Калил Дюкс е едно от новите попълнения в Балкан. Американецът е доволен, че има възможността да работи с треньор като Небойша Видич.
“Чувствам се добре. Просто искам да се забавлявам с момчетата и да научим това, което се иска от нас, за да започнем. Не знаех за отбора, но треньорът Небойша Видич наистина ме мотивира да дойда с това, което е постигнал, както и това, което е постигнал с другите американски играчи в отбора. Нямам търпение да работя с него. Познавам американските играчи, които са играли тук“, заяви Калил Дюкс.
„Миналият сезон играх в Турция за Самсунспор. Имахме страхотен сезон, не завършихме, както искахме, но имахме невероятни моменти. Играл съм в Суперлигата на Русия, където попаднах в най-добрия отбор на първа лига. Играл съм и в Полша. Натрупах доста опит, но искам да постигна много неща и с Балкан“, казва още гардът.
„Разбираме се добре със съотборниците ми. Опитваме се да се напаснем към целите на отбора и когато започнем да играем, да познаваме добре играта на всеки, за да имаме добра химия. Най-доброто ми качество мисля, че е стрелбата, но треньорът ми помага да подавам повече, да играя за съотборниците ми и да мога да организирам играта. Това е бил фокусът ми досега“, допълва бившият възпитаник на университета Ниагара.
„Различно е тук в България. Градът е много по-малък от тези, в които съм свикнал да живея, но аз също съм израснал в малък град. Опитвам се да гледам ден за ден. Храната също е хубава. Градът е приятен и до момента се чувствам супер. Аз съм от Кънектикът, близо до Ню Йорк. Немного хора го знаят. Започнах да играя, защото цялото ми семейство играеше. Имаме много спортисти във фамилията. Избрах баскетбола отрано и продължих да се занимавам с това постоянно“, споделя Калил Дюкс.
„На феновете бих искал да кажа, че ще играя здраво, ще се опитам да донеса енергия в отбора, за да спечелим колкото се може повече. Надявам се да направя града щастлив и да напишем история. Тренировъчният процес в Балкан е в разгара си, а това го доказва и отговора на последния въпрос, където шеговито каза, че, ако има едно желание, то би било да има само по една тренировка на ден„, завършва той.
