За втора поредна година Виолина Кочева имаше възможността да стане първата състезателка, вдигнала шампионската титла в женското първенство като капитан на Берое. 175-сантиметровата баскетболистка донесе успеха на старозагорки в третия мач от серията с Монтана 2003 след решителен изстрел зад дъгата секунди преди сирената, оформил крайното 63:60.
Пред BBALL.BG Виолина Кочева, която е носител и на Купа България 2022 с Берое, говори за емоциите около златото, за куража да поемеш отговорността на последния изстрел и за ситуацията в женския баскетбол. Ето и какво сподели пловдивчанката:
– Берое спечели титлата при жените за втора поредна година. Какво е чувството като капитан да вдигнеш отново трофея?
– Радвам се, защото смятам, че трудът, който се полага тук, в Берое, като екипна работа от шефа Иван Ангелов, Иван Николов, Таня Гатева, Неманя Ламбергар и още много хора, които са в сянка, но ги има, и минем през всички нас, момичетата и стигнем до Сияна, нашата физиотерапевтка, заслужава да се овенчае с най-сладкото, а именно шампионска титла.
– Ти имаше решаващия изстрел в последния трети мач от серията с Монтана 2003. Какви мисли минават през главата на един състезател в такъв момент?
– Първата ми мисъл беше да пробия, но в следващата секунда изстрелях топката… Общо взето не мислех много. Знаех, че този пас, който получих от Саманта Лоджик, беше за стрелба и мисля, че беше резонен шут, който влезна.
– Очакваше ли серията да свърши в три двубоя?
– Не очаквах, но тайно се надявах.
– Изглежда се чувстваш добре в Стара Загора. Би ли остана там и догодина?
– Добре се чувствам, разбира се. Тук, всички смея да твърдя се чувстват добре, защото общо взето единственото, за което мислиш е баскетбол и не се притесняваш за странични неща. Разбира се, че бих останала тук! Ако, разбира се, ръководството и треньорката продължат да имат желание да съм в отбора.
– Ако те върна отново към последната стрелба в мача в Монтана, може ли подобни моменти да запалят още повече младите момичета към баскетбола, гледайки вас на терена?
– Надявам се не само последния изстрел, а генерално представянето на двата отбора да се накарали младите да искат да се занимават с баскетбол, да са се амбицирали и да искат да побеждават и да са фактори в отборите си.
– Какво би казала на всички, които обичат играта и ви подкрепят?
– Този въпрос идва в интересен момент, току-що получих съобщение от един близък човек, който ми казва да не съм толкова минорна, но може би пак ще се повторя или потретя… Нека хората, които обичат баскетбола, изпълват залите с положителна енергия и радост, защото ние играем, за да доставяме радост на хората, а не да идват в залата и да ни подвикват и обиждат с доста грозни епитети понякога!
Също бих призовала, ако има хора, които искат и могат да помогнат на българския женски баскетбол, нека не стоят в сянка, нека помогнат. В България има много талантливи млади момичета, които ако не продължат след 12-ти клас в отбори с финанси и амбиции, може би ще ги изгубим някъде в чужбина и съответно лека-полека българският женски баскетбол ще залезе…
И накрая искам да благодаря на нашите фвнове, които ни подкрепят и винаги са на първия ред. Благодаря ви, че винаги се отнасяте с уважение не само към нас, но и към противниците ни. Вие сте достойни за уважение и за благодарност, защото на първите редове винаги стоят най-верните и най-искрени фенове, онези, които не ги е срам и ръкопляскат с радост в очите! Благодаря ви за подкрепата!
