Силвия Германова – едно от големите имена на женския ни баскетбол през 80-те, печели сърцата на публиката с красота, интелект и финес. И с фланелката с неизменния №14 върху гърба. Гермманова носи този номер по време на цялата си кариера, както в България, така и впоследствие във Франция. Играе с него на клубно и национално ниво до последния си мач, когато е на 43.
И защо №14? Възелът се разплете при гостуването на олимпийската вицешампионка и носителка на КЕШ в предаването „Преди обед“ по bTV. Оказва се, че когато прохожда в баскетбола, Германова вече е закъсняла и трябва да избира само между два номера: 14 и 15.
„Избрах 14. Във времето, в което започвах да играя Йохан Кройф бе изключително магнетична и колоритна фигура в света на спорта. След това, през годините, в които се състезавах в мен винаги е имала една идея да бъда поне малко голяма като него“, разказва шесткратната поред шампионка на България и шест пъти поред носителка на Купата на страната с Левски-Спартак в студиото.
Така Силвия – къдрокосото момиче, родом от Гоце Делчев, прави първите си стъпки под коша в Пловдив. С №14 и с мисълта за великия холандски футболист и впоследствие треньор Йохан Кройф. А №14 й приляга. Защото пътят, който извървява е достоен, труден, но изпълнен с постижения, за които поколения наред могат само да мечтаят.
Спортната й съдба започва на пистата за лека атлетика. Започва да тренира, висока е, треньорите я забелязват на едно ученическо първенство по народна топка през 1973 г. Следва обаче тежка контузия на крака и дълъг престой в ужасна шина, която така я стресира, че тя не иска и да чуе за спорт, камо ли за баскетбол, за който я агитира настойчиво Христо Костов – един от известните наши треньори от близкото минало.
„Накрая баща ми взе решението, вместо мен. Треньорът бе намерил свой познат, който да го убеди. Казах му: Ама, аз не искам да тренирам баскетбол. Но той отговори: Не, ще играеш.“ И така стана. Ние бяхме поколение, което бе възпитано да се подчинява и да зачита авторитетите. След години, когато вече играех и често се контузвах той бе този, който постоянно ми повтаряше: Ти ще престанеш, но аз вече бях тази, която му отговаряше: Не, няма. Ти взе това решение и аз просто играя. Връщане назад, няма.
От игрищата на сгурия и китайските гуменки върху краката си, Германова извоюва мястото си в олимпийския отбор за игрите в Москва 1980, където България печели сребро, а тя е редом до легенди като Надка Голчева, Петкана Макавеева, Пенка Стоянова, Пенка Методиева. С Голчева и Макавеева покоряват и Европа с Левски Спартак – през 1984-та в Будапеща. Горчилката е година по-късно, когато „сините“ губят битката за европейската купа с точка разлика и не без „помощта“ на съдиите и така не успяват да дублират успеха си.
Европейската вицешампионка с България от Италия 1986 завършва две висши образования у нас – журналистика и българска филология преди да заживее във Франция през 1989 г. Първоначално заминава, за да играе баскетбол във Вильорбан, но с мисълта, че ще се върне. Днес, 27 години по-късно, Силвия се радва на двете си пораснали момчета Александър и Климент, а всяка събота преподава български език в българското училище в Марсилия. Отскача до родината, за да презареди батериите и да се събере със съотборничките си, за да си спомнят за славните времена, в които пълните трибуни на залите у нас и в чужбина скандират познатия рефрен: „И сме най-красиви, и сме най-добри.“
Източник: bTVnovinite.bg
Цялото интервю от гостуването на Силвия Германова в „Преди обед“ може да изгледате тук:
