България приключи квалификационен цикъл в повече от позитивен тон. Нещо, което не се бе случвало на представителния ни мъжки тим през последното десетилетие. Доста дълго време нали?!
Думи като “подвиг”, “чудо” и “изненада” изникват в умовете на всички, които миналата събота съпреживяха, макар и от хиляди километри, с националите всеки един кош, всяка една борба и всеки спечелен сантиметър от паркета в битката с Латвия. Петият от Евробаскет 2017 няма да играе на следващия шампионат на Стария континент за първи път от 1999 г. насам, а вината за това е на “лъвовете”. Шапки долу!
Как започна всичко
Всъщност, началото бе поставено преди около година след спечелена епична драма с две продължения за 110:106 отново над същата тази Латвия или само няколко дни, след като националите не бяха далече и от победа над Гърция в Патра. Но да се върнем на онзи февруарски ден в Ботевград, някои ще кажат, че латвийците били без най-добрите си играчи. Само че и България нямаше Александър Везенков. Сега за Латвия играха Янис Тима и Дайрис Бертанс, но като че ли тази Латвия не може да се доближи дори на половина до онази, което бе сразена в наистина тежък сблъсък на български земя. Може би сега в латвийския лагер всички си мислеха, че Тима и Бертанс ще им свършат работата, но и това не стана. И не се получи по няколко причини: първо, защото България показа страхотна игра в защита в последната част, което е резултат от отборни усилия и колективен дух, и второ, защото извадихме пердета като Дий Бост, натрупал солиден стаж по европейските терени през последните години и доказал неведнъж колко е полезен на отбора, и Павлин Иванов, който изглежда като прероден през последните месеци, а тук заслугата е и на треньорския щаб в клубния му отбор Рилски спортист. В онези последни минути в Рига преди няколко вечери гардът имаше онзи пламък в очите, безпардонен и безпощаден инстинкт на хищник, напомнящ ми на големия Филип Виденов. Няма как да не споменем и усилията на Димитър Димитров, чийто опит в Европа с Балкан определено си казва думата, и Деян Карамфилов, който не се отказва дори в ситуации, изглеждащи безнадеждни.
Този, който предизвиква Съдбата, обикновено си пати
В българския лагер през последната 10 дни изтърпяха доста. Първо, латвийците ги предизвикаха с видео, в което се биеха в гърдите, че разликата от 6 точки не била кой знае какъв проблем за тях. Видиш ли, че именно тези 6 точки дават спокойствие на България. Не спряха дотук, ами намесиха и женският национален отбор, чиято загуба от Гърция с 18 точки в квалификациите в Любляна лиши от участие на европейското през лятото дамската формация на Латвия.
Дори и загубата от България с 65:66 в Рига не им бе достатъчна, а надменното им поведение достигна нови висини, след като крилото на Латвия Роландс Фрейманис нарече представителния ни тим “български фермери”. Всъщност, латвийците сами предизвикаха собствената си участ и могат да се сърдят само и единствено на себе си. А обидите, те не отиват на тим, завършил в Топ 5 на последния шампионат на Стария континент.
За героите
Но да се върнем към тези, които заслужават да им се обръща внимание. Последната година определено е влакче на ужасите за Росен Барчовски и националите. Въпреки изпълнените с изпитания, контузии и болести 12 месеца, тимът на българския специалист доказа няколко неща. Първото и най-важно е, че България може да се сражава и то храбро и да печели, когато се налага дори и без Александър Везенков, чието присъствие в лагера ни внася спокойствие и лекота в играта. С него, разбира се, класата в състава ни е доста по-висока, а той навъртя и солиден опит по европейските терени с екипите на Олимпиакос и Барселона. Барчовски продължи линията, която Любо Минчев се опитваше да налага с колектива и отборната, екипна работа. Наставникът успя да внуши на своите играчи, че всяко едно усилие, всяко едно действие, независимо от кого е направено, има смисъл. И когато събереш положеното старание от целия отбор, накрая получаваш това, което носи удовлетворение. Третото нещо, което направи впечатление в тази квалификации е, че България успя да затвори завързан мач. Направи го два пъти всъщност, а това значи, че в отбора има характер, хъс и воля за битка до последната секунда.
Слабостите
В лагера на националния ни отбор със сигурност са си взели бележка и са си извадили необходимите поуки от изпуснатите шансове срещу Гърция в Патра и от профуканата разлика в редовното време в Сараево срещу южните ни съседи. Това е нещо, което нашите трябва да изчистят в представянето си до европейското, а за това имат около година и половина. Поражението от Босна и Херцеговина с 49:88 няма как да не им е тежало, а то може да бъде отдадено в голяма степен и на това, че България не можеше да разчита на половин отбор от играчи, които през ноември се оказаха болни или контузени. Нашите донякъде бяха неподготвени и за доста агресивната игра на селекцията на Ведран Боснич, чийто тим може и да нямаше Юсуф Нуркич и Джанан Муса в тези квалификации, но показа, че е готов да разкъсва, ако усети дори за момент слабост отсреща. Неслучайно босненците завършиха първи в групата само с 1 поражение. Истината е, че България трябва да си вярва повече, дори срещу отбори като Босна и Херцеговина и Гърция, защото на терена не играят имената, написани на екипите. А както каза Везенков наскоро, там печели този, който повече го иска.
Критиките като гориво
Още една червена точка за Росен Барчовски, неговия щаб и момчетата, с които работи в тези квалификации. След загубите в Сараево националите отнесоха немалка порция критики, но пък направиха единственото правилно нещо, което трябваше да сторят. Използваха всичко това като гориво, което явно е движило подготовката им за това, което ги чакаше в Рига. Защото когато си паднал, имаш два варианта – или да се изправиш и да докажеш на всички, че грешат или просто да се предадеш и да признаеш, че другите са прави. Е, това е още една малка победа за “лъвовете”, които сами бяха наясно, че не са много хората в България, които вярват, че ще се класират на европейско. Нямаше и нужда, важно е когато никой друг не ти вярва, ти сам да повярваш. А когато събереш 15 човека, които си вярват, помагат си и се подкрепят, тогава е лесно да накараш всички останали да повярват. Това е ценен урок.
Лъч светлина
Класирането на Евробаскет 2022 е огромен успех за българския баскетбол, но още по-голяма надежда дава играч като Константин Костадинов. Крилото от школата на Реал Мадрид притежава всичко необходимо един ден да се превърне в основна фигура в националния отбор. В това се убедиха всички, които наблюдаваха дебютния му двубой срещу Босна и Херцеговина, в който той вкара 11 точки, показвайки че не се притеснява да стреля от разстояние, но и опитваше постоянно да бъде полезен на колегите си и да следва наставленията на треньорите. Константин Костадинов може и трябва да е пример за младите играчи, че стига да искат нещо, могат да го постигнат само и единствено чрез упорита работа в залата и слушайки наставленията, които получава от по-опитните. Пореден точен удар за Барчовски, който не сбърка с избора на едно ненавършило 17-години момче, което не се уплаши дори и срещу доста по-обиграни от него съперници при мъжете.
Ако оставим радостта от класирането и погледнем малко по-глобално на нещата, този успех трябва да бъде използван максимално от федерация, треньори, играчи, ръководители. Подрастващите вече имат своите герои в лицата на момчетата от националния отбор, сега от вас зависи в следващата година и половина да го използвате максимално и да накарате колкото се може повече деца да влязат в залите, защото това е бъдещето. Това е начинът след 10 години България да има още момчета като Константин Костадинов, с които да се гордеем пред света.
Топката е във вашите ръце!!!
