Гергана Иванова се намира в първата си година в чужбина. През миналото лято националката избра да облече екипа на ЕЛТЕ Беак, където се превърна в основна фигура през последните месеци.
Пред официалния сайт на унгарския клуб Гергана Иванова говори за първия си допир до играта, за развитието си и за избора, който е направила, приемайки офертата на ЕЛТЕ Беак. Ето какво казва тя:
„Когато бях в 4-ти клас, се запознах с баскетбола. В същата година имах изпит по физическо възпитание и помолих баща ми, който беше баскетболист, да ми покаже някои основни баскетболни движения, за да се подготвя за въпросния изпит. Изпитващият, който беше и треньор по физическо, като ме посъветва да се занимавам сериозно с баскетбол. Веднага останах очарована от този спорт, затова се отказах от тениса, който практикувах в рамките на три години“, споделя Гергана Иванова за първите си стъпки в играта.
„През първите две години играх в моя роден град Севлиево и след това се преместих в близкия по-голям град. Живеех вкъщи, но трябваше да пътувам за тренировки и мачове. Още нямах навършени 14 години, когато станах част от Шампион 2006. София е на около 200 км. от моето родно място, така че трябваше да се преместя там. Беше трудно решение. Майка ми беше много притеснена, но баща ми ме подкрепи и ми се довери да предприема тази стъпка. Беше трудно, но никога не съм съжалявала за това решение“, признава бившата баскетболистка на Берое.
„Състезавах се четири години в София и след това продължих в Берое, където играх пет сезона, след което се присъединих към ЕЛТЕ. Берое е един от най-силните отбори в България. Проблемът в българското първенство е, че има само два силни професионални тима, докато останалите са много по-слаби. След като се състезавах за Берое години наред, почувствах, че имам нужда от промяна. Трябваше да продължа кариерата си на друго място, за да се развивам и да стана по-добра. Беше ясно, че трябваше да напусна България, за да постигна мечтите си“, допълва Гергана Иванова.
„Помолих моя агент да разгледа опции за продължаване в чужбина. Имах няколко предложения, когато се появи възможността да се подвизавам в ЕЛТЕ. Намерих отбора в интернет и знаех, че унгарският шампионат е много силен. Нямах съмнение в това да продължа в този тим. Говорих и с мои приятели, които преди това посетиха Будапеща и казаха, че ще харесам града. Оказаха се прави„, казва 176-сантиметровата баскетболистка.
„Тренирах цяло лято. Преди да дойда в Унгария се опитах да науча няколко основни фрази, за да се адаптирам по-бързо към тима. Когато кацнах в Будапеща късно вечерта, бях посрещната от техническия мениджър на отбора Адам Сандор и асистента от треньорския Биа Хорват. Адам беше забравил случайно да донесе ключовете за моя апартамент, което ме натъжи доста, но бях щастлива от възможността да се възхищавам на Будапеща през нощта още при пристигането ми“, разказва Гергана Иванова.
„Най-ценният ми спомен беше, когато с националния отбор спечелихме титлата на европейското първенство за жени до 20 години в Косово, Дивизия B през 2019 г. Голямата ни мечта беше да спечелим медал от този форум. Бяхме ниски и слаби, дори не приличахме на баскетболен отбор, но имахме огромни сърца. Загубихме един мач срещу Финландия в груповата фаза, но успяхме да победим този тим на финала. Все още съм близка с доста хора от този отбор. Най-добрата ми приятелка Карина Константинова се състезава в Испания през този сезон“, добавя носителката на златен требъл със старозагорки през 2020/2021.
„Взех участие в подготовката на ЕЛТЕ само няколко дни след моето пристигане. Това се случи на предсезонния турнир в Сексард, където изиграхме оспорвани мачове с Печ и домакините, което беше изненадващо, тъй като те са много по-силни от нас. Съответният турнир показа, че можем да играем доста добър баскетбол. Знам, че ЕЛТЕ не е сред най-силните отбори в местното първенство, но имам манталитет на победител и искам да печеля всеки мач“, категорична е Гергана Иванова.
„Наясно съм с това, че не съм достатъчно физически силна, особено за унгарския шампионат, който е много по-силен от това, с което съм свикнала в моята страна. Трябва да работя върху това. Най-голямата ми мечта е да играя в Евролигата. Искам да премеря сили с най-добрите в Европа. Откакто станах професионална баскетболистка, тази цел ме движи“, завършва българката.
