Давонтей Джордан: За да успееш, трябва да излезеш от зоната си на комфорт

Давонтей Джордан е един от чужденците, на които Йовица Арсич разчита през този сезон. За кратко американецът успя да си извоюва репутацията на основна фигура в настоящата селекция на ботевградчани.

Пред официалния сайт на Балкан Давонтей Джордан сподели какво смята за стила на игра в Европа, за дългата пауза без мачове и какви са впечатленията му от Ботевград. Ето и какво каза той:

– Здрасти, Ди, как се чувстваш в България, вече си тук близо 3 месеца?

– Всичко е страхотно досега. Дойдох на място, на което никога не съм бил и трябваше бързо да свикна, но в повечето отношения всичко е добре. Ботевград е много гостоприемен към мен.

– Как приемеш обстановката с пандемията и дългият период без мачове?

– Тежко е. Имаш прекалено много време да останеш с мислите си и да разсъждаваш. Скучно е и определено е тежко. Тренировките успяват да ме разсеят от всичко, но с мачовете е различно и се надявам скоро да се завърнем в нормален ритъм.

– Какво мислиш за Балкан? Как те приеха съотборниците, когато дойде тук?

– Играчите в отбора са страхотни, много готини момчета. Определено те ми помогнаха много, когато дойдох тук, да науча правилата и по-специално да разбера това, което треньорът иска от мен. Мога да кажа, че отборът ни е много добър, както и играчите. Приятно ми е да бъда тук и да прекарвам време с моите съотборници.

– Доколко различен за теб е баскетболът тук?

– Определено беше тежко за мен и трябваше бързо да свикна с начина на игра тук. Треньорът ми казва това, което трябва да направя и се старая да го изпълня перфектно. Сега все още е тежко за мен, но се уча. Това е моята цел.  Все пак това е първата ми година отвъд океана и първата като професионалист. Непрекъснато съм в процес на адаптация към играта.

Мисля, че просто трябва да продължа да го слушам за всичко, за да израсна. Стилът на игра тук е най-голямата разлика. В колежа са важни просто отиграванията, но тук не само нападението е важно. Наистина трябва да слушаш треньора. Понякога може да не се представяш добре, но да изпълниш това, което той ти е казал и да следваш плана за мача.

– Разкажи ни малко повече за теб…

– Започнах да тренирам първо футбол. Бях доста добър рънинг бек. Чак към 5-6 клас започнах да тренирам баскетбол. Един ден треньорът в училище ми каза да реша баскетбол и футбол. Избрах баскетбол и оттогава се роди любовта ми към този спорт. С времето ставах по-добър.

– Кой те запали към баскетбола?

– Любимият ми играч е Ръсел Уестбрук, но, честно казано, човекът, който ме вдъхнови да започна, беше майка ми. Тя също е играла, но просто да гледам как работи, за да се грижи за мен и да е сигурна, че ще имам всичко, за да стана човекът, който съм днес. До голяма степен правя всичко заради нея. Тя ми помогна да постигна целите си и всичко, което правя днес, е за нея. Няма нужда тя да работи повече, а аз мога да заема тази роля.

 Някой друг в семейството ти тренира ли баскетбол?

– На такова ниво не, аз съм единственият. По-малкият ми брат започна да играе и мисля, че ще бъде на същата позиция като мен и ще стане професионалист.

– Колко братя и сестри имаш?

– Четири братя и четири сестри.

– Ти си играл в един от най-добрите колежи в Ню Йорк. Как оценяваш представянето ти там и как преминаха колежанските години?

– Когато отидох в университета на Бъфало първата ми година не беше много добре, правех обичайните неща за новобранец, но с годините ставах по-мъдър в играта си. Във втората година спечелихме нашата конференция и бяхме в Топ 25 отбори в страната. Бях стартов играч във всички мачове. В последната ми година загубихме много играчи от предишните години, но тогава също имахме доста успехи. Благодаря за всичко, което ми се случи. Мога да кажа, че научих и постигнах много неща в колежа.

– Кой беше най-големият ти успех там?

– Всъщност имах много. Бях избиран за Защитник №1 3 години поред и бях сред лидерите на университета по асистенции със средно над 1000. Имам много постижения, заради които днес съм тук. Петима или шестима от моите съотборници играят също професионално сега и се чуваме често, за да си разказваме кой как се справят с нещата. Имам много любими мачове, но мисля, че най-важният беше, когато се класирахме за националното първенство на NCAA и победихме Аризона, който бе считан за фаворит. Победихме ги и то с 20 точки. Да бъдеш на този турнир е нещо незабравимо. В колежа срещнах приятелката си, от която вече имам дъщеря. Определено Бъфало заема специално място в моето сърце. Благодарен съм, че ме избраха и ми дадоха шанс да стана човекът, който съм днес.

