В баскетбола краят обикновено е щастлив за едни и горчив за други. Средно положение няма, а след като и последните светлини в залите бъдат изгасени, идва време за равносметки. За българския баскетбол, поне тази, тук, ще мине под графата “случаи”, особено що се касае до финалната серия в НБЛ.
Левски Лукойл е шампион в НБЛ през 2017/2018, който не малко хора определиха като по-силен от предишния, заради конкуренцията за първото място в редовния сезон. Втори остана Балкан, който пък бе отборът допуснал най-малко загуби преди плейофите – 5 (б.а. – едната от тях служебна). Бронзът отиде при Рилски спортист, а четвъртото място е за Академик Бултекс 99.
Но да се върнем на ожесточено коментираната серия за златото. Коментари, които могат да минат и под надслов “Кой крив, кой прав”, както казва народа, но вместо на скандали, нека обърнем внимание на играта:
Когато цифрите говорят
Три победи за Левски Лукойл във финала, съответно със 71:65, 71:60 и 86:85, като последните две, извоювани във врящия котел на “Арена Ботевград” – факт, за който на момчетата от тима трябва да свалим шапки! Балканци спечелиха само веднъж със 71:69 в София.
Успехът на „сините“ бе изкован със защита, която знаем, че или печели, или губи големите мачове. Левски ограничи отборa с най-доброто нападение в лигата през този сезон до 71 точки в три от четирите си срещи (б.а. – в редовния сезон Балкан правеше средно по 87 точки на мач, а в полуфиналите – средно по 84.3 на двубой).
Нещо повече. От атомното нападение на Балкан, което цяла година газеше всичко живо по пътя си, в този финал нямаше и следа и това е още едно достойнство, което няма как да отречем.
Тактиката на Левски бе брилянтна и омота в паяжина основните оръжия на „зелените“. От осем баскетболисти, които основно носят точките на Балкан – Христо Захариев, Венцислав Петков, Павел Иванов, Игор Кесар, Дейвид Хоутън, Дивон Уошингтън, Джордан Калахан и Брандън Фортънбъри, столичани успяваха да ги лимитират до 3-4-ма в среща (б.а – като трябва да се отбележи и отсъствието на първия в мач №3 заради наказание). В последния двубой Дивон Уошингтън и Павел Иванов приключиха без отбелязана точка, а Брандън Фортънбъри и Дейвид Хоутън останаха съответно с по 4 и 5.
Разумната ротация на Левски Лукойл
Още един плюс, който натежа в полза на „сините“. Във финалите се включиха много силно Неманя Милошевич (със средно по 12.5 точки в серията), Омари Гудул (9.5) и Дарил Брайънт, който в четвъртия мач реализира 13 точки и дали, защото бе подценен от Балкан, или просто защото най-малко усещаше напрежение в себе си, но американецът се превърна в златния жокер на Тити Папазов.
А когато разполагаш с играчи като Станимир Маринов, поднесъл на тепсия победата на своите в третия мач с 25 точки, и Божидар Аврамов, чийто кош в последните секунди в мач №4 се оказа разликата в срещата, няма как накрая да не лепнеш от шампанско. Последните двама износиха тежестта на плещите си през последните седмици и доказаха, че са характери, че колкото и да бъдат отричани, ТЕ СА ЛИДЕРИ.
Дуото, за което всички говорят
Христо Захариев и Венцислав Петков са двамата състезатели на Балкан, които оставиха сърцата си на терена и то не само във финалите, но и през целия сезон. Приятелството им се оказа движещата сила за “зелените”, а около себе си те успяха да обединят останалите си съотборници и един цял град, превръщайки го в семейство. Нещо, от което могат да бъдат горди. Те са сред главните виновници за атмосферата в “Арена Ботевград” в мач №3 и №4. Приятното тук е, че българското отново надделя!
