Христина Тютюнджиева и Арис се класираха за финалите за промоция в гръцкия елит. Това се случи след победа над Пантерите от Кавала с 59:52 в мач от А2. Това бе втори успех в серията за тима на българката.
На пътя на Христина Тютюнджиева и Арис в битка за място в шампионата на южната ни съседка застава Волос. В серията ще се играе до три победи от пет мача.
Ето какво разказа за престоя си в Арис дотук Христина Тютюнджиева пред BBALL.BG:
“Пристигнах в Арис късно. Началото на октомври, а отборът беше млад, съставен от млади гръцки момичета в началото на професионалната си кариера. Целта им беше Топ 8. Нищо повече. След моето включване нещата се промениха. Видяхме, че има шанс за повече. Плейофите се играят само от Топ 6, така че задачата не беше лесна. Много отбори бяха равностойни. Всички имат по една, в повечето случаи, опитна чужденка, както и нашият”, сподели Христина Тютюнджиева.
“Досега, за да продължим към финала, трябваше да победим 2 пъти от 3 мача. За финала ще трябва да се постараем повече и да победим 3 пъти в 5 двубоя срещу Волос, който завърши първи в редовния сезон без нито една загуба. Играем на всеки три дни. Програмата е доста натоварена. Дори преди плейофите, заради участието ми в националния отбор през февруари, трябваше да наваксаме няколко мача и да играем два пъти седмично. За радост имаме много компетентен треньорски щаб и натоварването беше под контрол. Минахме без контузии”, споделя още националката на България.
“Работи се изключително много, често до късно вечер. Треньорът и неговият помощник ни вдъхват изключително спокойствие. Имаме си пълно доверие. Това много улеснява нещата. Момичетата са млади и много детайли трябва да се обработват. На мен това не ми пречи, даже ми харесва да им помагам с това, което съм научила за последните 15 сезона в кариерата си”, допълва 190-сантиметровата състезателка.
“Гърция е близка до нас по култура, все пак балкански нрав, но те живеят и дишат с баскетбола. Изключително са мотивирани и запалени да направят каквото е нужно за отбора. Фенове, щаб, всички, от треньора до хората, които поддържат прекрасния стадион го правят от сърце. Удоволствие е да се играе в зала „Ник Галис“. Пропита е с баскетболна история. За първи път след Тарб играя в отбор с толкова много трофеи и титли. Имат собствен музей. Феновете са отделен феномен. Последно около 150 фена пътуваха три часа, за да ни подкрепят в полуфиналите. Доста помагат психически и ни дават тласък, когато сме на предела на силите си. Много съм им благодарна. В града започват все повече да ни спират и да ни се радват„, разказва още бившата баскетболистка на Берое.
“Клубът и момичетата заслужават да се качат обратно в елита и ще направя всичко възможно, за да им помогна. След голяма контузия като моята с кръстни връзки, дълго възстановяване, загубата на финала миналата година с Монако, при завръщането ми в баскетбола, имам да се реванширам към себе си най-вече”, смята Христина.
“За националния отбор, след това, което видяхме и преживяхме заедно през февруари, мога само да кажа, че съм много горда с всички! Момичетата, щабът – работим с неистово желание да се промени нещо и един ден да се постигне нещо. Нищо не се постига за една нощ, както се казва. Всички вярваме. Стъпка по стъпка ще се случат нещата. Федерацията също показа, че е зад нас. Вярвам, че този позитивен пример ще върне децата в залата. Те са бъдещето на българския баскетбол. От всеки от нас зависи да направи усилие и крачка към нещо по-добро. С клатене на глава и негативно отношение нищо никога не се е постигало. С нищо не сме по-лоши от другите европейски държави. За 15 сезона лутане из Европа имах щастието да играя на доста места и според мен, с нищо не сме по-лоши, нито по талант, нито по физически данни, от която и да е държава. Всичко останало се постига. Вярвам, че най-доброто тепърва предстои. Отборът е млад. Много момичета играят и успяват в чужбина в момента”, завършва Тютюнджиева.
