Последните почти осем месеца в НБЛ дадоха искрица надежда. Чакането си струваше, защото по родните терени най-после замириса на сериозен баскетбол, изпълнен с тежки битки и непредсказуеми до последно развръзки. Добра работа свършиха всички девет отбора, но само да не сваляме летвата, защото следва най-важната част от сезона.
За първи път от повече от десетилетие насам четири отбора си оспорват първата позиция в класирането. Това са Левски Лукойл, Балкан, Академик Бултекс 99 и Рилски спортист. Тук обаче бихме си позволили да прибавим и Берое, който разполага с доста добър състав, част от който вече е опитът на Филип Виденов и агресията на Дариъс Гарет и Аджехи Бару. Но по същество.
Левски Лукойл – добрата страна
Немалко хора приеха обединението на Левски и Лукойл в началото на годината като нередно, защото бе направено по време на шампионата. Донякъде те може би имат право, но трябва да отчетем и нещо много важно, що се отнася до столичани. Присъствието им в тази конфигурация в елита на България засили още повече глада за победи и желанието на останалите да стават по-добри. Факт, който не само допринесе за самите срещи, за развитието на тима на Константин Папазов и за съперниците му. Тепърва обаче предстои да видим дали “сините” ще успеят да изпълнят основната си цел – да станат шампиони. Защото, за да станеш най-добър, трябва да подчиниш всички останали.
Балкан – победа или нищо
В тази група влиза и Балкан. Селекцията на Небойша Видич въобще не се притеснява от конкуренцията и определено е готова да даде максимума, за да изпълни плана си – финал. Досега ботевградчани биха всички в първенството, сега обаче трябва да го направят още веднъж, за да бъдат короновани като шампиони. Допуснаха грешка, изполвайки петима чужденци в мач срещу Академик Бултекс 99, но минаха и през това и са готови да разкъсат всеки, който им се изпречи на пътя. А няма по-опасен от този, който не се плаши от нищо.
Скритият фаворит
Академик Бултекс 99 мога да нарека скрит фаворит. На моменти през сезона пловдивчани демонстрираха много добра игра, и ако Съдбата е решила да им върне за Купата и Балканската лига, то шампионата може да се окаже тяхното поле за изява. Останалите наистина трябва да бъдат нащрек, защото Димитър Димитров, Никола Маравич и компания нямат намерение да се предават лесно и не са готови да мислят за ваканция през май (б.а. – нещо, което им случи преди година).
Не отписвайте Рилецо
Макар че не изглеждаше особено убедително в третия етап на НБЛ, като цяло дотук сезонът за Рилски спортист не е никак лош. А това е добра основа за успехи в плейофите. Дори само фактът, че самоковци са носители на купата е достатъчен за това те бъдат слагани в сметките за евентуалните бъдещи медалисти. Какъв обаче ще бъде цвета на това отличие и дали то ще се случи, всичко това е в ръцете на Йордан Бозов и неговите колеги, както и на дъската на Людмил Хаджисотиров.
Минчев винаги намира правилния начин
Любомир Минчев винаги е с ход напред, а това едва ли ще донесе нещо добро на останалите. Берое вече прилича на отбора, който бе преди година. Пътят дотук обаче не бе никак лесен. Напуснали, контузии, ранно отпадане от евротурнирите и купата, но старозагорци си имат машина за точки като Александър Янев, което е достатъчна причина за оптимизъм в зала “Общинска”. Ще получи ли Берое щастлив завършек на един труден сезон, само времето ще покаже.
Шапки долу за младоците на Георги Давидов
През последните четири месеца младоците от Академик София придобиха сериозно самочувствие, а ние можем само да кажем “Шапки долу” за Георги Давидов, Петко Маринов и техния щаб. Всъщност, в Правец доказаха, че младите български играчи имат място в родния елит, но трябва треньорите да имат смелостта да им гласуват доверие. Удоволствие е да наблюдаваш Иван Алипиев, Йордан Минчев и Александър Милов в един отбор и дано да продължим да го правим и в бъдеще. Заслужава си.
Ямбол на Иван Чолаков
Ако си задавате въпроса защо Ямбол е седми, както аз допреди няколко седмици, то отговорът е защото на пейката му се завърна Иван Чолаков. Треньор №1 в Града край река Тунджа има доста знания за играта, от които младите наставници могат само да черпят. Да не говорим, че Чолаков удари джакпота с привличането на американците Алън Арнет и Брайкус Перин, а има и неизчерпаем източник на енергия като Станислав Говедаров. Само заради това можем да му завидим.
Черно море Тича – не и този план
Ако годината не е минала по план за някой в НБЛ, то това е Черно море Тича. Във Варна трябваше да преглътнат спрени картотеки, травми, наново сработка на състав в движение по време на сезона и не на последно място липсата на капитана си Пламен Алексиев. Въпреки че направиха и невъзможното в състава на Дарин Великов, трудно някой може да замести сърце като това на Алексиев. А че където е текло, пак ще тече, това е ясно. А край морето таланти не липсват. Дано само в морската ни столица подадат ръка на една от успешните школи в родния баскетбол, иначе тежко ни.
Спартак – една монета с две лица
Свършеното от Спартак може да бъде разделено на два периода – преди и след Нова година. В първите три месеца от сезона селекцията на Александър Дяковски опипваше плахо почвата, която от 1 януари започна да гази все по-уверено, но май вече бе късно, тъй като загубите бяха в повече. Все пак в “Балканстрой” имат и с какво да се похвалят – пълна зала, много детски смях и един колектив, който се превърна в семейство за няколко месеца. Това е отлична основа, върху която трябва да се гради, а не да се руши и дано в Плевен са си направили изводите и продължат по този път.
Дотук толкова. Сега е време да оставим първите осем в класирането да говорят на терена, на своя любим език. Какво има да ни кажат и дали са готови напълно, ще разберем в края на май, когато новият шампион вдигне високо титлата, триумфирайки над всички останали.
Enjoy it (б.а. – в превод – наслаждавайте се)!
