„Тази пресконференция е по повод изминалия сезон, в който Спартак се завърна в Топ 4 на българския баскетбол при мъжете. По време на сезона нещата при нас се развиваха доста турбулентно. Мога да кажа за голямо съжаление, че в края на сезона поради причини, независещи от нас, той се удължи и приключихме буквално преди няколко дни, което не се беше случвало от доста време. Искам да започна с благодарности към Община Плевен, която в последните няколко години доста сериозно обръща внимание и помага на нашия клуб. Специално искам да благодаря на господин Георг Спартански, защото за каквото и да сме се обърнали към него в последните 3-4 години винаги е правил всичко възможно да ни помогне. Друг е въпросът кога е имал възможност, защото в нашата община генерално държавата доста ни е позагърбила доста години, както всички знаем. Както виждаме, за момента е в оставка поредният спортен министър. Това е третият такъв за последните 13 години, който обеща, че в Плевен ще се направи нова зала. Виждаме какви са резултатите от това обещание. Хем нямаме нова зала, хем наличната спортна база в града не става в по-добро състояние. Разчитаме на някакви кански усилия от страна на клубовете и на Общината да се случи нещо, когато може. От 2005 г. насам Министерството на младежта и спорта направи един основен ремонт на покрива на зала „Балканстрой“. След това инвестициите в електронните табла, кошовете и доста голямото оборудване на залата са изцяло за сметка на клуба. Не знам колко клубове са го правили това в общинско или държавно съоръжение. Чак през 2018 г. паркетът в залата се подмени с чисто нов и бяха направени два козметични ремонта на покрива, защото беше започнало да вали. Все пак ние сме спорт в зала и не е добре да вали играчите, както и публиката„, заяви Богдан Петков по време на днешната пресконференция на Спартак в Плевен.
„Ако тази година ние се бяхме объркали да вземем медал и по право да спечелим участие в европейските турнири, ситуацията е такава, че ако не се случи някакъв експедитивен ремонт през двата свободни месеца това лято, ние трябваше да ходим в Габрово или Ботевград, които са най-близките дестинации. Това се случи преди няколко години с футболния отбор, когато се завърна в професионалния футбол и отиде да играе в Ловеч. Това за мен е целенасочено отношение вече много години от страна на държавата и низвергване на всички клубове в Плевен. Футболният тим също отново се завърна в професионалния футбол и там хората си правят някакви инициативи, за да може техният стадион да бъде лицензиран с много компромиси. При нас ситуацията не е много по-различна, защото за поредна година Българската федерация по баскетбол прави компромис за нас, тъй като вече информационните табла не отговарят. В момента водя разговори с г-н Спартански да намерим решение по тази тема. Общината нямаше възможност в последните години, за да ни помогне, тъй като инвестицията въобще не е малка. Няма как да се сърдя, все пак всяка година получаваме адекватно финансиране на базата на това, което ни предоставяме на града като клуб. Оттам отношението на държавата е потресаващо. Това е областен град, клубовете в колективните спортове имат много големи традиции. Аз много обичам да казвам – поне да не се пречи на това какво можем да предоставим и какво съответно можем да получим спортна база. Ситуацията в града не става много по-цветуща. Мога да кажа, че има един Пламен Георгиев, който в последните 20 години не е спирал да ни помага. В последните няколко години има активност от още няколко човека, но финансирането извън Общината, което е свързано с нашия клуб, не е свързано с плевенския бизнес и с хора от града. В даден момент това нещо ще стане невъзможно да се случва. Издръжката на един професионален клуб с повече от 230 картотекирани деца е много трудно на фона на това, че и наличната спортна база не е в добро състояние. Достъпът за това деца да тренират в плевенска зала е много трудно. Към нас всяка година следва въпросът за това кога най-после отново ще се появи баскетболист от школата на Спартак. За този баскетболист трябва да има съответните условия. През последните няколко години, най-вече благодарение на усилията на Тодор Тодоров и един от треньорите в школата Петьо Колев, има някакъв подем сред децата. Вече имаме хора, които са в юношеските национални отбори на България, но това е далеч от достатъчно. Докато не се обърне внимание на условията за съответните деца да спортуват, те не само ще търсят алтернатива за себе си като завършат училище, но и няма да виждат перспектива да бъдат спортисти, тъй като няма да има къде да спортуват в един момент. Знаем какво е положението със спортното училище. Интересът там не се увеличава, а всяка година намалява. Много са малко родителите, които виждат някакво бъдеще за детето си от гледна точка на това да бъде в спортно училище и след това да стане професионален спортист“, допълва още генералният мениджър на Спартак.
