Под знака на Коби и Стърн

Тове бе моят 18-ти „ Ол стар“. Виждал съм  много неща, но никога не съм присъствал на нещо подобно. В последната половин година, НБА загуби две от своите лица. Бившият си ръководител Дейвид Стърн и легендарния си играч Коби Браянт. Закономерно – този мач бе посветен на двамата. Имаше защо. Няма да разказвам постиженията на Коби. Достатъчно се изписа и любителите на баскетбола ги знаят. Ще спомена само, че е единствен от сегашните играчи, който се доближи по успехи, обаяние, харизма и присъствие до Майкъл Джордън. Той бе олицетворение на баскетбола, символ на Лос Анжелис, пример за  подрастващи. Нямаше състезател на този „ Ол-стар“, който да не твърдеше, че Коби е бил кумирът му, че се е учил от него. Включително и “Кралят” – Леброн Джеймс. Влиянието на трагично загиналият Браянт върху лигата бе огромно. Върху световния баскетбол – също. И бе съвсем нормално, този свят да посвети най-голямото си зрелище на него. Защото Коби не бе просто звезда. То бе звездата сред звездите. Свидетел съм на израстването му в лигата. От талант, той много бързо се превърна в легенда. Изкушавам се да спомена само постиженията му в „ Ол стар уикенда“ – за 20 сезона в лигата, той е избран 18 пъти да участва в този престижен състав, като 4 пъти станa MVP– най-стойностният играч на мача. Като най-нормалното нещо в света бе прието  точно тази най-престижна награда да носи неговото име.

Преклонението пред двамата стожери на лигата бе по различен начин, което бе нормално. За Дейвид Стърн се произнаяха речи, а за Коби се изпяха песни. Много ог играчите бяха с неговия номер- 24. Той влезе и при променените правила през тази година. В чест на легендата бе решено да се играят 4 самостоятелни мини –мача, като победителят в тях получаваше 100 хиляди долара за благотворителност. В последната – сумираха се резултатите от първите три  и към по високият резултат се добавяше 24 ( номерът на Коби).  В конкретния случай – отборът на Янис водеше на отбора на Леброн със 133 на 124 след първите три части. Който искаше да спечели мача, трябваше пръв да стигне до кота 157 точки, без значение времето за игра.

Засилена състезателност

Стара слабост на „Звездния уикенд“ е разбирането, че това е шоу за запалянковците. Отборите не се влагат много в защита и на терена се получава нещо като „ Фестивал на забивките“. Много приятно е да се гледа, но отсъствието на подчертан състезателен елемент взе леко да дразни. Както е известно – в НБА бързо реализират всяка добра идея, а тя е била на доказалия се и задлужил ветеран Крис Пол. Още през 2017 ( след Ол стара в Ню Орлийнс), където тимът на Запада вкара близо 200 точки, той е отишъл при сегашния комисар на НБА – Адам Силвър, с идеи как да се промени това нещо. Имало е вариант  и да се играе до стигането на определен брой точки. Точно той е бил подкрепен от Майкъл Джордън, а след него – и от повечето собственици и фактори в лигата. Трагичната смърт на Коби Браянт само конкретизира необходимият брой точки, които да се търсят.

След срещата в Чикаго, Крис Пол благодареше на Адам Силвър за подкрепата. Защото накрая се получи един по необикновен звезден мач. Последната част от мача премина  на друга скорост. Излязоха най-добрите стартови петици и започнаха да се пазят по начин, по който никой не беше виждал до този момент. Сякаш с магическа пръчка, мачът от атракция за публиката се превърна в последен  плейофен двубой за титла на Конференцията. Пълна преса по игрището, борба за всяка топка, себераздаване, спорове със съдиите, съдийски повторения на спорните моменти. Наистина – не беше виждано до сега – решителен двубой с най-добрите играчи в света. Леброн го обобщи добре : „ Не знаех какво да очаквам, защото форматът беше нов. Никой не знаеше.Знаех само, че трябва да ги натискаме в защита, да ги караме да грешат, за да наваксаме изоставането си. Все пак – 157-та точка бе по близо до тях, отколкото до нас. Радвам се, че успяхме“ Темата продължи и Франк Фогел треньорът на „ Лейкърс“ и на „ Тима на Леброн“. Последната част е малко необичайна и малко дълга. При предните три – удоволствието бе водещият фактор, докато сега стана нещо нечувано – Ол стар – а да заприлича на мач от първенството. Решителен. Но – стана и хората са доволни. Може би точно това е имал предвид Крис пол, като е лансирал идеята си.

