Една от основните фигури в състава на женския ни национален отбор и в редиците на Монтана 2003 Димана Георгиева взе решение да напусне родния си град и да се отправи към Бургас заедно с приятеля си Мартин Павлов.
Пред BBALL.BG центърът говори за решението си да спре с баскетбола за известно време, за престоя си в Монтана 2003, както и за представителния ни тим. Ето и какво сподели тя:
– Кога точно взе решение да спреш с баскетбола поне в близко бъдеще и лесно ли дойде то?
– От известно време с дългогодишния ми приятел Мартин правим планове да създадем семейство и си казахме, че това ще е последният сезон, който ще изиграя за момента. Любовта ми към баскетбола е голяма, но тази към семейството е още по-голяма и рано или късно всяка една от нас, състезателките трябва да вземе това решение. Като си с подходящия човек не се взима трудно.
– В Монтана бе една от най-добрите състезателки. След всички тези години кой е най-яркият ти спомен с отбора?
– В Монтана през всички тези години играх рамо до рамо с много добри момичета, не само като състезателки, но и като хора. Благодарение на това успяхме да работим в супер колектив и да постигнем заедно всички успехи на отбора. Всеки един миг прекаран с тях мога да нарека, че е бил най-яркият ми спомен.
– В последния сезон с тима играхте два финала в България, а освен това бяхте част от Финалната четворка в Адриатическата лига. Каква е твоята равносметка за него?
– Знаейки, че това е може би един от последните сезони в кариерата ми, имах амбицията да постигнем повече, но за съжаление не успяхме. Не съжалявам за това, защото знам, че всяка една от нас даде максимума от себе си, с цялото си сърце и душа.
– След солидна кариера у нас и в чужбина, повече ти даде или повече ти взе баскетбола?
– Винаги ми е давал повече, ако можех да се върна в началото, пак бих извървяла същия път. Единственото може би, което ми е взел, е по-малко прекараното време със семейството.
– Какво би казала на младите състезателки, които сега започват своя път в играта?
– Да не спират да работят постоянно за усъвършенстването си и да се борят за това да станат професионални баскетболистки, защото спортът е една от малкото професии, които ти доставят истинско удоволствие и емоции.
– В последните години бе и капитан на националния ни отбор. Какво би искала да предадеш като съвет на тези, които идват след теб?
– Благодарна съм за това, че бях определена за капитан на националния отбор. За мен това бе голяма чест и винаги се стараех да помагам на момичетата да се чувстват добре и да се радват с цялото си сърце на играта за България. Нека младите продължат нашия път и с гордост и много успехи да славят името на страната ни.
– Има ли някой на когото искаш да кажеш “Благодаря”?
– Благодарна съм на всеки един човек, до който съм се докоснала по време на състезателната ми кариера. Бъдете здрави и не спирайте да преследвате мечтите си.
