Пау Гасол и Луис Скола може да не са обявили официално край на кариерите си, но и двамата приключиха с националните си отбори на Олимпиадата. На 41-годишна възраст легендарните фигури в Испания и Аржентина се сбогуваха с големите международни турнири без медали от последното си състезание. Същият път избра и Марк Гасол след края на участието на „Ла Фурия“ в Токио.
Това обаче е само върхът на пирамидата, тъй като през това лято се оттеглиха още една дузина играчи, оставили имената си в европейския и световен баскетбол. Сред тях са Джоаким Ноа, Фелипе Рейес, Василис Спанулис, Никос Зисис, Фернандо Сан Еметерио, Омри Каспи, Стратос Перпероглу, Табо Сефолоша, Новица Величкович и Янис Бурусис. Повечето от тях от доста време не са част от националните си отбори, макар че Спанулис бе близо до завръщане, което така и не се състоя, заради контузия. Всички те обаче са част от поколение, дръзнало да предизвика звездите от НБА на международно ниво.
САЩ остават водещата баскетболна нация във всеки аспект, но техният статут на богове от 90-те години отдавна го няма. Победими ли са?! Със сигурнист. Но това се случва по-скоро на световните първенства – турнири, които американските играчи необяснимо омаловажават като значение. Олимпийските игри и тяхната привлекателност все още е висока сред баскетболистите.
Поколението, което проправи пътя на съревнованието с американците, отстъпва мястото си на вълнуващо ново такова, включващо шампионът в НБА и MVP на финалите Янис Адетокунбо, MVP на сезона в лигата Никола Йокич и разбира се момчето-чудо Лука Дончич.
Правилата на ФИБА все още са странни за много от американските играчи, а физическата игра на международно ниво определено е трудност за тях. Ключът към детронирането на САЩ минава през създаването на програми, които могат да се изправят срещу най-добрите отвъд океана и това е следващата стъпка.
Златното поколение на Испания бе близо до това, а Аржентина спечели злато през 2004 г. в Атина на турнир, след който дойде нова ера. Игрите в Гърция отпреди 17 години създадоха необходимостта САЩ да променят тотално подхода си към националните отбори и да навлязат напълно в годините след Дрийм тийма начело с Джери Коланджело, който също се оттегля през това лято. Следващият, който ще поеме юздите ще бъде Грант Хил.
В САЩ сами разбират, че трябва да имат най-добрите си играчи на терена, ако искат да печелят или за да не се повтари крайното класиране от световното в Китай през 2019 г. Останалата част от света трябва да намери начин да изгради отбори около своите звезди от НБА. Нещо, което в Испания и Франция доста умело правят, използвайки турнирите на ФИБА по най-добрия начин.
Тези надпревари са не само платформа за демонстрация на най-доброто в баскетболно отношение, макар че ограничението от 12 отбора на Олимпиада не е идеалът за това. Те трябва да са средство на останалия баскетболен свят да напредва и да достигне златния стандарт на САЩ.
