-6.4 C
София
вторник, януари 19, 2021
Начало България Случаят “български баскетбол”

Случаят “български баскетбол”

Никой не видя хубавото на серията за златото, защото всички търсеха скандали и разчистваха стари сметки

В баскетбола краят обикновено е щастлив за едни и горчив за други. Средно положение няма, а след като и последните светлини в залите бъдат изгасени, идва време за равносметки. За българския баскетбол, поне тази, тук, ще мине под графата “случаи”, особено що се касае до финалната серия в НБЛ.

Левски Лукойл е шампион в НБЛ през 2017/2018, който не малко хора определиха като по-силен от предишния, заради конкуренцията за първото място в редовния сезон. Втори остана Балкан, който пък бе отборът допуснал най-малко загуби преди плейофите – 5 (б.а. – едната от тях служебна). Бронзът отиде при Рилски спортист, а четвъртото място е за Академик Бултекс 99.

Но да се върнем на ожесточено коментираната серия за златото. Коментари, които могат да минат и под надслов “Кой крив, кой прав”, както казва народа, но вместо на скандали, нека обърнем внимание на играта:

Когато цифрите говорят

Три победи за Левски Лукойл във финала, съответно със 71:65, 71:60 и 86:85, като последните две, извоювани във врящия котел на “Арена Ботевград” – факт, за който на момчетата от тима трябва да свалим шапки! Балканци спечелиха само веднъж със 71:69 в София.

Успехът на „сините“ бе изкован със защита, която знаем, че или печели, или губи големите мачове. Левски ограничи отборa с най-доброто нападение в лигата през този сезон до 71 точки в три от четирите си срещи (б.а. – в редовния сезон Балкан правеше средно по 87 точки на мач, а в полуфиналите – средно по 84.3 на двубой).

Нещо повече. От атомното нападение на Балкан, което цяла година газеше всичко живо по пътя си, в този финал нямаше и следа и това е още едно достойнство, което няма как да отречем.

Тактиката на Левски бе брилянтна и омота в паяжина основните оръжия на „зелените“. От осем баскетболисти, които основно носят точките на Балкан – Христо Захариев, Венцислав Петков, Павел Иванов, Игор Кесар, Дейвид Хоутън, Дивон Уошингтън, Джордан Калахан и Брандън Фортънбъри, столичани успяваха да ги лимитират до 3-4-ма в среща (б.а – като трябва да се отбележи и отсъствието на първия в мач №3 заради наказание). В последния двубой Дивон Уошингтън и Павел Иванов приключиха без отбелязана точка, а Брандън Фортънбъри и Дейвид Хоутън останаха съответно с по 4 и 5.

Разумната ротация на Левски Лукойл

Още един плюс, който натежа в полза на „сините“. Във финалите се включиха много силно Неманя Милошевич (със средно по 12.5 точки в серията), Омари Гудул (9.5) и Дарил Брайънт, който в четвъртия мач реализира 13 точки и дали, защото бе подценен от Балкан, или просто защото най-малко усещаше напрежение в себе си, но американецът се превърна в златния жокер на Тити Папазов.

А когато разполагаш с играчи като Станимир Маринов, поднесъл на тепсия победата на своите в третия мач с 25 точки, и Божидар Аврамов, чийто кош в последните секунди в мач №4 се оказа разликата в срещата, няма как накрая да не лепнеш от шампанско. Последните двама износиха тежестта на плещите си през последните седмици и доказаха, че са характери, че колкото и да бъдат отричани, ТЕ СА ЛИДЕРИ.

Дуото, за което всички говорят

Христо Захариев и Венцислав Петков са двамата състезатели на Балкан, които оставиха сърцата си на терена и то не само във финалите, но и през целия сезон. Приятелството им се оказа движещата сила за “зелените”, а около себе си те успяха да обединят останалите си съотборници и един цял град, превръщайки го в семейство. Нещо, от което могат да бъдат горди. Те са сред главните виновници за атмосферата в “Арена Ботевград” в мач №3 и №4. Приятното тук е, че българското отново надделя!

Примерът, който никой не видя

Хубавото на тази серия, освен жестоката битка и драма на паркета, го имаше. Но никой не го видя, защото всички търсеха скандали и разчистваха стари сметки. На фона на скандалите, агресията и обвиненията, които хвърчаха и от двете страни, нека пишем заслужен “Отличен” за баскетболистите и на Балкан, и на Левски Лукойл. Те останаха професионалисти, спазиха феърплея и се държаха като достойни мъже.

