“Ain’t no sunshine, … only darkness every day” Една популярна песен, започва с думите “Ain’t no sunshine, … only darkness every day” (превод – “Няма вече слънце .. само мрак всеки ден”), а те са напълно подходящи за случващото в българския баскетбол в последно време.
Вчерашният 11 януари бе посветен на думата “благодаря”, но се оказа, че ние, които ни пука какво става под двата коша, нямаше повод да я използваме.
Вчера един шампион сдаде короната си, но без битка на терена. Хасково 2012 напусна първенството, заради причини, които до този момент остават неясни, освен казаното пред медиите “считаме за недопустимо упражняването на натиск, отправянето на заплахи и неетичното поведение от страна на конкуренти”.
Това бе пореден удар по и без това намиращият се в тежко състояние женски баскетбол, а реакция на г-н Георги Глушков и федерацията нямаше, освен отчитане на ситуацията.
Не стига това, но и цялата Треньорска комисия си подава оставката начело с председателя й Любомир Минчев, а като причина изтъкна незачитане на мнението й при определянето на треньори при подрастващите.
Реакцията отново няма.
Стига де!
Девет човека си подават оставките, шампион и носител на Купата на България напуска първенството и единственото, което следва е… мълчание!
Мислех си да замълча и аз, но след вчера не се сдържах и бих искала да кажа няколко неща, защото не смятам, че нещата се оправят и въобще вървят в някаква посока, ако просто мълчим. Мисля, че каквито и проблеми да има и колкото и големи да са те, единственият път за разрешаването им е този на диалога и намирането на общо решение.
Не, че на г-н Глушков му пука какво мислят за него журналистите. Той е над тези неща.
Вярвам, че за да върви българския баскетбол напред неговите “играчи” трябва да вървят ЗАЕДНО, като един “отбор”, но и да гледат в една посока. Явно нищо от това, вие г-н Глушков и вашите колеги от федерацията не приемате за важно.
Знаете ли, страшно е, когато някой в интелигентна игра като баскетбола използва думи като “заплахи”, “упражняване на натиск” и “неетично поведение”, но още по-страшното е, когато куп треньори начело с националния селекционер остават с усещането, че нямат вашето доверие и подкрепа. Нима не са го заслужили?
Не търся отговор. Вече не. Търсих го вчера.
Истината, че докато подобни неща се случват в българския баскетбол, слънце в него няма да има. Още по-малко място за благодарности. Що се отнася до подрастващите се надявам само вашите избори да са правилни, защото резултати от 42:99 не отиват на страна, която е играла финал на европейско при мъжете (б.а. – макар и през далечната вече 1957 г.), и шампион при жените на Стария континент през 1958 г., втора на световното през 1959 г. и на Олимпиадата през 1980 г.
Времето е добър съдник, а аз съм склонна да ви давам още един шанс и в края на лятото да теглим чертата на свършеното. Пожелавам Ви, г-н Глушков, тогава положителното да е повече от отрицателното.
Дано да се случи, тъй като както знаете, вчерашното днес е днешното утре, и дано това утре да бъде лъч светлина за българския баскетбол и националния отбор и иначе пак ще си припяваме познатия рефрен “Ain’t no sunshine, … only darkness every day”!
P.S. А междувременно, г-н Глушков, като за начало би било хубаво да започнете да си вдигате телефона. И да връщате обаждания на журналистите. Може пък да искаме да ви честитим рождения ден?!
Защото българските журналисти в последните години са много по-толерантни и търпеливи, отколкото вие самият заслужавате. Мишкуването ви по телефона е само във ваша вреда и излъчва само едно послание – страхливост, нерешителност и липса на куража, какъвто всеки един достоен управленец би трябвало да притежава.
А вие сте достоен управленец, нали г-н Глушков?