„Вкараха се някои определени правила и допълнения към закони, които гласят, че треньорите да имат определен лиценз към Министерството на спорта, но на хартия да не могат да упражняват своята дейност. Това е изискване на държавата. Каква сигурност може да има този треньор?! Трябва да се разчита на едни такси от децата. Така порочният кръг започва да става много сериозен, защото треньорите в един момент стават аниматори, както казва един колега от Балкан Ботевград. Така те са зависими от това, което родителите плащат за своите деца. Нито могат да изискват от тях да се случва нещо и те да се развиват, нито вече да се търси качеството. Това не важи само при нас. Школите, които са много добре обезпечени в България и на хартия печелят медали и имат национални състезатели, също разполагат с изключително малко количество от гледна точка на производството. При нас това е показателно, защото условията, които има, стават все по-лоши с всяка изминала година. Една от жените, която работи в залата, е там от 1974 г., когато е построена. Аз се допитвам до нея много често, понеже тя знае всяко едно болтче. Нещата са много зле, миналата година имахме проблем с ВиК инсталацията, подземните помещения се бяха наводнили. Хора от Общината дойдоха да ни съдействат, положението беше много страшно. Имаше гризачи, които бяха дълги горе-долу колкото ръката ми. Това е общински имот и трябва да има отношение от държавата. Бюджетът на нашата община за спорт е колкото в някои общини предоставят на отделен клуб. Започва да става много сложно. Дори да се преборим да станем шампиони в един момент, няма да е розово положението и перспективата ще е много малка пред нас, защото условията няма да отговарят на нищо. Колкото и компромиси да се правят. Тодор Тодоров и Димитър Маринчешки са двама души, които са правили компромиси и в добро, и в лошо. Маринчешки понастоящем е капитан, Тодоров също носеше капитанската лента и бе сред основните играчи на тима. Професионален спорт и клуб няма как да съществуват само с компромиси. Това го говоря и от страна на федерация, и на всичко останало. В края на сезона беше страхотно, най-вече заради хубавото класиране и пълната зала. Това не се беше случвало от много години. Хората бяха един върху друг, беше страхотно. Ние обаче трябва на тези хора да им предоставим някакви условия, когато дойдат в тази зала„, смята Богдан Петков.
„Ако трябва да погледнем картинката относно работата с децата, Тошко е част от последното поколение баскетболисти, които са израснали в школата на Спартак. За това нещо няма как да искаме нещо повече от това, което се случва в момента. На базата на условията, които имаме срещу себе си, както и перспективата, която има един треньор за баскетбол при подрастващите, е много сложна. Ако се търсят някакви резултати, за една школа да функционира добре е необходима шестцифрена сума, за да е добре обезпечена и децата вътре да мислят за баскетбол. Не знам на колко места го има това в нашата страна, то е много очебийно. Давам пример с школата на БУБА Баскетбол в София, която всяка година е в челните места при купите и медалите. Хората вършат страхотна работа от гледна точка на масовост и привличат много деца, това е супер и им предоставят добри условия. Нека да погледнем сред баскетболистите, изградени в тази школа и родени след 1990 г., колко от тях са част от българския баскетбол. Трудно ще ми е да изброя петима. За много голямо съжаление няма ЦСКА в мъжкия баскетбол. Школата бе възстановена след много големи усилия на Александър Чакмаков и Робърт Гергов, но това е най-голямото име в българския спорт. Вече 14 години отсъства от мъжкия баскетбол“, казва още той.
