След 19 години в мъжкия баскетбол Веселин Георгиев сложи край на професионалната си кариера. Крилото прекара последните шест от тях в редиците на Черно море Тича, а преди това носи екипа на Спартак Плевен. Първият му допир с играта е в родния му град Шумен, след което продължава развитието си при „моряците“.
Пред BBALL.BG Веселин Георгиев говори за решението си да спре да играе, за емоциите около последните си мачове в НБЛ, за младите и за бъдещето. Ето и какво сподели той:
– Кога взе решението да сложиш край на кариерата си?
– Решението ми назрява може би от две години, но не бях готов да кажа „стоп“. Просто тази година го усетих вътрешно, усетих, че съм готов да предприема тази стъпка, колкото и трудна да е тя.
– Какви мисли минаха през главата ти преди два дни, докато бяхте в съблекалнята в Шумен, преди да излезете на терена?
– Нямаше време много за сантиментални мисли, когато ти предстои мач, мислиш само за него или поне аз съм така. Няколко дни преди това, си говорихме с приятели, че съдбата си знае работата и без да съм го планирал така, всичко ще завърши там където и започна преди 28 години. И чувството беше хубаво.
– Има ли нещо специално, което някой ти каза преди мача в Шумен, или преди този във Варна, и ще запомниш завинаги?
– Получих поздравления. По-специално за мен беше присъствието на хората в залата във Варна, за което им благодаря още веднъж. Семейството ми и много близки мои приятели, те си знаят кои са!
– Поглеждайки назад, каква равносметка би направил за себе си?
– Не съжалявам за нищо в професионалния ми път, като спортист. Естествено, че е можело и по-добре, но все пак, като се обърна назад има усмивка на лицето ми, което значи, че всичко е наред.
– Има ли момент в кариерата ти, който ти е по-специален?
– Мисля си за някое постижение, но няма да забравя първото ми влизане в мъжката съблекалня и виждаш играчи като Спас Натов. Трябва малко време да осъзнаеш, че си там където искаш.
– Кои са треньорите, на които дължиш най-много?
– Треньорите са много и от всеки съм се опитвал да открадна по нещичко. Благодаря на всички треньори, с които съм работил, всеки ми е дал, за да стана по-добър, но името на Христо Борисов може би най-много изниква в съзнанието ми, когато ми зададат този въпрос.
– Какви съвети би дал на младите играчи?
– Бих им казал да не спират, да работят върху играта и качествата си. Да горят в играта, дори и да има моменти, когато не им се получава, а такива със сигурност ще има.
– Ти каза, че ще помагаш отстрани. Идеята за треньорство има ли я някъде в плановете ти?
– Не мога да кажа, че не съм се замислял за това, но не е на дневен ред. Ако някога реша да се занимавам с треньорство, то няма да е просто, за да ме наричат треньор. Тази професия изисква много знания, различни от тези, когато си на терена и на този етап не съм подготвен. Ще помагам със съвети, ако някой ми ги иска, естествено.
– Какво би казал на всички фенове, които са те подкрепяли?
– Благодаря им от сърце. Знам, че не съм бил перфектен, но със сигурност съм се раздавал на 100%, когато съм бил на игрището!
– Твоята прогноза – кой ще бъде следващият шампион на България?
– Фаворит за мен са Рилски спортист, тук вероятно никого не изненадвам, но абсолютно не подценявам отборите на Левски и Балкан. Тези три отбора имат най-големи шансове за титлата. Пожелавам успех и на Спартак Плевен, ако ме изненадат, ще се радвам!
Снимки: LAP.BG и НБЛ