И една молба: Момчета, продължавайте да бъдете пример – за себе си, за децата, които ви гледат всеки ден и които нямате си и представа колко искат да приличат на вас, за всички хора, които от сърце обичат баскетбола и за България.

За омразата и баскетбола

Обвинения, обиди и какво ли още не имаше в битката за титлата. Бомбата затиктака още през февруари, в полуфиналите за купата и в мачовете от първенство между двата отбора, но гръмна в мач №2. Фитилът й бе агитката на Левски зад пейката на Балкан, прекъснатият на два пъти мач, с хвърлени предмети и отказваща да напусне залата публика на Балкан. Последваха санкции и още обвинения.

Най-хубавото от тази ситуация е, че нямаше пострадали, не че тя сама по себе си има нещо общо с нормалното. Дали правилата в случая се спазени или не, е без значение, но последствията от нея няма как да бъдат изтрити. Това е петно върху разклатения и без това имидж на българския баскетбол, който се докара до тук заради отказването на властимащите да поемат отговорност и застанат на твърда позиция през годините. Последните дни комедията, стана трагедия. Лига и федерация си измиваха ръцете, сочеха се с пръст и всеки друг им бе виновен за резила, само не и те. Твърде удобно е да ползваш дивиденти, когато всичко е спокойно. Задължително е да поемеш отговорност, когато къщурката ти се клати. Важи и за НБЛ, които не се разбра какви ги свършиха цяла година, освен, че събраха един чувал с пари, и за федерацията, където вечно стоят като щрауси с глави в пясъка.

Най-страшното е, че хора, натоварени с власт, излизат и говорят против правилата, които сами са писали, одобрявали и приемали!

Случаят “Захариев”

Още един случай. В тази финална серия с лопата да ги ринеш, наред със случая с бутилките, с хвърлените запалки и монети, с публиката и т.н. За седмица името на Христо Захариев се превърна в по-често споменавано от това на отборите във финалната серия в НБЛ. Да, той е допуснал грешка, хвърляйки онази бутилка, но допускате ли дори за момент, че е бил провокиран? Със сигурност постъпката не е по правилата, но интересното е, че Захариев бе единственият, който излезе пред баскетболната общественост и със смирение пое отговорност за постъпката си. Смирение обаче нямаше у никого другиго. Защото, когато си виновен е най-правилно да признаеш, да си понесеш последствията и да продължиш, правейки всичко по силите си да не се повтори. Той стоически изтърпя да гледа отстрани в мач №3, появявайки се на терена вчера амбициран повече от всякога, така както само Биг Зи може, и както само големите могат. А само който не е допускал грешки, той може да съди.

За бесилото

Няма как да си изкривим душите. Безпрецедентният случай с издигнатото бесило над пейката на Балкан в мач №2 от финалите ще остане като грозен белег в тази серия. Когато в държава, имаща себе си за европейска, в 21-ви век, се случи подобно нещо, това е страшно. Баскетболът е игра, която учи хората на равенство и ги събира, за да ги обединява, а не да ги разделя. Истината е, че това бесило не беше за тъмнокожите играчи на Балкан, а за тези, които превърнаха баскетбола в случай. Дано сте доволни от резултата!

И за да завършим, оптимистично, което е трудно на фона на всички събития от изминалите дни, все още вярваме, че някъде дълбоко във “вас” (б.а. – господа, управляващи и ръководители) е останала частица морал и обич към играта.

Пожелаваме си, един ден да говорим за българския баскетбол не като за случай, а като за явление, каквото е било и преди време. Защото всяко ново нещо е добре забравеното старо.

Виктория Петрова
"Някъде зад спортиста, който сте станал, и часовете тренировки и треньорите, които са ви натискали, е едно малко дете, което се влюби в играта и никога не погледна назад… играйте за него“, Миа Хам!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Популярно

ИГРАЧ НА ВЕЧЕРТА: Константин Коев

По капитански Константин Коев се развихри за Черноморец при победата над Левски Лукойл с 93:75. Силното представяне на крилото му донесе званието Играч на...

Иван Лилов: Играхме със сърце

„Треньорът преди мача каза, че за да ги бием, има два варианта - или да играем много добра защита и да ни вкарат около...

Йордан Янков: Задържахме нивото от мача с Берое

„Доволен съм от мача. Смятам, че задържахме нивото от мача с Берое. Въпреки че загубихме, в защита играхме много агресивно. Това търсихме. В нападение...

Тони Дечев: Един от мачовете, който много искахме да спечелим

“Поздравления за целия отбор за мъжката битка, която направиха по време на целия мач. Труден двубой за нас. Един от мачовете, който много искахме...

Последно коментирани