Беше тежко да се преместя в Ню Йорк на толкова ранна възраст. Наистина това е голямо решение, но за да успееш, трябва да излезеш от зоната си на комфорт и да правиш това, което всеки трябва да направи. Просто излязох от зоната си на комфорт и приех това предизвикателство.

– Какво е за теб да бъдеш баща?

– Много е специално. Нереално е как може да обичаш някого толкова много на този свят. В живота си обичам много неща, но откакто имам дъщеря мисля, че няма нещо, което да мога да обичам повече от нея. Това е страхотно. Благословен съм, че я имам. Когато дойдох тук, реших да си взема куче, за да имам някой друг с мен в къщата, за когото да се грижа и мога да кажа, че вече го обичам. Беше страхотна идея да го направя. Бих искал дъщеря ми да е тук и се надявам да дойде поне за Коледа, но все още не се знае.

– Защо реши да дойдеш в Балкан?

– Защото имате история на победители. Аз също дойдох от такъв колеж и искам да продължа в отбор, който се бори да печели и има шампионски амбиции.

– Как се чувстваш у нас? Ти идваш от едно от най-топлите места в света, Флорида. Как посрещна първия сняг в Ботевград?

– Да, във Флорида никога няма сняг, но когато отидох да играя в Бъфало, в Ню Йорк видях за първи път. Беше лудост. Когато видя сняг, знам, че е Коледа, но е много е студено. Тук е същото. Не съм голям фен на снега. Обичам да е топло, но се опитвам да свикна с него. Всички тук са страхотни. Когато ни срещнат хората из града, много често ни заговарят. Питат ни как си, от къде си. Има и много деца, които също ни се радват и ни казват “Давай, Балкан”. Наистина се забавлявам. Ботевград е малък град, но аз съм тук заради баскетбола и няма нужда от друго. Това е спортът.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?

– Обичам да играя плейстейшън, да слушам музика и да се уча да готвя.

– Опита ли българската кухня и коя е любимата ти храна тук?

– Определено шоколадовите палачинки. В Америка имаме друг вид палачинки със сироп, но не и такива като тук. Много ги харесах, понякога ям и по два пъти на ден, когато мога.

– Не са ли калорични за теб?

– Ами тренираме два или три пъти, така че успявам да изгоря калориите. Освен отборните тренировки, обичам да ходя често и допълнително.

– По колко пъти тренираш индивидуално?

– Обикновено ходя сутрин рано или преди втората ни тренировка. Предпочитам рано сутрин преди да са дошли всички. Обичам да се събуждам рано и да дойда в залата да тренирам. Общо около четири пъти в седмицата. Идвам около час преди тренировката, стрелям около 300-400 пъти, работя за техника, после стрелям от фаула, такива неща. Опитвам се да работя здраво.

– Имаш ли специален ритуал преди мач?

– Идвам по-рано да стрелям рано сутрин. На обяд почивам хубаво, но не спя повече от един час и след това съм готов.

– Какви са очакванията ти за следващите мачове, които предстоят?

– Мисля, че треньорът ще ни подготви наистина добре, трябва да следваме нашия план за мача и нямам търпение да се върнем на терена и да започнем да печелим.

– Какво мислиш за възможността да играеш във ФИБА Къп с Балкан?

– На квалификациите за Шампионска лига шансът се изплъзна от ръцете ни, но все още се напасвахме, нямахме химия. С течение на времето започнахме да играем по-добре и мисля, че във ФИБА Къп ще изглеждаме като друг отбор.

– Какви са целите ти с Балкан?

– Да организирам нападението по най-добрия начин, който мога и да изпълня всичко, което треньорът иска от мен да изгладя играта си. Да играя добре в защита и всичко, което мога, за да помогна на отбора да спечели.

– Научи ли вече някои български думи?

– Не много – научих тези, които ползваме най-често “как си”, “добре”, “мерси”, ”студено”. Тренираме много и научих това, което вие казвате след тренировка “нямам крака”. Също “аре, бе”. Езикът ви е доста труден и различен от нашия. 

– Какво би искал да знаят феновете за теб?

– Искам да им кажа, че ще играя здраво всеки път, когато имам възможност да съм на терен. Не съм егоист. Обичам баскетбола, храната, дружелюбен съм, забавен, обичам да се разбирам с хората и имам голямо сърце. Искам да знаят, че всеки път, когато съм на терена, ще давам 100% от себе си.