Победители и победени

Този мач винаги е бил най-високата сцена за новите тенденции в лигата, за показване на индивидуални качества и блясък. Но – не всички успяха да го направят. Въпреки, че официално се казваше, че има удоволствие и това е най важното, някои амбиции не се покриха. Ще започна с тях. Лука Дончич, който бе кандидат за MVP от редовния сезон, така и не намери ритъма си. Публиката го послещна много радушно, но не оправда очакванията, с които бе натоварен. Очевидно бе, че не се чувства  съвсем конфортно в звездна компания. Лука е само на 21 и ако продължава така – след 5 години ще бъде важен фактор в лигата. Ако продължава така… ? Сред губещите бе и Джеймс Хардън. Основният реализатор на сезона вкара 3 от 9-те си опита за тройки, без нито една друга стрелба. Постижение, което не отговаря на класата му. Домантас Сабонис също не впечатли. Синът на легандата Арвидас Сабонис отбеляза 2 точки за 19 минути игра. Заради баща си – трябваше да се постарае повече. Ръсел Уестбрук също няма да се запомни  с нищо, освен с грешките си. Сред загубилите можем да поставим и съдиите, които откровено забавляваха зрителите с някои от решенията си.

Победителите са много. Преди всичко – новият формат на последната част. Мнението на публика, състезатели и анализатори е почти еднакво. Като индивидуални качества – очаквано блеснаха капитаните на отборите. Леброн и Янис. Първият е в края на своята кариера, а играе така, сякаш е в началото и. Вторият – е в началото на доминацията си в НБА, а играе по начин, сякаш има 14 „Мача на звездите“ зад гърба си, а не 4. Куай Ленърд е сред безспорните победители. Не само заради първия си MVP за мача, на името на Коби. Споменах, че последната част от срещата стана състезателна, но той си играеше като боец от от началото. Поемаше отговорност, стреряше, бе най-активният в защита. По сходен начин игра и Крис Пол. Това бе неговото 10-то участие в подобни срещи, но първото – след 2016 година. Крис Пол доказа, че мястото ме у сред най-добрите 24 играча на света. Двама от високите играчи във всеки отбор също впечатлиха. Антъни Дейвис се потруди пред своята си публика ( той е роден и израснал в Чикаго) и действително блестеше в мача. Както и Руди Гобер. Френският център на „ Юта джаз“ показа в първото си участие тук, че не случайно е сред най-добрите защитници в НБА.

Чикаго – баскетболният град

Малцина знаят, че Чикаго е сред един от най-младите градове в САЩ. През 1840 година, населението на току-що създаденото селище е едва 4470 души, което го поставя на 92-ро място по големина по онова време. Само за 100 години, населението стига до 1 милион. През 1920 – милионите стават три. Градът продължава да се развива в подобни темпове до наши дни, като брутният му вътрешен продукт днес  е около 455 милиарда долара. Огромното му  разрастване става хранителна среда за развитието на нови спортове сред емегрантските общности. Баскетболът е на особена почит тук. Първата YMCA лига по този спорт започва да функционира през 1893 година. Само 15 месеца, след като д-р Джеймс Нейсмит е измислил правилата на играта в Спрингфийлд YMCA. Не е случайно, че този град е дал легенди на баскетбола: Джордж Майкан – първата съвременна звезда, доминирала под кошовете в САЩ в началото на 50-те години на миналия век.Той е обявен за един от най-великите 50 състезатели на НБА за всички времена. Списъкът е дълъг, но може да завършим с хора, които сме гледали: Антъни Дейвис, Дерек Роуз, Кевин Гарнет, Патрик Бевърли и разбира се Дуейн Уейд. Всички те са родени и израснали в Чикаго. Към тях трябва да прибавим и великя Майкъл Джордън. Той не е от щата Илинойс, но гордо заяви : „ Да си се докоснал до духа на Чикаго е като да си направиш татуировка. Няма изтриване „… Той продължава да бъде властелина на чикагския баскетбол, въпреки, че е собственик на друг тим от НБА.

