Петко Маринов е една от емблематичните фигури в историята на ЦСКА. Въпреки, че в момента не е пряко ангажиран с баскетбола, той се опитва да не пропуска мачове, следи играчите и дава съвети на всеки треньор, който го помоли за мнение.
Пред официалния сайт на „червените“ Петко Маринов говори преди Вечното дерби в родния елит, което ще се завърне след 13-годишна пауза днес от 19.00 ч. в зала „Универсиада“. Ето и какво сподели:
– Г-н Маринов, как ще коментирате нивото на ЦСКА и Левски при юношите старша възраст, които наблюдаваме в момента?
– Вижте само габаритите. Няма високи момчета. На тази възраст в баскетболни държавни като Испания, Италия, да не говорим за Сърбия, има изключително развити центрове. Това е преди всичко упрек към българските треньори – не може средния ръст на волейболните отбори да е 205 см., а в баскетбола под 2 м. Много сериозно куца селекцията на високи спортисти в нашия спорт.
– Колко често посещавате мачове?
– Не съм спирал. Дори когато в ЦСКА имахме само детски отбори. Сега естествено не пропускам мач на първия отбор. Гледам с удоволствие.
– Какво очаквате от мача срещу Левски при мъжете?
– Би трябвало ние да сме фаворити. Но ЦСКА – Левски е най-хубавото в българския спорт. Очаквам хубав мач, с добра атмосфера, изходът винаги е непредвидим.
– Кой от играчите на ЦСКА прави добро впечатление до момента?
– Аз съм много доволен от треньорския щаб. За Росен Барчовски и Роберт Гергов няма какво да говорим, те са част от историята на клуба. От деца са в клуба. Росен направи много силен ход като привлече за помощници Георги Давидов и Даниел Клечков. Работяги, от които всеки клуб има нужда. Имам лично наблюдение.
Смея да си дам заслуга за пристигането в клуба на центъра Андрей Иванов. С него съм работил, има огромен потенциал. Много се радвам, че дойде и Венци Петков – остър играч, който скоро ще покаже защо е капитан на отбора. Ноулс е силен играч, трябва му време за адаптация. За съжаление не можахме да видим Брандън Йънг, но като се върне ще вдигне класата на тима. Другият американец Райли Оуенс е изключително атлетичен и зрелищен. Видяхте какво направи срещу Балкан. Тепърва ще показва много.
– Само липсата на дерби Левски – ЦСКА ли е причина за ниската посещаемост на баскетболните мачове в София?
– Когато бях състезател в София, имаше 7-8 отбора, като всеки имаше своите аргументи и ставаха много оспорвани срещи. Всеки от тези отбори си имаше публика. „Универсиада“ се пълнеше редовно. По принцип баскетболът в София замря. Дълго време бе останал един отбор само. Сега с новия спонсор ЦСКА се завърна, дано Академик, Славия и Локо София също да намерят средства. За съжаление финансите са в основата на всичко.
– Нека се върнем назад във времето. Защо баскетбол, г-н Маринов?
– Първо в махалата всички играехме футбол, после вуйчо ми ме записа на бокс, но „кариерата“ ми продължи точно един рунд. След това участвах в училищното първенство по баскетбол на Бургас. Оттам се класирахме на един национален фестивал, където за моя изненада ме обявиха за най-добър реализатор. Оттам ме включиха в национален пионерски отбор и така се запалих.
– А кога се появи ЦСКА в живота Ви?
– Още като съм се родил. Родителите ми подкрепяха „червените“ и ми предадоха тази любов. От дете по радиото слушах всеки мач на футболния отбор – Янев, Колев, Панайотов, Миланов и сега мога да изредя целия състав от това време. За голяма моя радост след време аз им станах любимец на футболните звезди. И идваха да гледат всеки мач в залата. Дори като отидох треньор в Димитровград, продължаваха да идват. От много малък съм цеденевист и като дойдох да следвам в София логично станах част от най-великия клуб. Прекарах 20 години в ЦСКА и за мен тези четири букви наистина са свещенни.
– Тогава футболисти и баскетболисти сте били изключително близки?
– Със състезателите от всички спортове бяхме близки, но специално връзката с футболистите беше най-здрава. Буквално живеехме заедно. Бяхме неразделни.
– Защо баскетболът в ЦСКА страда толкова много от 90-те години насам?
– Те буквално го закриха, а имахме добър отбор. Мисля, че Румен Пейчев беше треньор. Аз бях във Франция 3 години и не съм пряк свидетел на събитията. Но това беше недопустимо, толкова време да няма ЦСКА в мъжкия баскетбол.
– Кой е най-запомнящият се мач, който сте изиграл?
– Най-важните са срещу Левски. През 1977 г. в Ямбол изиграхме един незабравим мач. Ние бяхме в доста намален състав. Румен Пейчев беше в болница, центровете също контузени. Всички специалисти и журналисти предричаха лесен успех за „сините“. Вкарах 39 точки, без тройки, до 36 минута и Цеко Барчовски ме извади от игра. Казах му да ме остави да им вкарам 50, но той ми отвърна да не „преяждам“. Иначе и в европейските турнири имам много силни мачове. Срещу Сараево, с Бадалона, като треньор срещу Цибона Загреб. Тогава им нанесохме единствената загуба, като спечелиха Европейската купа.
– Има ли ЦСКА потенциал да се завърне в Европа?
– Разбира се, че има. Аз съм в страни от управлението, но знам, че амбициите на спонсорите са големи, има стабилни финанси и със сигурност този отбор ще се развива. Само не бива да се бърза излишно. ЦСКА ще търпи развитие и ще се радвам да гледам отбора отново в престижен европейски турнир.
– Защо българският баскетбол не може да създаде играчи като Везенков?
– Много хора ми задават този въпрос. Много е занемарена индивидуалната работа с играчите. Именно за това казах, че Давидов и Клечков са много подходящи за щаба на ЦСКА. Три години съм работил с тях в Правец и неслучайно почти всички наши играчи оттогава играят професионален баскетбол, немалко са и национали. Не са виновни само треньорите, залите също са много ангажирани. Реално почти няма кога да отидеш и да работиш индивидуално. Графикът е пълен. Разбира се трябва и да знаеш как да работиш с младите.
– Съвет към треньорите, които работят с подрастващи…
– Да спечелят доверието на децата. Това става с много любов, грижа и топлота. Виждам, че има треньори, които се държат студено. Хладни и дистанцирани хора не могат да вдъхновяват младите. Дъщеря ми тренираше волейбол в детския отбор на ЦСКА при Фанка Шаханова. Често спореше с нас, като имаше един железен аргумент – „Кака Фанка каза така“. Треньорът трябва да бъде фигура, институция дори.
– Доколко обаче треньорите могат да компенсират пропуснатото в семейството и в училище като ценности, възпитание и отношение?
– Наблюдавам през последните 10 години, как родителите започват да се възприемат и да се държат като работодатели на треньорите. Това е заради таксите, които плащат. Спорт не може да се прави по този начин. Родителите не бива да се месят и да дават съвети на клуба или треньора. Тяхната работа е да възпитават у дома и когато има конфликтна ситуация, да застанат на страната на треньора или учителя. Само един пример ще дам – бях капитан на юношеския национален отбор. В 11 клас играхме полуфинал на международен турнир в Бургас. Загубихме, а аз играх слабо. Прибирам се да обядвам у дома, преди да отида на училище. Питам майка ми какво има за ядене, а тя ми отвърна – „в моята къща за „мърди“ хляб няма“. И ме прати гладен на училище. Винаги семейството ми и треньорите са били заедно, когато кривна от правия път.