Примерът, който никой не видя
Хубавото на тази серия, освен жестоката битка и драма на паркета, го имаше. Но никой не го видя, защото всички търсеха скандали и разчистваха стари сметки. На фона на скандалите, агресията и обвиненията, които хвърчаха и от двете страни, нека пишем заслужен “Отличен” за баскетболистите и на Балкан, и на Левски Лукойл. Те останаха професионалисти, спазиха феърплея и се държаха като достойни мъже.
И една молба: Момчета, продължавайте да бъдете пример – за себе си, за децата, които ви гледат всеки ден и които нямате си и представа колко искат да приличат на вас, за всички хора, които от сърце обичат баскетбола и за България.
За омразата и баскетбола
Обвинения, обиди и какво ли още не имаше в битката за титлата. Бомбата затиктака още през февруари, в полуфиналите за купата и в мачовете от първенство между двата отбора, но гръмна в мач №2. Фитилът й бе агитката на Левски зад пейката на Балкан, прекъснатият на два пъти мач, с хвърлени предмети и отказваща да напусне залата публика на Балкан. Последваха санкции и още обвинения.
Най-хубавото от тази ситуация е, че нямаше пострадали, не че тя сама по себе си има нещо общо с нормалното. Дали правилата в случая се спазени или не, е без значение, но последствията от нея няма как да бъдат изтрити. Това е петно върху разклатения и без това имидж на българския баскетбол, който се докара до тук заради отказването на властимащите да поемат отговорност и застанат на твърда позиция през годините. Последните дни комедията, стана трагедия. Лига и федерация си измиваха ръцете, сочеха се с пръст и всеки друг им бе виновен за резила, само не и те. Твърде удобно е да ползваш дивиденти, когато всичко е спокойно. Задължително е да поемеш отговорност, когато къщурката ти се клати. Важи и за НБЛ, които не се разбра какви ги свършиха цяла година, освен, че събраха един чувал с пари, и за федерацията, където вечно стоят като щрауси с глави в пясъка.
Най-страшното е, че хора, натоварени с власт, излизат и говорят против правилата, които сами са писали, одобрявали и приемали!
Случаят “Захариев”
Още един случай. В тази финална серия с лопата да ги ринеш, наред със случая с бутилките, с хвърлените запалки и монети, с публиката и т.н. За седмица името на Христо Захариев се превърна в по-често споменавано от това на отборите във финалната серия в НБЛ. Да, той е допуснал грешка, хвърляйки онази бутилка, но допускате ли дори за момент, че е бил провокиран? Със сигурност постъпката не е по правилата, но интересното е, че Захариев бе единственият, който излезе пред баскетболната общественост и със смирение пое отговорност за постъпката си. Смирение обаче нямаше у никого другиго. Защото, когато си виновен е най-правилно да признаеш, да си понесеш последствията и да продължиш, правейки всичко по силите си да не се повтори. Той стоически изтърпя да гледа отстрани в мач №3, появявайки се на терена вчера амбициран повече от всякога, така както само Биг Зи може, и както само големите могат. А само който не е допускал грешки, той може да съди.
За бесилото
Няма как да си изкривим душите. Безпрецедентният случай с издигнатото бесило над пейката на Балкан в мач №2 от финалите ще остане като грозен белег в тази серия. Когато в държава, имаща себе си за европейска, в 21-ви век, се случи подобно нещо, това е страшно. Баскетболът е игра, която учи хората на равенство и ги събира, за да ги обединява, а не да ги разделя. Истината е, че това бесило не беше за тъмнокожите играчи на Балкан, а за тези, които превърнаха баскетбола в случай. Дано сте доволни от резултата!
И за да завършим, оптимистично, което е трудно на фона на всички събития от изминалите дни, все още вярваме, че някъде дълбоко във “вас” (б.а. – господа, управляващи и ръководители) е останала частица морал и обич към играта.
Пожелаваме си, един ден да говорим за българския баскетбол не като за случай, а като за явление, каквото е било и преди време. Защото всяко ново нещо е добре забравеното старо.