„Последният ни мач беше на 8 юни. Аз съм казал, че моето желание е винаги да има максимален брой българи в нашия отбор. Взимането на чужденци не важи само за нашия спорт, както знаем. Това през годините доста уби качеството, понеже там селекционно отборите, които взимат чужди състезатели поради чисто икономическа причина, се привличат и на килограм. В даден момент пристигат меко казано хора, които не са професионалисти и не спомагат за вдигането на нивото. Това трябва да е функцията и задачата пред един чужденец. Логиката трябва да бъде, че той е по-добър. Божидар Аврамов няма да играе до Нова година, заради контузията, която претърпя. Мартин Маринов ще стане на 37 години през ноември. Той ще каже какво предстои за него оттук-нататък, извоювал си това право много отдавна. След това от предстоящите разговори, които ще проведем с всеки един от досегашните българи, ще видим какви са перспективите. Моето лично мнение, че ние много по-добра група от български състезатели трудно ще съберем. Добрите български играчи са около 30-годишна възраст. До голяма степен част тях от гледна точка на качеството и класата се приближават един към друг. Дума ще имат и треньорите, особено старши-треньорът„, добави Богдан Петков.
„За националния отбор предстои много дълго лято, което започва след 10 дни и дано завърши с едно хубаво представяне на европейското. То ще бъде почти без прекъсване, което за нас и колегите ще ускори процеса в намирането на решения и в допълването на селекциите с български играчи. Голяма част от българите ще бъдат с националния отбор и разговорите няма да бъдат толкова лесни. Ние през тази година показахме, че качествените българи имат място в Спартак и че можем да им предоставим условия, както и да се преборим за едно добро класиране, за да върнем тима там, където му е мястото. Целта пред нас за догодина трябва да бъде такава, че да сме по-добри. Ако целта ни е да задържим това, което сме към момента, ще се провалим. В колективните спортове е така, че целта трябва да е да ставаш по-добър. Ако идеята е просто да отбиваме номера, няма да стане. Примери много в годините, целта е да съберем голям брой качествени българи, за да може залата да е пълна от първия ден и хората да знаят, че ние се хвърляме всеки мач. Надявам се, че с това наше представяне през изминалия сезон сме си извоювали уважението на баскетболната общественост в България, защото при много от нашите гостувания отивахме на заколения. Отношението към нас на моменти бе доста неуважително. Много хора имаха желанието да се провалим във формата, в който бяхме тази година, но това не се случи. Трябва да се знае, че плевенският баскетбол върви нагоре и ще бъде един от основните фактори в първенството.„
„Това дали ще получим квота за европейските турнири, зависи от първите три отбора в класирането. Спорно е дали ще има три квоти, да се надяваме, че ще останат толкова. Убеден съм, че Балкан и Рилски спортист ще уважат европейските си квоти и ще представят достойно България в турнирите на ФИБА. Не мога да кажа за Левски, тъй като там не съм много запознат. Това нещо трябва да стане бързо, защото лятото предстоят европейските първенства при подрастващите и в близките дни ще има яснота относно колко квоти ще получим. На този етап нашата зала няма никакви условия да отговори за участие в такъв турнир. Ако ремонтът е целенасочен, залата може да се приведе във вид. Това се случи преди няколко години в Стара Загора. Спорното съоръжение на Берое беше в подобно състояние на нашето. Сега също не е по-добро, залата бе приведена във вид, в който да домакинства във ФИБА Къп“, разясни Богдан Петков.
„На първо място в нашата зала първо трябва да се сменят информационните уреди. За да отговарят те на всички условия, трябва да се платят 40 000 – 50 000 лв. По този начин трябва да лишим отбора от много неща. Съблекалните също трябва да се приведат в чисто нов вид, което също е много сериозна инвестиция, както и да се направи зала за пресконференции. За голяма радост хотелската база в града отговаря. Със сигурност ще трябва да има компромиси, за съоръжението в Стара Загора бяха направени такива преди години, но хората положиха всички усилия и си затвориха залата цяло лято, даже подготовката на Берое протече извън града, за да може да бъде готова за европейските турнири. Ако искаш да се бориш и да поддържаш високо спортно майсторство, трябва да има елементарни условия в голяма част от спортните съоръжения в България. Няма да се чудим защо всяка година се виждат парадокси и гледаме някакви документални поредици, които показват едни спортни съоръжения, които са абсолютни коптори“, завърши той.
