„Ако той не излиза от компютърната си игра и работи само с тези два пръста, той просто не е победител. Аз не трябва да го принуждавам, аз трябва да го вдъхновя, че неговата работа ще го превърне на първо място в по-добър мъж.“
Това е много малка част от философията на Пини Гершон, с която в последните 11 години като главен мениджър на всички национални отбори на Израел, от 14-годишна възраст – до мъже, превърна страната във водеща сила в баскетбола.
Баскетболът – ковачница на лидери в живота
Пини Гершон говори в продължение на 51 минути пред журналиста от bTV Иван Боянов за своите виждания в баскетбола и въобще, в живота. Разговор, превърнал се в истински наръчник за родители и деца, които мечтаят някой ден да пробият в НБА. В четвъртък и в петък публикувахме Част 1 и Част 2 от това интервю, днес е ред на заключителната Част 3.
„Добрият спортист може да бъде успешен във всяка една професия след края на кариерата си. Много от моите бивши играчи, които не станаха велики играчи, но бяха добри, днес менажират големи компании. Това означава, че си по-умен, че си по-добър мъж, можеш да работиш и да управляваш хора. После идва специфичната работа, но дори и при нея, ти пак си по-напред, защото просто си по-умен от останалите“, разказва Гершон.
10 000 часа в залата – формулата за съвършенство
„Имаш нужда от 10 000 часа работа в залата, за да станеш перфектен. С 9000 часа тренировки ще си станал също много добър. С 8000 часа ще си станал също добър. И сега, зависи колко и какво си готов да инвестираш в своята кариера, за да успееш“, категоричен е Гершон, който добавя:
„Ако ти си търсиш предизвикателство и искаш действително да станеш №1, то тогава, ти трябва да тренираш поне половин час повече от всеки много добър играч. Всеки може да го направи, стига да го поиска. Но всеки има нужда и от треньор, който да го следва. Да менажира кариерата му. Това е адски важно. Да му казва къде да отиде, как да го направи, къде и кога да стреля.“
Добрите играчи във всеки отбор в Израел, в Сърбия тренират двуразово, пет-шест пъти седмично. Баскетболни тренировки в залата, кондиционни тренировки във фитнеса.
„Ако си мислите, че по този начин ще станете добри, отговорът ми е: НЕ. Не! Казвам ви, не! Ако ти не стреляте по 300 стрелби всеки ден, няма да се получи. В залата, това, което ползвате са двата коша, електричество за осветление и климатик, и паркета на пода. Всичко останало можете да правите и у дома – лицеви опори, коремни преси, бягане, скачане, физическа подготовка“, разпалено обяснява Пини.
Какво се иска обаче?
„Иска се единствено желание и страст. Искаш да си професионалист? Тогава, ще работиш във всяка секунда, не във всяка минута. Това е работа! Като оставим настрана, че е забавно, това си е работа и професия! Е, загубите не са удоволствие, но на тези, които губят, аз им казвам, че това е пътя, по който всички се учим. Защо си загубил? Това е отбор. Останалите четирима на терена са си свършили работата, но един не е. Но всеки трябва първо да търси вината в себе си и след това да обвинява съотборниците си“, убеден е в своята истина Пини Гершон, който не спира дотук:
„Вярвам, че напрежението, с което се справяш на терена: да бъдеш точен, да тренираш, давайки всичко от себе си, да си взимаш душ редовно, да се храниш здравословно, да не закъсняваш, всичко това те превръща в по-добър мъж. Когато си на 14-15, не съм убеден, че все още можеш да вземеш решение, но когато станеш на 16, вярвам, че всеки е способен да реши дали иска да стане професионален играч. Искам да бъда баскетболист. Искам да бъда победител. Искам да печеля добри пари. Аз не играя само за парите, аз играя, за да печеля, а тогава ще дойдат и трофеите, и парите. Тези обаче, които се отказват в началото, те са слабаците.“
На какво иска да научи българчетата?
В работата си в България, Пини ще отговаря за откриването, усъвършенстването и превръщането в звезди от световен мащаб на най-големите български таланти при подрастващите. На какво би искал да ги научи тези деца?
„Всяко добро момче, бих искал да стане добър мъж. Да умее да играе отборно и никога да не е алчен, да не държи сам за себе си топката. На това искам да науча българските деца. Ако успея, ще бъде безкрайно горд, а ние с теб след 5 години да стоим и да си говорим, но аз да бъда много, много горд. Но дори да вложа целия си опит и всичките си знания, пак няма да успея сам.“
