18.8 C
София
петък, март 29, 2024
НачалоБългарияТино Лазаров: Когато си личност, дори да сбъркаш, всеки ще ти прости

Тино Лазаров: Когато си личност, дори да сбъркаш, всеки ще ти прости

Големият съдия трябва да е три в едно – личност, смелост и късмет, казва още приживе легендарният рефер

Баскетболният свят в България, а и в Европа и света тъжи от загубата на една от легендите си. Преди ден, след кратко боледуване, на 89-годишна възраст от този свят си отиде Валентин Лазаров.

Отиде си още едно голямо име в родния баскетбол

Ето как е представен в „Баскетболът – играта на личностите“:

В плеядата от знатни мъже и жени, прославили отечеството ни, България е дала на света и един уникален джентълмен, потомствен интелигент и доказан специалист за световния баскетбол и за световното творчество в строителството.

Това е инженер Валентин Лазаров, дълголетен активен посланик на България в световната баскетболна общност. Заслугите му са огромни и на пръв поглед разнопосочни. „Паралелни – ще каже с неповторимата си усмивка Тино Лазаров.– В дългия ми житейски път, ако поставим на пиедестала обичта към близките ми, в живота аз непрекъснато преоткривах двете си любови и все повече ги превръщах в съдба – моята професия и моето хоби. Щастлив съм.“

Видял е целия свят, владее шест езика, съдийствал е на повече от 500 международни баскетболни двубои, има над 500 проекта, реализирани по негови идеи и разработки. Награди и признания, за да препълнят няколко живота. Но не и неговия.

Когато неотдавна ме посрещна у дома си на една от най-престижните софийски улици в най-престижния софийски квартал, си спомних думи на баща ми: „Важно е не само къде живееш, а и по кои улици минаваш всеки ден…“. Мислех си, аристократска носталгия на стария софиянец. Не попитах Тино Лазаров за това, усещах, че го има. У тях в първите пет минути не си говорехме. Захласнат гледах по стените, рафтовете, библиотеката му. Опитвах да прочета, в миг да запомня.

„Това е част от един живот. Знаците от другата част не се събират в една стая“, казва домакинът. Показва ми скъпоценна пластика, подарена му за 80-годишния юбилей от президента на ФИБА-Свят Иван Менини, който пристига от Франция в София, за да го поздрави лично.

„Аз съм го изпитвал за баскетболен съдия. После с мосю Менини заедно съдийствахме на един турнир – той в началните си стъпки като рефер на ФИБА, аз към края на съдийската си кариера. Той дълги години беше президент на Френската федерация преди да го изберат на най-високия пост. Благодарен съм за жеста, че дойде специално за рождения ми ден. Долетя вечерта в шест, на другата сутрин си замина“.

Тино се обвързва с баскетбола от детска възраст. Запалва се по оранжевата топка в училище, играе активно като студент, но още съвсем млад усеща, че го влече да бъде и съдник в играта. На 27 години приключва състезателната си кариера и все по-активно започва да овладява реферските умения. Завършва курс за международен съдия, става все по-добър и скоро получава признание – започва да ръководи международни мачове, оценките му са високи. Близо три десетилетия Тино е на терена – континентални и световни първенства, олимпийски игри, клубни турнири…

Началото е поставено през 1961 година. Международната федерация гласува доверие на младия Лазаров за двубоя на домакина Югославия срещу ГДР в мач от европейското първенство. Двубоят преминава много оспорвано, „плавите“ печелят само с една точка, а в състава им е супер звездата Радивое Корач. Тино обаче е безкомпромисен, отстранява Корач за нарушение в нападение, каквото в онези години се свири изключително рядко. Публиката полудява, домакините искат главата на българина. Полиция го обгражда и го спасява от линч. Отсъжданията на Лазаров обаче са толкова акуратни, че лично генералният секретар на ФИБА Уилям Джонс и президентът на централата Робер Бюснел се застъпват за него. На пресконференция те обявяват, че Валентин се е справил повече от успешно. Гласуват му доверие да ръководи финалния мач, в който играе Югославия. Домакините губят от СССР с 53:60, но публиката този път реагира съвсем различно на отсъденото от Лазаров. Играчите му благодарят за добре свършената работа, кариерата му тръгва стремглаво нагоре.

Лично Радивое Корач отива да си говори с него и изразява признателност, че не се е поколебал да свири това, което е видял.

Резултатът от представянето на Лазаров е красноречив – следват 22 финала на световни и европейски първенства, финали за купите на Азия и Африка, универсиади, турнири за купите „Ронкети“ и „Корач“… Наградите също са безкрай. Най-голямата от всички е признанието на баскетболистите. Самият Тино признава, че за него най-важно винаги е било мнението на неговите приятели – играчите.

А то е повече от ясно – уважение и безпрекословно доверие. Ето един пример.

В края на 70-те години на миналия век той вече е член на техническата комисия на ФИБА. От родната федерация не му дават да ръководи срещи, тъй като не можел да съвместява и двете длъжности.

Случва се обаче така, че на финал в родното първенство се изправят Левски и ЦСКА. Очаква се жесток сблъсък. Капитаните на двата отбора – Румен Спасов и Петко Маринов, се обаждат по телефона на Тино Лазаров и един след друг го молят той да е главен съдия. Те са категорични, че той е единственият, който би могъл да се справи.

„Тогава се просълзих. За мен това е огромно признание. Да ми се обадят капитаните на грандовете и сами да ме помолят аз да ръководя мача – това е най-голямата чест, която ми бе оказвана в кариерата“, спомня си години по-късно Лазаров.

„Големият съдия трябва да е три в едно – личност, смелост и късмет. Когато си личност, дори да сбъркаш, всеки ще ти прости, защото знае, че не си го направил нарочно. Когато си смел, няма проблем да отсъдиш спорна ситуация, защото знаеш, че я свириш правилно. А късметът?… За мен късметът беше в онази 1961-а. Ако тогава не ме бяха защитили шефовете на ФИБА, сега можеше изобщо да го няма това, което пишете за мен“, споделя с усмивка джентълменът Валентин Лазаров.

Но да не забравяме другата от „паралелните любови“, която може да се нарече „Майсторството на точния художник“. През 1954-а Тино завършва като магистър строително инженерство. Успоредно с баскетболната съдийска кариера, той става експерт по спортни съоръжения, комплекси и зали. Тино достига признанието като един от най-големите в професията. Владеейки шест езика, той работи не само в България, има изпълнени проекти по целия свят. Сред най-важните архитектурно-строителни постижения на инж. Лазаров са правителствената резиденция „Бистрица“ с покрит плувен басейн, спортната палата в София с покрит плувен басейн, жилищният комплекс „Белите брези“, мемориалът „Бузлуджа“, мемориалът „Беклемето“, посолства в Кабул и Хавана, спортната зала в Дамаск за 10 000 зрители, спортната зала в Алеп, Сирия, за 5000 зрители, спортен комплекс с футболен стадион в Дамаск, редица стадиони и олимпийски обекти.

За всичко, което е постигнал в кариерата си, Лазаров е получил редица държавни отличия – орден „Кирил и Методий“, първа степен, Златен орден на труда, две златни и една сребърни значки за постижения в проектирането, Орден на Сирия. Всичко това носи на плещите си този великан на българския спорт и българската творческа мисъл.“

ПрезGoogle
ИзточникБФБ
Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани