Напусна ни една от легендите на Славия и България от 50-те години – Таня Тодорова. Tя бе част от легендарния отбор на Славия и България и заедно с Ваня Войнова, Дора Василева, Дора Дамянова-Кузова, Райна Рангелова и др. от 50-те и 60 те години.
Тя е шампион на България през 1953, 1954, 1955, 1956, 1957 и 1959 г. Tаня Тодорова е в „златния“ тим на „белите“, който на 20 май 1959 г. печели КЕШ и повтаря успеха си през 1963 г.
Част от националния отбор на България, който триумфира с европейската титла през 1958 г. и стига до финала през 1960 г. Носителка е на бронзов медал от Световното първенство през 1964 г.
Ето как е представена Тодорова в Алманаха „100 години Славия“
„Присъединих се към „белите“ през далечната 1953 г. – връща лентата на спомените Таня Тодорова. – Възпитаничка съм на Френския колеж, имах мачове и за националния отбор. Но в „Славия“ си паднах на мястото. Не я обичам тази дума „колектив“, защото я свързвам със съветската система, но мога да кажа, че това бе най-силното оръжие на „Славия“ по мое време. Тренирахме доста. Имахме само 15-20 свободни дни през годината. А и самите занимания бяха доста тежки и то два пъти на ден. Смъквахме по 2-3 кила на всяка тренировка треньорът Митев бе интелигентен и фин. Но от друга страна доста строг. Спомням си как веднъж ме гледа и ми подхвърля: „Нещо си напълняла. Какъв е тоя корем?“ А аз бременна и не смея да му кажа, че ще отсъствам от игра и от тренировки. После и другите така. Никой не смееше да му каже нищо. Голям авторитет имаше. Единственият треньор, който когато загубим, казва: „Аз съм виновен“. През 1962 г. в тогавашния Ленинград водехме на полувремето с 15 точки аванс пред СКА, а накрая загубихме с 12 точки пасив. Димитър Митев пое изцяло вината.
За себе си мога да кажа, че много силно играех в защита. Притежавах здрава психика. И затова на реванша във финала за купата на Европа следващия сезон пазих „звездата“ на гостите Хубалкова. Винаги търсехме победата. За изявите навън си спомням не само самите мачове, о и отношението към нас. В Италия на един турнир след като го спечелихме, имаше парична премия, та решихме с нея да разгледаме страната, защото не можем да я вкараме в България, ще ни я конфискуват. Веднъж си купихме по 3-4 чифта обувки, у нас – криза, няма никъде. Като отидем в чужбина, всеки ни изпраща със заръки да му донесем обувки. А с нас човек на Държавна сигурност и ни следи, можеш само по един чифт да купиш, та ние излизаме с италианските баскетболистки на пазар и има даваме от нашите покупки уж са техни, за да не ги конфискува „куката“. Или пък се пръсваме по две като сме в чужбина, за не ни следи всички къде ходим. Ей такива работи.“
Екипът на BBALL.BG изказва съболезнованията си на семейството и роднините на Таня Тодорова!
