Аз съм разочарован. За съжаление, за мен целият сезон беше в контузии. Аз и семейството ми знаем през какво преминах. Наистина исках да помогна повече. Колкото можах играх, но за съжаление това ми бяха силите”, каза още крилото на плевенския тим.
“Серията за 3/4-то място се играе много трудно. Трябва да се съберем, да се вдигнем. Балкан има много добри момчета, които със сигурност ще играят здраво и трябва да сме готови за това. Определено не е лесно да се играе в тази серия, но трябва да се съберем. Ще починем и трябва да се вдигнем. Поне да завършим сезона с победа. Нашите фенове го заслужават. Все пак е медал, ще опитаме да спечелим. Няма да е лесно със сигурност. Балкан, макар и с контузии, игра добре, равностойни бяха на Черно море, така че със сигурност ще е трудно. Ще се опитам в серията за бронза. Нашите фенове и тази атмосфера, която видяхме през целите плейофи до момента, както и през сезона, заслужават да се раздадем и да се опитаме да спечелим медал”, допълни Христо Захариев.
“В този тежък сезон, с толкова контузии, психически съм доста натоварен, но ще се опитам да дам каквото мога, не знам до каква степен, но ще опитам да помогна. Радвам се, че отново мога да играя с брат ми. Така се случиха нещата, че се събрахме отново. Аз от тази гледна точка съм щастлив, но съм и разочарован, че не успяхме да спечелим.“
“Откакто Тодор Тодоров застана начело сме преобразени, играем по-сплотено. Има колектив и химия, всички момчета сме близки и като едно семейство. Доста положително повлия той на отбора и се радвам, че стана треньор и че отборът тръгна във възходяща посока„, завърши Христо Захариев.
