„Чувствам се много добре тук. Винаги е добре, като съм вкъщи, особено след тежък сезон. Мисля, че 8 месеца не се бях прибирал. Дори за една седмица съм тук, но пак чувството е много добре“, сподели българският баскетболист Александър Гавалюгов, който бе гост в предаването “НБА Екшън” по Diema Sport 2.
Нашият баскетболист впечатли с изявите си, но неговият Санта Клара приключи своето участие в Мартенската лудост, т.нар. финален турнир в университетския баскетбол в САЩ.
„Беше уникално. Това е най-гледаното събитие през месец март. Всички други спортове се фокусират върху колежанския баскетбол. И наистина беше като една мечта за мен да се докосна до това ниво, да стъпя на тази сцена. Голяма зала 17 000 беше пълна. Също и срещу легендарен колеж като Кентъки. Така че наистина беше уникално. Благодарен съм за това изживяване.“
„Кентъки имат най-скъпият отбор в колежанското, имат бюджет от 22 милиона само за играчи. Има двама играчи от техния отбор, които индивидуално взимат повече от целия ни отбор за сезона.“
За решителната асистенция, която донесе преднина секунди преди края, Гавалюгов обясни:
„Тук знаех, че няма да ме оставят да стрелям. Знаех, че ще е някаква по-агресивна защита към мен. Видях, че просто няма да имам ситуация да стрелям или няма да имам толкова чист шут, колкото Грейвс. И това ми беше идеята да тръгна да събера двама и да му отклоня. А вече му имах доверие да вкара.„
Адаптацията към колежанския баскетбол е била предизвикателство за него.
„Най-трудно със сигурност ми беше във Виланова. Беше изключително физически силов, бавен и много подреден, прекалено подреден. И, може би, просто играта се фокусираше върху един човек. Аз обичам по-освободена игра, по-бърза, с повече комбинации и такива неща.“
Психологическата промяна от лидерска роля също е важна:
„За първи път осъзнах, че баскетболът не е даденост, трябва всичко да си го извоюваш на игрището. Беше доста трудно. Естествено, както казваш, винаги съм бил с водеща роля във всички отбори.„
„Индивидуалната работа е най-важното нещо за всеки един играч. Аз съм на мнение, че всеки играч е на 90% виновен за своето израстване. Но, главно той е виновен дали ще стане играч, дали ще изяви потенциала си или ще остане с това да се оправдава, че мястото не му е добре, стилът не му е добре. Така че с работа всичко се постига с работа“, сподели още той.
