Симеон Лепичев е едно от новите имена в състава на мъжкия ни национален отбор за лагера в Панагюрище. Росен Барчовски събира отбора си за кратка подготовка на 2 август.
Симеон Лепичев е добре позната баскетболна фамилия у нас. След мачове в малайзийското първенство и колежанския шампионат на САЩ с екипа на Флорида Атлантик, 206-сантиметровото крило продължава кариерата си в Европа. През миналия сезон носи екипа на испанския втородивизионен Навара. Тази есен пък ще се премести във Франция. За последно с екипа на България Симеон Лепичев игра през 2015 г. с младежите.
Към момента Симеон Лепичев се подготвя за лагера на националния ни отбор в София в компанията на друг от избраниците на Росен Барчовски – Алекс Симеонов. Ето и какво сподели тежкото крило преди сбора на националите:
– Как се стигна до поканата на Росен Барчовски за мъжкия национален отбор?
– Миналата година, през лятото тренирах с Левски, направих няколко приятелски мача с тях. Росен Барчовски ме видя. Предполагам оттам са тръгнали нещата.
– След толкова години без мачове за България, какво очакваш от този лагер?
– Не знам какво да очаквам. Познавам някои момчета от отбора, с който ще тренираме в Панагюрище. Тези от Левски, както и някои, с които съм играл при 20-годишните на България като Николай Вангелов. Чувал съм само за другите. Нямам никакви очаквания от лагера. Отивам и се готвя да играя. Това е.
– Допълнителен стимул ли е за теб класирането на националния отбор за европейско първенство?
– Следя представянето на националния отбор. Знам за класирането. Но това не ми влияе. Просто искам да играя баскетбол. Където и да е, по какъвто и начин да е. Ако е с българския национален отбор, добре. Ако не, където намеря.
– Играл си в различни първенства, дори континенти. Какви са разликите?
– Роден съм в Малайзия. Там, по местните правила, се водя за местен играч в лигата им. Затова там играх и с първия си професионален договор.
Навсякъде е различно. Културите са различни. Начинът, по който се отнасят към баскетбола е различен. В Малайзия, там където аз бях, беше доста професионално. Отнасяха се много сериозно към нещата. Бях в единствения отбор от Първа лига, в който всичко беше на много високо ниво. В Испания, във Втора лига, а и Лига Ендеса, всичко е на много професионално ниво. Но в по-ниските дивизии не е точно така. Навсякъде има и професионализъм, и непрофесионализъм.
– А предложение от някой български клуб не си ли имал?
– Не съм получавал.
– Имал ли си предложение да играеш за националния отбор на Малайзия?
– Да, искаха да ме картотекират. Но аз вече бях играл за България. Но дори да не бях и да можеше, нямаше да го направя.
– Има един въпрос, който известен български телевизионен водещ задава винаги на гостите си – „Какво е за теб България?“. Как би отговорил?
– България е вкъщи. Храната е най-хубава тук. Българските традиции. Засега се чувствам вкъщи като се прибера. Уютно и удобно е. Всичко е хубаво.
