Тони Гуджино се влюбва в България буквално. Научава българския език, жени се за българка и заживява в страната ни.
Баскетболистът на Академик говори пред TrafficNews за България, стъпките си в баскетбола и любовта си към футбола, но не американския. Ето какво споделя той след бронза в НБЛ и среброто в Delasport Балканска лига през последния сезон:
– Какви бяха твоите първи стъпки в баскетбола?
– Баща ми и чичо ми постоянно играеха баскетбол. Когато бях на 4 години за Коледа баща ми взе кош. Оттогава започнах да играя. Когато бях на 10 години играех футбол, който в САЩ наричаме сокър. Играх до 14 години и бях много сериозен. Бях 1.40 м. и за две години стигнах 2 метра. Винаги играех баскетбол. Последната година в училище бях много добър. Играх пет години в университета, а след това в Европа, освен България, в Швейцария, Румъния, Белгия.
– Кой е най-добрият ти момент в баскетбола?
– Когато взехме Купата на България с Рилски спортист. Това беше първа купа за Самоков и беше много хубаво изживяване. Трето място с Ямбол в моята първа година също е запомнящо. Тогава имаше доста силни отбори като Лукойл Академик и Левски. Залата беше пълна във всеки мач. В Ямбол много обичат баскетбола.
– Имаше ли културен шок, когато пристигна в България?
– Езикът е много интересен. Аз играх преди това в Швейцария и френският е латински език и го научих бързо. Имам интересна случка, исках да отида до голям хранителен магазин на четвъртия ми ден в Ямбол и трябваше да хвана такси. Попитах таксито дали е свободно и той клати главата и казва не – поне на запад е така, но след това стана лек скандал за таксито и разбрах, че тук не всъщност е да. Това беше любопитна случка
– Харесва ли ти България?
– Обичам България. Тук е много добре и много спокойно. Аз мога да живея навсякъде. За другите американци е трудно, но за мен не е. Много ми харесва Ямбол, Самоков, Пловдив. Не обичам големите градове. Чикаго е добре, но само за уикенда. София не я харесвам особено. Обичам храната и празниците, тогава е много интересно. На 17 януари е моят имен ден по вашия календар и всички казваха – Къде са бонбоните?! От тогава вече разбрах, че това е моят имен ден. Хората са супер и много интересни. По-интересно опознаваш хората, когато говориш езика, иначе е доста по-трудно. В Швейцария са доста скучни. Правят едни и същи неща и мислят по еднакъв начин. Докато тук е доста добре.
– Как научи българския език?
– Започнах с азбуката. Не можех да произнасям звуците. Затова започнах да уча азбуката. Хиляда пъти повтарях буквите – а,б,в… Първо научих най-необходимите неща, които си вземам в супермаркета. Четях и рецепти за готвене и постепенно го научавах. Слушах радио и телевизия. Не разбирах нищо, дори не знаех кога свършва думата. След пет месеца в Ямбол вече беше добре и започнах постепенно да научавам българския език. Следващата година в Рилски спортист вече беше доста по-добре. Жена ми говори английския може би по-добре от мен. Тя е българка и започнахме да говорим и на български. Ако имаш желание може, но ако нямаш желание ще знаеш само „мерси“. Аз познавам чужденци, които са 2-3 години тук и не знаят нищо.
– Как се запозна с жена ти, която е българка?
– Вече пет години сме заедно, запознахме се в бар в София.
– Ще останеш ли да живееш в България?
– За сега оставам в България и ще работя тук. Искам, ако имаме деца и те също да говорят български. По-добре е да живеем тук 3-4 години, но ще видим как ще се развият нещата. Можем да заживеем и в САЩ. Все още не съм взел българско гражданство, но това най-вероятно ще стане до две години.
– Как оценяваш сезона на Академик?
– Финалът на Балканската лига беше много добър. Въпреки, че загубихме играхме като равен с равен с много силен отбор на тяхна територия. Отсъствието на Васко Бачев също ни се отрази. За мен най-добрият ни мач беше в Черна гора в Балканската лига (б.а. – победата срещу Ибър като гост със 74:64). Тогава четирима човека бяхме с коронавирус, включително и аз. Целият мач играха основно едва 6 момчета. Подкрепях ги много и виках много, макар и от разстояние. Изиграхме страхотен мач. Ноември видях, че имаме потенциал да направим нещо специално този сезон.
– С кои известни играчи си играл?
– Играх лятна лига в САЩ с Бен Уолъс, който направи солидна кариера в НБА. Лятната лига беше много добра. Там има много таланти. Също така съм играл и с Жарко Ракочевич, който игра в Евролига. С него бяхме заедно в Рилски спортист.
– Как ти се струва българското първенство?
– Преди 10 години първенството беше по-слабо. Сега е доста по-добре. Играе се по-добър баскетбол. В Швейцария взимат четирима чужденци, който вкарва 25 точки и всички са доволни. Това не е баскетбол. Вече има и доста българи, които играят и лигата е по-добра. Също така има и тактика. Според мен, трябва да има и система за децата, за да се откриват таланти. В НБА не е баскетбол, там основата е атака и няма тактика и защита. Ще дам пример с Майк Джеймс от НБА, който играеше в Милано, но му беше доста трудно и сега се завърна в НБА.
– Какви други спортове харесваш?
– Както казах футбола. От 14-годишен се влюбих в голфа. Това е доста по-спокоен спорт, но аз го харесвам. Не съм много добър, но обичам да го практикувам. Играя го само, когато се прибера в САЩ. В България все още не е съм го практикувал. Обичам игрите, които тренират мозъка.
– Как се запали по футбола в САЩ, а не например по американския футбол, хокея на лед или бейзбола?
– Около мен имаше доста хора, които играеха футбола, а през 1996 г. футболът навлезе повече в САЩ. При моя ръст обаче не можех да бягам и бяха добър само с глава, затова и приключих с футбола.
– Какво ще си пожелаеш?
– Да бъда здрав, заедно със семейство и да играя още 3-4 години.
