Сигурно мнозина си спомнят годините в началото на века, когато един от факторите в българското елитно първенство беше шуменския Фикосота. За отбора тогава блестяха имената на ред национали като Иван Ценов (по-късно и треньор на тима), Петър Петров, Даниел Димитров, Любомир Амиорков, Илиян Йорданов, Хрисимир Димитров и т.н.. Помните сигурно и атлетизма на Чък Стюарт. И сред тези имена се откроява едно – на постоянния фактор в баскетбола в региона – Пеньо Нацкин. На 18 февруари той ще навърши 50 години, което го прави най-възрастният и опитен баскетболист, играещ активно у нас в този момент.
Но това никак не му пречи да продължи да бъде един от най-постоянните състезатели в тазгодишния сезон на ББЛ А група, мъже. Много често ветеранът играе без смяна за своя Локомотив Горна Оряховица, където дели терен със сина си Кристиян. В края на миналата година пък дъщеря му Евгения стигна до женския национален отбор за първи път в кариерата си.
„Искам да ви поздравя и благодаря на екипа ви за интереса към мен и към отборите от А група. Знам, че съм най-възрастният играещ в това първенство, но съм учен да не отдавам значение на годините, а водещ фактор да са възможностите и опитът на даден състезател. Това се опитвам да предам на моите съотборници, че не е важно срещу кои имена излизаш, а е важно да вярваш във възможностите си“, казва Нацкин и продължава:
„Разликата от преди и сега е голяма. Когато играеш в отбор, който се бори за медали, напрежението е голямо. Във всеки мач трябва да си пределно концентриран и да даваш всичко от себе си. Сега е по спокойно. Играем за удоволствие и ако сме по-добрите, побеждаваме.“
Днес Нацкин води Локомотив Горна Оряховица с опит и страст.
„Искам да помогна на младите да играят баскетбол със сърцата и главите си, да бъдат отдадени на играта и да й се наслаждават. Разказвал съм им доста случки, както комични, така и ситуации, които са ми помогнали да израсна в баскетбола.“
Не го притеснява нищо, защото прави това, което най-много обича.
“Играя за удоволствие, обичам баскетбола и не си представям живота без него, не говоря само за активно участие. Зарядът, който носи баскетбола не може да се опише, той се усеща на игрището.“
В първия мач за 2021 г. Локомотив Горна Оряховица победи Чардафон с 61:56 за първия успех на отбора за сезона. Нацкин завърши с 18 точки и 11 борби.
„Записахме първи успех. До този момент нещо все ни липсваше. Бяхме близо до успеха няколко пъти, но в последните минути губехме концентрация и рухвахме. В последния мач издържахме, въпреки многото грешки“, казва той.
„Изначално идеята Пеньо да се включи в отбора е такава – да помага и да учи по-младите в клуба. Примерът, който дава на всички в региона, а и в цялата страна, е колосален. Месец преди да навърши 50, той играе с темпото на 25-годишните“, възхищава му се и един от по-младите му съотборници в Локомотив Горна Оряховица – Данаил Киров. Роденият във Велико Търново играч, който в момента е Регионален координатор в Зона Мизия към БФБаскетбол, нарича Нацкин „Бащата на баскетбола в региона“ и признава, че играе в един отбор с него за втори път. „Преди 15 години бяхме заедно в Етър 2004. Разликата не е голяма.“
„Във всеки един мач, във всяка една тренировка той участва със страхотен хъс. Постоянно обяснява на всички как да играят интелигентно и да се справят все по-добре. Мисля, че за момента той е човекът в Локомотив Горна Оряховица, който играе с най-голям хъс и желание за победа. Това постепенно се предава и на момчетата„, допълва Данаил Киров.
Като баскетболист видял много и преживял много по терените у нас, Пеньо Нацкин внася своя опит и познания в Локомотив. Той оценява високо проекта на президента на БФБаскетбол Георги Глушков, който обедини непрофесионалната лига ББЛ с А група, мъже.
„За мен проектът е успешен. Баскетболът се завърна в градове, където го нямаше години наред. Дано се запалят повече млади хора и хора с възможности, които да помагат за развитието на любимата ни игра.“
Рамо до рамо с него играе синът му Кристиян, роден през 2000 г.
„Синът ми играе с мен, което от една страна е много хубаво и ме прави много щастлив. От друга страна, изискванията ми към него са много по-големи и най вероятно му тежат.“
И макар баскетболът да е труден спорт, той е щастлив, че и двете му деца са избрали неговия спорт. Евгения играе в един от двата най-силни тима у нас при жените – Монтана 2003. В края на миналата година тя за пръв път попадна и в женския национален отбор, като бе в групата на Стефан Михайлов за двубоите от квалификациите за Евробаскет 2021 в Гърция.
„Със сигурност мога да кажа, че съм доволен от това, че двете ми деца играят баскетбол. Най вероятно от това, че съм се занимавал с този спорт ги е подтикнало и тях към играта. Надявам се Евгения да продължи доброто си представяне и да бъде фактор в националния отбор.“
На последните местни избори Нацкин беше кандидат за кмет на село Поликраище, чийто клуб Росица е сред най-редовните членове на БФБаскетбол.
„Ситуацията, в която се намираме е много трудна. Все по-малко деца имаме в селото, така че мисля, сега е по-добре да ги насочваме в един момент в близкия град, където условията са по добри. Дано след време има обратно връщане към селата и отново пълни площадки с деца“, завършва разговора ни Нацкин.