Точно за тази дълга и славна баскетболна традиция, „ Мачът на звездите“ се превърна в празник за града ( колкото и клиширано да звучи). Плакати имаше навсякъде, залата бе препълнена. За малко се появиха свободни билети на най-горните редове, които бяха с цена от по 6 хиляди долара. Продадоха се за секунди. В „ И-бей“ се пуснаха също два хубави билета, в средата на залата, но не най отпред. Цена – 25 хиляди. Те също се продадоха за под една минута. Някои от небостъргачите в центъра също бяха с нощна украса марка НБА. За три дни, във всички точки на огромния град имаше събития, свързани с баскетболния уикенд. Където на равна нога участваха спортни и музикални дейци, както и студенти- доброволци от местните университети. На едно от събитията се появи и президентът Обама. Той участва в подготовката на  социалната програма на „Звездния уикенд“. Сам поясни защо е тук : „Чикаго е мястото, където станах мъж. Вечно ще съм благодарен на моя град“

Последният „ Ол стар“ тук бе през 1988 година. Точно той изстреля Майкъл Джордън в стратосферата на големия баскетбол. Хората бяха зажадняли за голямо спортно събите и го получиха. По скоро – те си го направиха с размах, на какъвто са способни само още два града в САЩ – Ню Йорк и Лос Анжелис.

Забавленията също не липсваха. Все пак – за играчите това е една полезна пауза в дългия сезон, за собствениците – да уредят поредния трансфер, за производителите – да представят последните модели на „ Найки“, „ Адидас“ и „ Пума“, за рекламните агенти – да подпишат нови договори, за ПР-ите – да уточнят поредната си стратегия за издигане на социалната отговорност на НБА. Общото между всички бе, че те работеха и се забавляваха. Дуейн Уейд, Донован Митчъл, Ръсел Уестбрук и  рапърът Куин Латифа  прекараха цял ден в преговори за нов проект в кметството на града. Леброн Джеймс обядва с рекламните си партньори в ресторанта Swift&Sons steakhouse. Бен Симънс беше сред поканените, може би той ще е новата цел. По младите състезатели отидоха в Ocean gentlemen’s club в предградието Бредфорд парк. В тяхната компания бяха няколко кънтри изпълнителки и звезди от американския футбол.

В Чикаго Майкъл Джордън отпразнува 57-ия си рожден ден в Cinespace Chicago Film Studios Little Village Complex. Никой не знаеше локацията до предния ден и бе осигурена пълна дискретност на гостите. Имаше и една върволица от партита с участието на рапъри и играчи, като най-активни сред последните бяха Кармело Антъни, Бен Симънс и Антони Дейвис ( все пак – местно момче е и знае хубавите места). Интересна група са получи в  събота в един от добрите чикагски ресторанти –   RPM steak. На една малка маса бяха президентът Обама , сътрудниците му и баскетболиста Патрик Бевърли ( играе за „ Клипърс“, но е роден и израснал в Чикаго.) В другия край се бяха разположили кънтри певицата Кейни Браун, чикагската звезда по американски футбол Халил Мак, рапърът Куаво с приятелката си, баскетболистът Пол Джордж и Маркъс Джордън (по младият син на Майкъл Джордън). Както се вижда – Чикаго предложи на всеки всичко според вкуса му.