18.8 C
София
петък, март 29, 2024
НачалоБългарияАлександър Янев пред BBALL.BG: Националният отбор има бъдеще

Александър Янев пред BBALL.BG: Националният отбор има бъдеще

Треньорите са двигателят и те трябва да вярват на младите, да ги налагат, споделя крилото

Александър Янев е един от баскетболистите, които след края на европейското първенство в Грузия сложиха край на кариерите си в националния ни отбор. На представителния ни тим крилото отдава 14 години, като в тях има участия на 2 шампионата на Стария континент.

Пред BBALL.BG Александър Янев говори за решението си, за най-хубавите си моменти с националния отбор и за младите играчи. Ето и какво сподели той:

– Каква е причината да сложиш край на кариерата си в националния отбор и кога взе това решение?

– Причина за отказването ми няма. Вътрешно в мен усещам, че в този отбор трябва да влезе младата кръв. Може и да имам качествата и силата за още мачове, но след европейското първенство беше най-удобният момент за мен. Националният отбор има бъдеще с правилната стратегия и играчи, които да дадат своя максимум, нещата ще станат. Решението го взех през лятото и изчаквах да мине европейското, за да си свършим работата както трябва, но в Грузия не успяхме за съжаление.

– България остана на крачка от класиране за втория етап на европейското първенство. Какво не ви достигна, за да прескочите груповата фаза? 

– Не ни достигнаха силите в последния мач, наистина имаше натрупана умора от мача с Грузия, в който хвърлихме всички сили. С Белгия изглеждахме бавни, лесни грешки и слабо първо полувреме, това ни костваше продължаването във втората фаза. След като сме отпаднали, могат да се търсят доста причини и да се правят много критики, но не е нужно и става грозно всеки да дава акъл. Аз имам мое мнение за нещата и ще го кажа, не искам никой да ме слуша и да го приема лично. За мен нашият отбор не беше готов за това европейско, освен Александър Везенков и Андрей Иванов, които играха на своя максимум, останалите играчи мисля, че имахме още доста резерви, а не ги показахме. И причина няма как да няма. Всички знаете колко ни е трудно едно класиране на европейско, всички видяхте нашата радост след победата в Латвия. За това си мисля, че подготовката за това европейско трябваше да бъде друга, а не такава каквото направихме ние. 

В началото на лагера същинската ни подготовка беше 10 дни в Панагюрище, след което отидохме за две контроли в Чехия, където ни пребиха два мача с по 30 точки. Според мен, трябваше да се съберем 10-15 дни по-рано и да направим поне още 3-4 контроли. Пак казвам един път на десетилетие отиваме на европейско. Ние не сме Гърция или Сърбия, да се съберем и за една седмица да започнем да играем. Ние сме България и ни трябваше по-яка подготовка и повече мачове, за да влезем в игрови ритъм. Вие видяхте колко бяхме готови за европейското, след като направихме равен мач с Румъния. 

Попитайте на предните подготовки за европейско как е било. Този отбор е показвал много по-добра игра предни години, дори и когато сме губили, защото сме давали нашия максимум, а сега в Грузия нашият потенциал беше на много ниско ниво. Нямаше я агресията и енергия, които преди имахме, битката я нямаше. В първите три мача допускаме средно по 102 точки… Това е катастрофа. Това показва, че нашата защита не съществува. След това се раздадохме с Грузия и нямахме сили за Белгия, и нашата приказка свърши. 

– Виждаш ли в някой от младите играчи следващия Александър Янев и какви съвети би им дал? 

– Виждам Алипиев, Минчев, Стоилов, Костадинов, които могат да водят този отбор след време. Има и момчета от националните отбори до 18 и 20 години, на които им гледах всички мачове, и имат качествата и таланта да станат добри баскетболисти. На тях мога да кажа да работят здраво и да дават своя максимум на тренировки, и нещата ще станат. Треньорите са двигателят и те трябва да вярват на младите, да ги налагат. Аз съм пример как на 17 години ме бутаха в мъжкия отбор, въпреки че не бях готов, просто давах своя максимум на тренировки. Това искам да кажа на някои треньори… Имат ли качества играчите, дайте им шанс, дори и да не са готови, повярвайте им. Те са бъдещето. 

– Кои са най-хубавите ти моменти с националния отбор? 

– В мен ще останат безброй спомени с моите съотборници, както на терена, така и извън него. Щом все още си разказваме за случки по време на лагер, на който бяхме на по 16 години, представете си колко много са спомените. Ще помня срещу какви топ играчи и с какви отбори съм играл благодарение на националния отбор. Мачове с Испания преди 10 години, с победи над Франция и Латвия, възможността да играя на две европейски и още куп неща, които ще мога да разказвам. Няма да забравя как ме изгониха от националния отбор, заради дискотека, а аз не бях в състава и отборът беше в Нидерландия. Аз си бях в София, пуснат в почивка за три дни. Много са историите и спомените, и ще останат завинаги в мен. 

– Има ли нещо, което би променил, ако изминеш същия път с екипа на България? 

– Естествено, след като си видя грешките и това, което не ми е достигнало, а ми е било нужно, бих го поправил. Но ви казвам, че толкова хубави спомени и преживявания имам с националния отбор, че не искам да променям нищо. 

– Има ли нещо, за което съжаляваш? 

– Може да ме яд само за изпуснатите шансове за класиране на още европейски първенства, защото имахме тази възможност да участваме на още. Съжалявам за мачовете от световните квалификации с Финландия и Чехия, където имахме три загуби с по 1, 2 и 3 точки. Късметът не беше с нас. 

– Работата с кои треньори е оставила най-голяма следа в теб като част от националния отбор? 

– Всички треньори, с които съм работил в националните отбори, ги уважавам, като започна от U16 до мъжките отбори. Това са хора, които са вярвали в моите възможности и са отделили от времето си да ме учат, да ме усъвършенстват и да ми помогнат да стана по-добър. Не мога да кажа имена на треньори… Мога искрено да кажа – „БЛАГОДАРЯ ВИ“, че всеки ми е дал по нещо. 

– Кой е най-трудният противник, срещу който си играл на международна сцена? 

– Играл съм срещу много добри играчи и са ме превъзхождали много. Но в този момент, когато играеш срещу такива играчи, идва един адреналин, една енергия да се докажеш, която ти помага и ти дава самочувствие да се противопоставиш, да играеш наравно с тях, да кажеш – „А бе този не беше ли… Не играе ли в…“ – Имена като Хуан Карлос Наваро, Серхио Люл, Фелипе Рейес, Алексей Швед, Андрей Кириленко, Шейн Ларкин и още много, много др. 

– Ако трябва да опишеш само с три думи, какво е да носиш националната фланелка, кои биха били те? 

– Отговорност, себераздаване и България. 

Виктория Петрова
Виктория Петрова
"В момента, в който решиш, че се отказваш, си спомни, че някъде там, на трибуните гледа едно дете, което иска да бъде като теб. Не го разочаровай."

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

- Advertisment -

Популярно

Последно коментирани